Решение № 851 от 16.06.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Велико Търново, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110100189 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „В. Т.“ ЕООД срещу „Т.“ ЕООД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 744.00 лева - частичен иск от обща претенция в размер от 23 744.30 лева, представляваща сума по фактура № 1000016542/2.3.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за покупкопродажба № 1/13.8.2022 г., по силата на който ответникът се е задължил да закупи от него слънчогледова пелетизирана люспа съгласно уговорените условия и цена по договора и по анекс № 4/13.8.2022 г. Заявява, че във връзка с търговските им отношения и съгласно протокол за предаване oт 2.3.2024 г. е доставил на ищеца 54.660 тона пелети, за което е издал фактура № 1000016542/2.3.2024 г. на стойност 23 744.30 лева с вкл. ДДС. Сочи, че въпреки отправените покани и понастоящем задължението по фактурата не е заплатено.

Ответникът признава предявения иск. Признава, че в изпълнение на договора е получил посоченото в исковата молба количество пелети, както и че за доставка е издадена фактура № 1000016542/2.3.2024 г. на стойност 23 1

744.30 лева, задължението по която все още не е заплатено . Заявява обаче, че поради забава в първоначално предвидения срок за доставка на пелетите не е успял да реализира в плануваните oт него срокове печалба oт стоката, с оглед на което е затруднен да изпълни изцяло и в срок паричното си задължение към продавача. Сочи, че на 8.4.2024 г. е предложил пpoeкт на споразумение за разсрочено плащане на задълженията, което предложение нe е изрично прието и подписано от ищеца, нo същият във водена кореспонденция между страните е отправял напомняния, че предстои вноска по така направеното предложение.

Твърди, че след 8.4.2024 г. е направил няколко плащания, като е имал намерение да заплати на части цялото си задължение и е останал крайно изненадан от образуваните три граждански дела. Счита, че въпреки финансовите си затруднения е добросъвестен и с поведението си не е дал повод за завеждане на производството.

В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа предявения иск.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба, като допълва, че след образуване на делото е осъществено частично плащане по процесната фактура чрез прихващане на сума в размер на 6 451.56 лева, на основание протокол за прихващане от 14.3.2025г.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.

В случая като безспорни са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за покупко-продажба № 1/13.8.2022 г., по силата на който ответникът е получил от ищеца 54.660 тона пелети, за което е издадена фактура № 1000016542/2.3.2024 г. на стойност 23 744.30 лева с вкл. ДДС, задължението по която не е заплатено.

От представените от процесуалния представител на ответника писмени доказателства в о.с.з. на 21.5.2025 г. се установява, че на 14.3.2025 г. между страните е подписано споразумение за прихващане, според което част от задължението по процесната фактура № 1000016542/2.3.2024 г. в размер от 6 451.56 лева се погасява чрез прихващане с насрещно вземане на ответника 2 срещу ищеца по фактура № 4000001432/14.3.2025 г. Доколкото обаче и след извършеното прихващане ответникът продължава да дължи разликата в размер от 16 792.74 лева, то предявеният частичен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските.

С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски възниква за ищеца, по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал извършени такива в общ размер от 150.00 лева – заплатена държавна такса. Във връзка с горното, съдът намира, че възражението на ответника, че същият не е дал повод за завеждане на делото е неоснователно. Това е така, доколкото ответникът не е заплатил в срок свое изискуемо парично задължение, с което е станал причина за завеждане на делото. Основателно обаче е възражението, че от страна на ищеца не са представени убедителни доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение за производството, доколкото в случая е представена единствено едностранно съставена разписка, в която дори не е упоменато по кое конкретно дело се заплаща посочената в нея сума от 675.00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.

Ресен, ул. „Димитър Благоев” № 19, представлявано от ***, да заплати на „В.

Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. П., Цех за бутилиране на оцет, представлявано от П***, сумата от 3 744.00 лева частичен иск от обща претенция в размер от 23 744.30 лева, представляваща сума по фактура № 1000016542/2.3.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.9.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 150.00 лева – разноски за заплатена държавна такса за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4