Решение № 79 от 28.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Стара Загора, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20215500901464 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че на 14.11.2016 г. на между „Н.“ ООД и ответното дружество „М.“ ЕООД бил сключен Договор за възлагане извършването на строително монтажни работи за обект ОВЦЕФЕРМА в УПИ XI-422 в кв.52 в село М., община П.. Сключени били и множество анекси към договора, с който са възложени допълнителни СМР, като всички възложени от ответника работи са надлежно извършени - ответникът е приел и одобрил извършеното по договора и анексите, съгласно множество двустранно подписани протоколи за извършени СМР. Обектът е въведен в експлоатация на 15.02.2021 г.

Сочи се, че според уговореното между страните (чл.4 от договора), ответникът, като възложител, е бил длъжен да изплаща дължимото възнаграждение за извършените работи в срок до 5 работни дни от приемането им със съответния протокол, като приспадне 10% за сметка на авансовото плащане, което е направил при подписване на договора и задържи 3% от стойността на извършените по конкретния акт СМР като гаранция за качествено изпълнение. С анекс №2 е договорено приспадането за сметка на авансовото плащане да е в размер на 20%. Фактически възложителят извършвал плащанията за етапно приеманите СМР с различно закъснение и без да удържа предвидените за гаранция 3%, освен по фактура 0000002280/10.12.2020 г., от която е удържал сумата от 918,00 лв. Сумите, които възложителят е пропуснал да задържи за предвидената в Договора 1 гаранция за добро изпълнение общо в размер на 37 100,81 лв., са му върнати от ищеца с банков превод на 21.12.2020 г. Съгласно чл. 4, ал. 4 от Договора, възложителят - сега ответник - е задължен да изплати на изпълнителя общо удържаната като гаранция сума в срок от 10 дни след изтичане на шест месеца от подписването на Акт обр. 15, което се е случило на 08.02.2021 г.

Обектът е въведен в експлоатация на 15.02.2021 г. Междувременно, с Анекс №6 страните се споразумяват, задържаната към този момент гаранция общо от 38 018,81 лв. да бъде изплатена от възложителя до 02.03.2021 г. Твърди, че сумата не е платена в този срок, нито в срока, първоначално предвиден в договора.

Посочва се, че поради неизвършването и на последните дължими, съгласно договора, плащания по фактури, ищецът е изпратил на ответника нарочна писмена покана, в която го приканва да изплати последните издадени по договора фактури, цялата сума на гаранционната удръжка, а също и дължимата, съгласно договора неустойка за допуснатите забави да се извършат в съответния срок междинните плащания - до 5 работни дни от датата на протокола за приемане на съответните СМР. Неустойката, съгласно чл.26 от Договора, е в размер на 0,2% от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от стойността на забавените да се платят СМР. С оглед обстоятелствата, на практика за всички дължими и извършени плащания е налице забава, основаваща начисляването на максималния размер на неустойката от 5% от забавената сума.

В исковата молба се сочи, че в отговор на получената покана - с писмо от 19.07.2021г. ответникът по същество признавал своите задължения и обещавал да ги плати като иска и съдействие за отстраняване на някои проблеми по обекта. Необходимото съдействие и работи са извършени от ищеца, но ответникът е платил само сумите по последните две фактури, като до предявяване на иска не е платил никаква част от гаранционната удръжка, както и не е платил никаква част от дължимите, съгласно договора, неустойки.

Посочва се, че в поканата си ищецът погрешно е изчислил размера на натрупаните неустойки, както и е пропуснал да прикани към плащане и на неустойката, която се дължи за забава на плащането на гаранционната удръжка. Сумата на натрупаните неустойки за забава в междинните плащания по договора е общо в размер на 17 078,88лв., съгласно Справка - изчисление, съставляваща приложение № 1 към настоящата искова молба. Сумата на натрупаната неустойка за забава да се платят удържаните като гаранция суми - 3% от стойността на СМР, а именно 38 018,81 лв., е в размер на максималните 5%, а именно - 1900,94 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „М.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата 56 998,63 лв., дължима съгласно договор за възлагане извършването на строително монтажни работи от 14.11.2016г., в това число:

2

- 38 018,81 лв. - неплатено възнаграждение за извършени строителномонтажни работи по договора, задържано като гаранция за добро изпълнение след изтичане на предвидения в договора срок и

- 18 979,82 лв. - неустойка за забавено изпълнение, съгласно договора.

Моли съда да осъди ответника да заплати и законната лихва за забава върху исковите суми от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и всички съдебни и деловодни разноски, направени в производството.

В отговора на исковата молба ответникът „М.“ оспорва изцяло предявените искове, като моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани и производството по делото да бъде прекратено.

Оспорва като неоснователни и недоказани по основание и размер исканията за неустойка. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства за датите на получаване от ответника на процесните фактури и съответното изчисляване на сроковете за заплащане на неустойка и нейният размер за всяко плащане поотделно.

Поради горното счита, че не следва да се изчисляват всички неустойки на база 5 % от забавената сума, като в повечето цитирани в исковата молба случаи дори нямало забава в плащането.

Оспорва по основание и размер задължението за заплащане на неустойка за забава в заплащането на гаранция за качествено изпълнение.

Сочи, че цитираната от ищеца неустойката по чл.26 от договора визира закъснение на изпълнителя при забава на СМР и не може да бъде основание за претенция към възложителя.

Твърди, че е налице некачествено изпълнение, което обуславяло задържането на гаранционната сума. Поради това счита за неоснователна и претенцията за заплащане на законната лихва за забавата в плащането на главницата по иска.

Прави възражение за прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото на адвокатското възнаграждение, поискано от „Н.“ ООД.

Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените от „Н.“ ООД искове и да прекрати производството по делото.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа изцяло предявените искове, като с оглед отговора на „М.“ ЕООД пояснява и допълва първоначалната искова молба.

Сочи, че възраженията на ответника относно основанието и размера на претендираната неустойка за забава в междинните плащания по договора са нелогични и необосновани.

Посочва, че в отговора на исковата молба се твърди, че не са ангажирани доказателства за датите, на които „М.“ ЕООД е получило 3 процесиите фактури. Такива доказателства се явяват неотносими към срока и начина, по които се изчислява дължимата неустойка. Съгласно чл.4, ал.3 от договора, частичните плащания се извършват в срок до 5 работни дни от подписване на съответния Протокол за извършени СМР. След изтичане на така определения срок, възложителят - сега ответник изпада в забава и дължи неустойка в договорения между страните размер.

Счита за неоснователно и напълно голословно и възражението, че за повечето от междинните плащания по договора нямало забава, а дори и да имало такава, тя не обуславяла неустойка в размер на 5 %, като ответникът не твърди да е извършвал плащания на дати, които да са по-ранни от посочените в представената от ищеца Справка-изчисление, нито представя доказателства в този смисъл. Ако длъжникът твърди, че е платил в момент, който е по-ранен от този, който кредиторът му признава, то в тежест на същия този длъжник е да представи съответни доказателства. Представя като доказателства по делото три броя счетоводни справки - извлечение от сметка 411 по партидата на „М.“ ЕООД, от които са видни счетоводно признатите дати на получаване на плащанията.

Сочи, че неустойката се дължи от ответника, съгласно чл.25 от договора при всяко забавено разплащане, в това число и при забава да се платят удържаните като гаранция суми. Според договореното, неустойката е в размер на 0.2% от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от стойността на забавеното плащане и при тези параметри са направени изчисленията в представената от ищеца справка.

Счита за неоснователно и възражението, че задържането на гаранционната сума от ответника било обусловено от некачественото изпълнение на възложените СМР, тъй като такова не е налице. Сочи, че възражението не е подкрепено с никакви доказателства, има изцяло процесуален характер и не кореспондира с извънсъдебната кореспонденция между страните, от която е видно, че става дума за недостатъци в проектирането, а не в изпълнението на отвеждането на дъждовна вода. За тези недостатъци ищецът като строител, който не е и проектант на обекта е предупредил ответника, а също и е съдействал да бъдат отстранени. Сочи, че липсват конкретни данни и доказателства, които да правят вероятно твърдението, че е налице некачествено изпълнение. От водената между страните кореспонденция се установява единствено, че е поискано съдействието на ищеца за отстраняване на някои проблеми по обекта.

Необходимото съдействие и работи са извършени от „Н.“ ООД, но удържаната като гаранция сума в размер на 38 018,81 лв. не е заплатена към настоящия момент, както и самият ответник признава.

Посочва, че предвид ясно договорените срокове за плащане и забавата на ответника, възражението срещу дължимостта на законната лихва за забава очевидната дължимост на претендираните с исковата молба суми, основателна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху тях.

4

Счита, че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и определено според разпоредбите на НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С депозирания допълнителен отговор ответникът оспорва изцяло предявеният иск и допълнителната искова молба. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и производството по делото да бъде прекратено, като навежда доводи, идентични с направените в първоначалния отговор на исковата молба.

Отново посочва, че цитираната от ищеца неустойката по чл.26 от договора визира закъснение на изпълнителя при забава на СМР и не може да бъде основание за претенция към възложителя.

Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от „Н.“ ООД иск и да прекрати производството по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че между „М.“ ЕООД, като възложител, и „Н.“ ООД, като изпълнител е сключен договор за възлагане извършването на строително монтажни работи по силата, на който „Н.“ ООД се е задължил да извърши СМР за обект ОВЦЕФЕРМА в УПИ XI-422 в кв.52 в село М., община П..

В чл. 4 от договора /след изменението с Анекс № 2/ е посочено, че „М.“ ЕООД, като възложител, е задължен да изплаща дължимото възнаграждение за извършените работи в срок до 5 работни дни от приемането им със съответния протокол, като приспадне 10% за сметка на авансовото плащане, което е направил при подписване на договора и задържи 3% от стойността на извършените по конкретния акт СМР като гаранция за качествено изпълнение.

С анекс №1/07.03.2018 г. страните предоговарят част от единичните цени от Приложение № 1 във връзка с поскъпването на някои материали и се увеличава срокът за изпълнение на обекта на 165 календарни дни.

С анекс №2/03.04.2018 г. страните предоговарят начина на заплащане на договорената сума по следния начин: „М.“ ЕООД, като възложител, е бил длъжен да изплаща дължимото възнаграждение за извършените работи в срок до 5 работни дни от приемането им със съответния протокол, като приспадне 20% за сметка на авансовото плащане, което е направил при подписване на договора и задържи 3% от стойността на извършените по конкретния акт СМР като гаранция за качествено изпълнение.