Решение № 68 от 05.07.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Пазарджик , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД –П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500369 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се постановление на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ В.Б., рег.№886 по КЧСИ, с район Окръжен съдП. с изх.№1847/30.03.2021г., постановено по изпълнително дело №18/2021г./ ИД №20218860400018, с което е прекратено принудителното изпълнение.

В жалбата си с вх.№1540 от 23.04.2021г. подадена от взискателката по изпълнението М. Р. СЛ., ЕГН-********** от грП. ул.“З.“ №1, чрез пълномощника си адв. М.В. от АКП. се поддържа, че постановлението е незаконосъобразно. Твърди се, че постъпилото искане на длъжника чрез пълномощника му е направено без последният да има действително адвокатско пълномощно тъй като длъжникът се намира от 2г. в Англия и няма физически контакт с адвокатите си; че представените по делото молби от пълномощника на длъжника и подписът в пълномощното на адвоката са подписани по различен начин;че пълномощното е неистинско, както и 1 заверката на адвоката поради което моли да се допусне графологическа експертиза.На следващо място се твърди, че в платежното, с което Я. е платил на трети ЧСИ, бил посочен номера на изпълнителното дело на ЧСИ и номера на гр.д.№651/2020г. на Окръжен съдП. по което дело е издаден изпълнителния лист, но че в платежното не идентифицира задълженото лице, с трите имена и ЕГН, в полза на което е извършено плащането. Счита, че наредителят Я., посочен в платежното, не е издал нареждането, тъй като от 2г. е в Англия, а нареждането е направено в гр.Пазарджик. Твърди още, че адвокат С. не разполага с изрично пълномощно да извърши изявлението по чл.508 от ГПК тъй като пълномощното по ч.гр.д.№651/2020г. на Окръжен съд Пазарджик не й дава такова право, както и че самото процесуално пълномощно е неистинско поради това ,че Я. от 2г. е в Англия. В тази връзка отново се иска графологическа експертиза. Оспорва се истинността и съдържанието на представените преписи от документи, изходящи от третия ЧСИ, като същите не са конкретизирани и индивидуализирани в жабата.

Оспорва се връчването от този ЧСИ на Уведомление до жалбоподателя за събрани от него 200лв от Я. като трето задължено към жалбоподателката С. лице. Твърди се, че към момента на изпращане на запорното съобщение до Я., задължението му към С. от 200лв не е съществувало, поради което запор върху несъществуващо вземане е нищожен поради липса на предмет.Счита, че посоченото от ЧСИ прекратително основание по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК не е налице и че на този ЧСИ/Б./ са му представени преписи от документи, с които е било налице изпълнение от друг ЧСИ по друго изпълнително дело срещу кредитора на неговото вземане спрямо трето лице-длъжника Я..Оспорва се истинността на тези документи и се иска да бъде допусната графологична експертиза върху оригиналите на документите, носещи подпис на Я. и на лицата действали като негови пълномощници, както и на третия ЧСИ С.-платежно нареждане, запорно съобщение, уведомление до ЧСИ в полза на Я. за признаване на задължението му спрямо жалбоподателката, разписка за получено запорно съобщение, адвокатски пълномощни в полза на адв.Ч. и адв. С. и удостоверение за получени 200лв от ЧСИ С.. Счита, че дори да е редовно плащането, същото не представлява внесена за взискателя сума от 200лв, попадаща в приложното поле на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, изискващ парите да са внесени от длъжника в банкова институция-българска поща или банка, каквато банкова институция не е съдебният изпълнител.

2

Като последен аргумент се поддържа, че не са събрани направените разноските по изпълнението,които жалбоподателката не може да определи към този момент. Моли да се отмени обжалваното постановление,като поддържа направените доказателствени искания за графологична експертиза,прилага сравнителен материал и искане да се изиска от ЧСИ Б. сметка за разноските. С отговор на възражение №912 от 02.06.2021г. жалбоподателката повтаря основните си доводи развити в жалбата против обжалваното Постановление за прекратяване на изпълнителното производство №1847 от 30.03.2021г.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение по жалбата от длъжника Г.Я. чрез пълномощника си адв. Ч.. Излагат се доводи за неоснователност на жалбата. Оспорват се като несъстоятелни доводите в жалбата, като на първо място се сочи, че длъжникът е представил в оригинал удостоверение №1144/25-03.2021. на ЧСИ С. по негово ИД №368/2020г. за потвърдено извършено от Я. плащане на сумата от 200лв постъпила по специалната сметка на ЧСИ на 14.12.2020г. За пълномощното на адв.С. представлявала Я. по в.гр.д.№651/2020г. на ПОС, за което се твърди, че е неистинско се заявява, че същото е нотариално заверено и се моли да се приложи в.гр.д.№651/2020г. на ПОС. Излагат се факти и обстоятелства във връзка с възникване на задължението на Я. към С. от момента на осъждането му да й заплати сумата от 200лв с определение №260056 от 01.10.2020г. по в.гр.д.№651/2020г. на Окръжен съд Пазарджик; получено запорно съобщение от ЧСИ с №885-Г. С. на 14.10.2020г., с което се налага запор на горното вземане по негово ИД №368/2020г.; извършено от Я. на 15.10.2020г. с уведомление ЧСИ С., че признава вземането и ще го плати незабавно след влизане на въззивното определение №260056 в сила; постановено на 10.12.2020г. друго Определение от ОС-Пазарджик по в.гр.д.№561/2020г. с което се потвърждава определение №260056 от 01.10.2020г. в частта му за разноски и от тази дата вземането за разноски става изискуемо; извършено плащане от задължено по запора лице Г.Я. чрез нареждане по банков път на ЧСИ С. на задължението си към взискателя определено по определение №260056 от 01.10.2020г. и постъпване на сумата от 200лв по специалната сметка на ЧСИ С.. Поддържа, че за тези факти страната е представила писмени документи, че е представено в оригинал удостоверение №1144 от

3

25.03.2021г. на ЧСИ С. по негово ИД №368/2020г., потвърждаващо изложените факти и удостоверяващо постъпването на сумата от 200лв по специалната му сметка, представляващ официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му за извършени от него и пред него действия по получаване на плащане по наложен запор. Счита, че оспорването на упълномощаванията посочени в жалбата са безпредметни тъй като законът не се интересува от тези факти, а само от факта на извършеното преди образуването на изпълнителното производство плащане.По твърдението на жалбоподателя, че плащането извършено по сметка на ЧСИ по наложения от този ЧСИ запор не попада в хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото ЧСИ не бил банкова институция, длъжникът по изпълнението Г.Я. поддържа, че ЧСИ е държавна институция, стояща повисоко от Български пощи и банките, защото упражнява делегирана му от държавата държавна власт.С това се аргументира и извода, че документите, издавани от ЧСИ за извършените към него плащания имат тежест по-голяма от документите,които удостоверяват съответното плащане, издадени от банката, от пощата или от друг субект, който може да удостоверява това обстоятелство.Цитира се разпоредбата на чл.433 , ал.1 т.1 от ГПК и се аргументира тезата, че предвид че прекратяването става по искане на длъжника, плащането трябва да бъде установено с документи,които не оставят съмнение, че е извършено и че тези документи следва да са официални-квитанция от пощенска станция или писмо от банката или с изходящи от взискателя документи, чиято автентичност е несъмнена /надлежно заверена разписка/.Страната счита, че документите не са изчерпателно изброени и че е достатъчно на СИ /съдебния изпълнител/ да се представи документ/официален или изходящ от взискателя/, който да поставя вън от съмнение факта,че плащане е извършено. От тази гледна точка взискателят заключава, че наложеният от СИ запор върху вземането, респективно запорното съобщение, легитимира СИ да получи валидно плащане за погасяване на дълга по образуваното от него дело; че плащането, което трето задължено лице прави на съдебния изпълнител, като внася дължимата сума по сметката на СИ, освобождава третото лице от дълга и има същото погасително действие като плащането, извършено от самия длъжник преди запора.Акцентира, че валидността на плащането не зависи от законността на изпълнителния процес и от действителността на 4 запора.Цитира се и разпоредба от материалния закон чл.75 ал.1 от ЗЗД според която длъжникът се освобождава от задължението си, ако изпълни на кредитора си, на овластено от него, от съда или закона лице, при равнозначност на четирите хипотези и че при изпълнение на което и да е от посочените лица, изпълнението има погасителен ефект по отношение на задължението.Коментира се и разпоредбата на чл.508 ал.3 от ГПК когато принудителното изпълнение бъде насочено срещу вземане на длъжника към трето лице/съответно това вземане се запорира/,третото задължено лице трябва да внесе дължимата сума по сметка на СИ и заключава, че в случая законът е овластил СИ, да приеме изпълнението вместо кредитора и това изпълнение има погасителен ефект, равносилен на това да бъде платено направо от титуляра на вземането и че в същност при запор третото задължено лице няма възможност да плати на титуляра на запорираното вземане тъй като това му е изрично забранено от закона-чл.507 ал.2 от ГПК.Навежда извода, че единствено СИ, наложил запора върху вземането се явява оправомощен, да получи изпълнението на това вземане вместо неговия титуляр. И че от представеното удостоверение №1144 от 25.03.2021г. на ЧСИ С. по негово ИД №368/2020г. се удостоверява, че вземането, за събирането на което е образувано ИД№18/ 2021г. по описа на ЧСИ Б., е платено преди образуването му, предвид на което, правилно ЧСИ Б. е прекратил изпълнителното производство, защото интересът на кредитора е удовлетворен преди образуване на изпълнителното дело. Моли да се потвърди обжалваното постановление и да се присъдят разноските направени в производството, да се приложи в.гр.д.№651/2020г. на ПОС и се конституира като трето лице помагач-ЧСИ С.. Прилага списък на разноските и пълномощно с договор за правна защита и съдействие за адв. А.Ч., с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.

В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия /становище/ от ЧСИ В.Б. се излага, че производството по делото е образувано на 12.02.2021г. по молба на взискателката М. Р. СЛ. чрез адв.М.В. и приложен изпълнителен лист, издаден от 04.02.2021г. по гр.д.№651/2020г. по описа на Окръжен съд Пазарджик срещу длъжника Г. ИВ. ЯК. за парично вземане. Твърди се, че по делото на 11.03.2021г. е постъпила молба от длъжника с искане изпълнителното производство да бъде прекратено поради погасяване на 5 задължението преди образуване на изпълнителното производство, с приложен документ за плащане-вносна бележка за платена сумата по цитирания изпълнителен лист по сметка на ЧСИ С. по негово ИД №368/20г., запорно съобщение от ЧСИ С. по негово ИД №368/20г., а в последствие е представено удостоверение от ЧСИ №1144 от 25.03.2021г. за потвърждаване на посочените факти. Въз основа на изложеното ЧСИ приема, че длъжникът е заплатил сумата по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано ИД №18/2021г. и то преди неговото образуване, по сметка на ЧСИ С., след получаване на запорно съобщение на основание чл.507 от ГПК, поради което изпълнителното производство е прекратено. Счита, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна.По отношение на твърденията на жалбоподателя,че не е налице прекратително основание по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, ЧСИ е приел, че е налице извършено плащане от страна на длъжника Я. преди образуване на настоящото изпълнително дело, позовавайки се на чл.75 от ЗЗД за освобождаването на длъжника от задължението си, ако изпълни на кредитора си, както и на упълномощено от него, от съда или закона лице; че в случая е налице овластяване от страна на закона плащането да бъде прието от СИ, наложил запор на вземането на взискателката С.,като след получаването на запорното съобщение от ЧСИ С., е придобил качеството на трето задължено лице-длъжник на длъжника в производството, в което е наложен запора и съгласно чл.508 от ГПК единствената възможност за него е да плати на СИ/съдебния изпълнител/, а не на своя кредитор-като забрана за такова плащане е предвидена в чл.507. ал.2 от ГПК и се съдържа в самото запорно съобщение. Навежда извода, че при насочване на принудителното изпълнение по отношение на вземанията на длъжника към трети лица, законът овластява СИ да приеме изпълнението вместо длъжника и че това изпълнение има същия погасителен ефект,както и плащането направо на титуляра на вземането. Коментира се и представена разписка №0200012111896224 от 11.12.2020г. съгласно която сумата от 200лв е внесена по сметка на ЧСИ С. след направен запор по неговото ИД №368/20г. с което се погасява вземането на М.С. по гр.д.№651/20г. на ОС-Пазарджик спрямо Г.Я., като документът удостоверява плащане преди образуване на изпълнителното дело, с което сумата по ИЛ/изпълнителен лист/ да е внесена за взискателя и че не са необходими други реквизити на платежния документ.