Решение № 1095 от 15.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. ***, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430106752 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 35816/11.11.2025 г. на М. С.

П., срещу К. Д. К., за разваляне на сключения на 03.12.2008 г. договор за прехвърляне на недвижим имот за 1/3 ид. ч. от прехвърленото право на собственост.

В исковата молба се твърди, че ищцата М. П. е единствена внучка на ***, б. ж. на с. ***, починала на 11.04.2025 г., която през 1994 г. придобила правото на собственост върху дворно място в с. ***, ул. „ *** с площ от 1030 кв. м., съставляващо УПИ VII517 , в кв. 21, по плана на селото, заедно с построените в него масивна жилищна сграда, с площ от 70 кв. м., лятна кухня, гараж и навес. Бабата на ищцата имала само едно дете – *** която починала през 2007 г., когато ищцата била на пет години. От тогава нейната баба се грижела за нея, въпреки че била болна и имала нужда от помощ. По тази причина през 2008 г. тя прехвърлила 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху гореописания имот на свои братовчеди, и 1/3 ид. ч. на бащата на ответницата – ***, срещу задължение за издръжка и гледане, и 1/3 ид. ч. на ***.

Ищците твърди, че никои от посочените две лица не е полагал грижи и издръжка за баба , нито е имало ангажирано от тях лице да ги извършва, нито пък осигурявали материална подкрепа. *** заявила, че няма възможност да и помага и се договорили тя да върне получения дял, поради което той бил дарен на ищцата. Бабата на ищцата имала постоянна нужда от помощ за поддържане на лична хигиена, контрол върху лекарствата, хранене и пазаруване. Ищцата твърди, че всички тези нужди били задоволявани от нея, а бащата на ответницата не изпълнил задълженията си по договора за издръжка и гледане. През 2015 г. той починал и оставил за свои наследник ответницата, а бабата на ищцата починала през 2025 г. Ответницата също не изпълнявала задълженията по договора след смъртта на нейния баща, поради което ищцата счита, че е налице пълно неизпълнение.Моли предявеният иск да бъде уважен, като претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К.

Д. К. чрез адв. Л. В.. Ответницата формулира доводи за неоснователност на 1 предявения иск, тъй като е изтекла предвидената в закона – чл. 87,ал.5 ЗЗД пет годишен давностен срок за упражняване на потестативното право на разваляне, който тече считано от всеки ден на неизпълнението. От твърденията в исковата молба ставало ясно, че приобретателят по договора е починал през 2015 г. от който момент е преустановено фактическото изпълнение на задълженията по договора и от този момент за прехвърлителката е възникнало правото да упражни потестативното право на разваляне. Приживе прехвърлителката не упражнила това свое право, не е отправяла искания към ответницата за полагане на грижи и издръжка и не е предприемала каквито и да е действия по реализиране на потестативното право.

Ответницата сочи, че след смъртта на баща , задължението за издръжка и гледане не е продължило автоматично по отношение на ответницата, доколкото договорът има личен характер, а липсвали твърдения и доказателства прехвърлителката да е поискала или приела изпълнение от нейна страна. В продължение на повече от десет години не били предприети действия , нито пък били отправени покани, предупреждения или искания за изпълнение до наследницата на приобретателя за разваляне на договора.

През този период прехвърлителката поддържа контакт с ответницата, отношенията им били нормални, като ответницата я посещавала, ходили заедно на гроба на приобретателя на годишнини и Задушница. В тази връзка се сочи, че ответницата не е имала свободен достъп до имота. Освен, че прехвърлителката нямала претенции към ищцата, тя дори настоявала ответницата да вземе закупените от нейния баща нови вещи като пералня, телевизор и др., а при едно от посещенията подарила куфар с инструменти на партньора на ответницата. Според трайната практика наследниците на прехвърлителя наследявали правото такова каквото е съществувало към момента на откриване на наследството, поради което ответницата формулира довод, че ищцата не може да наследи вече погасено по давност потестативно право.

Ответницата оспорва твърденията в исковата молба за това, че нейният баща не е изпълнявал задълженията по договора, тъй като е живял постоянно в с. ***, получавал военна пенсия в периода от преди 2008 г. до смъртта си през 2015 г. и ежедневно полагал грижи за прехвърлителката, поддържал двора и къщата, помагал в домакинството, пазарувал е хранителни продукти, осигурявал и закупувал лекарства, полагал ежедневни грижи, живял е постоянно с прехвърлителката и се е грижил за нормалното ежедневие. Той се преместил по нейна молба да живее с нея през 2008 г., след смъртта на дъщеря през 2007г. Договорът бил сключен между леля и племенник, които според ответницата са лица с близки родствени и емоционални отношения, при наличие на взаимно доверие и дългогодишна семейна връзка. През времето през което ищцата посещавала баща си в имота – 2008 г. до 2015 г., никога не е срещала ищцата, тя не живеела в имота, а прехвърлителката пътувала до гр. *** за да се вижда с ищцата. През този период ищцата била малолетна, респ. непълнолетна.

Бащата на ответницата напускал имота веднъж или два пъти годишно с оглед здравословния му проблем, за да иде на преглед в гр. София. През 2015 г. починал в имота вследствие на белодробна емобилия и е погребан в с. ***. Тези обстоятелства според ответницата опровергават твърденията за пълно неизпълнение на договора, поради което не са и налице изискуемите предпоставки за основателност на иска.

Ответницата счита още, че не са представени вярно родствените връзки и така се създавала грешна представа за близостта и семейните отношения между страните.

Процесният имот преди това бил собственост на техен общ възходящ роднина, като отношенията между страните и техните наследодатели са значително по-комплексни от изложеното в исковата молба. След смъртта на майката на ищцата, последната живяла в друго населено място в област *** и е била отглеждане основно от своя баща, както и от баба си и дядо си по бащина линия, а контактът с прехвърлителката е съществувал, но не в степента посочен в исковата молба. В периода от 2008 г. до 2015 2 г. ищцата е била дете, до навършване на пълнолетие реално не полагала грижи за баба си, защото бащата на ответницата живеел в имота и ежедневно се грижил за бабата на ищцата. Ответницата се вижда за първи път с ищцата през 2019 г., а при посещения на имота през 2020 г. прехвърлителката споделила, че ползва помощ на жена на която заплаща за да и съдейства в ежедневието. През 2024 г. ответницата забременяла и нямала възможност да полага грижи за прехвърлителката, а през 2025 г. ищцата и съобщила, че прехвърлителката е починала. През август 2025 г. ищцата съобщила също така, че има намерение да продава къщата и че е започнала да се снабдява с необходимите документи и отправила предложение на ответницата прехвърли своята идеална част, но тя отказала. Ответницата счита, че е ограничена възможността и да ползва пълноценно и да упражнява правото си на собственост върху процесния имот, доколкото той се ползва изцяло от ищеца, като моли настоящия отговор да се счита и за покана по смисъла на чл. 31,ал.2 ЗС. Ответницата счита, че не се дължат разноски, тъй като с поведението си не е дала повод за завеждане на делото. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира разноски. Възразява срещу дължимостта на пътните разноски, претендирани от ответника, тъй като по НМРАВ такова перо няма, а всичко е включено в адвокатското възнаграждение.

В с.з. ищцата се явява лично и чрез адв. М. като поддържа исковата молба и моли тя да бъде уважена. Претендират се сторените по делото разноски. В писмени бележки се сочи, че давностният срок не е изтекъл, а започнал да тече от момента на смъртта на праводателя. За наследниците правото на иск се поражда и тече от деня на смъртта на наследодателя през 2025 г., като след смъртта на правоприемника през 2015 г., ответницата като наследник е станала длъжник по договора. В съответствие с ТР №30/1981 г. на ОСГК на ВС и Р№341/2010 г. на ВКС, договорът за издръжка и гледане не се прекратява автоматично със смъртта на приобретателя, а неговото задължение преминава върху наследниците му, които трябва да продължат грижите. След смъртта на праводателката през 2025 г. се сочи, че договорът е прекратен по право за напред, тъй като алеаторният му характер е изчерпан, но наследницата е приела правото да иска развалянето му поради неизпълнение приживе. Формулира се довод за пълно неизпълнение от ответницата и нейния наследодател, което се установявало от показанията на свидетелите – тя се отбивала инцидентно, не я познавали, за първи път я видели на погребението на баща и. В тежест на ответницата е да установи точно изпълнение на задълженията по договора, а такова не се установило, поради което предявеният иск се сочи, че е основателен.

В с.з. ответницата се явява лично и чрез адв. В., като считат, че исковата молба е неоснователна. Претендира разноски според представения списък. Релевира възражение за недължимост на разноски, тъй като с поведението си не е дала повод за образуване на делото. В писмени бележки се формулира довод за изтекла погасителна давност на предявения иск, тъй като по делото не се установило спиране или прекъсване на пет годишният давностен срок за упражняване на правото на иск по чл.

87,ал.3 ЗЗД. Приобретателят починал през 2015 г., а този срок изтекъл още през 2020 г., докато прехвърлителката била жива. Приживе тя не предявила иск, не отправила покана и не поискала изпълнение от ответницата, нито имала намерение да разваля договора. Тезата на ищеца, че в неговия патримониум е възникнало ново потестативно право след смъртта на прехвърлителя, счита за неоснователна. Наследяването не пораждало ново субективно право, а водило единствено до преминаване на вече съществуващо право върху наследника в състоянието, в което то се е намирало към момента на откриване на наследството. Смъртта на наследодателя не поставяло начало на нов давност срок. Цитираната съдебна практика не давала отговор на въпрос дали потестативното право е погасено още приживе. По-нататък ответницата формулира довод за точно изпълнение на договорните задължение, тъй като от показанията на 3 свид. *** с непосредствени възприятия, се установило, че приобретателят живял в имота, в едно домакинство с праводателя до смъртта си, грижил се за нея, поддържал дома и двора. За разлика от това свидетелите на ищеца възприемали отделни моменти, инцидентни посещения, поради което техните впечатления били по-ограничени във времето. От показанията на свид. *** се установило, че след смъртта на приобретателя отношенията с праводателя и ответницата били добри, не е имало конфликти, искания за грижи и издръжка и т.к. Оценките, съдържащи се в показанията на свидетелите на ищеца, счита за ирелевантни. Излагат се и подробни доводи за показанията на свидетели, ангажирани от ответницата. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като счита, че пътните разноски са реално сторени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

С констативен нотариален акт №167, том 1, от 28.01.1994 г. въз основа на давностно владение, наследство и съдебна делба, *** е призната за собственик на дворно място в с. ***, с площ от 1030 кв.м., пл. № 517 от стр. кв. 21 по плана на селото, заедно с построените в двора масивна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м.

Не е спорно между страните, че е сключен договор за издръжка и гледане на 03.12.2008 г. между ***, от една страна като праводател, и ***, от друга страна като приобретатели, по силата на който праводателката е прехвърлила 2/3 ид.ч. (по1/3 ид.ч. на всеки от приобретателите), от дворно място в с. ***, ул. „*** с площ от 1030 кв.м., съставляващо УПИ VII-517 в стр. кв. 21 по плана на селото, при граници и съседи: изток- ул. ***“, запад УПИ IV-514 на *** и УПИ IX-519 на ***, север УПИ VI-516 на *** и юг- УПИ VIII-518 на РПК „Обединение“, заедно с 2/3 ид.ч. (по 1/3 ид.ч. на всеки) от построените в дворното място масивна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., лятна кухня, гараж, и навес, срещу издръжката и гледането, които прехвърлителката е получила от всеки от приобретателите до момента, както и срещу задължението от приобретателите да поеме за в бъдеще издръжката и гледането на прехвърлителката, като и осигури спокоен и нормален живот, като същата си запазва пожизнено, безвъзмездно право да ползва имота.