Решение № 28 от 29.01.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. *, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20255440100770 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. К. Н. против * „*“ гр.*, в която се твърди от ищеца, че на 24.02.2022 г. в гр.* между ищецът, като автор и ответника, като театър е сключен Договор за публично представяне № Г* година със следното съдържание:

Чл.1.АВТОРЪТ отстъпва на ТЕАТЪРА неизключителното право да постави на сцена и представя публично на територията на Република * произведението на автора, наричано по нататък ПИЕСАТА, за срок от 3 година от датата на сключване на този договор.

Чл.2.АВТОРЪТ се задължава след сключване на настоящия договор в продължение на 3 години да не сключва нови договори за представяне на ПИЕСАТА от други ползватели на територията на населеното място, където е седалището на ТЕАТЪРА.

Чл.З.ТЕАТЪРЪТ се задължава да осигури името на АВТОРА да бъде посочено на обичайното за това място върху всички програми, афиши и други рекламни материали, свързани с публичното представяне на пиесата.

Чл. 4.ТЕАТЪРЪТ се задължава да осъществи на камерна сцена ПИЕСАТА.

Чл.5./1/ТЕАТЪРЪТ няма право да прави изменения и допълнение на ПИЕСАТА нито да променя заглавието, освен ако е налице изричното писмено съгласие на АВТОРА.

/2/ТЕАТЪРЪТ може да внася изменения в ПИЕСАТА само доколкото такива се налагат с оглед адаптирането и към съответна сцена и тези промени не изменят характера и смисъла на пиесата, като във всички случаи е недопустимо промените да накърняват правата на АВТОРА.

Чл.6.ТЕАТЪРЪТ се задължава да заплати за правата, отстъпени с настоящия договор, възнаграждение на АВТОРА в размер на 800.00/осемстотин/лева като еднократна сума.

Чл.7.ТЕАТЪРЪТ няма право да преотстъпва на трети лица правата, предоставени му с настоящия договор.

Чл.8./1 /ТЕАТЪРЪТ няма право да използва ПИЕСАТА като я разпространява или да я разпространява от други лица по никакъв начин, освен съгласно отстъпените кгу с настоящия договор права. /2/Ако ТЕАТЪРЪТ желае да използва ПИЕСАТА по начините предвидени в ЗАПСП, същият трябва да получи предварително изискуемото по закон съгласие на автора.

1

Чл. 9.АВТОРЪТ си запазва всички права по отношение на ПИЕСАТА,които не са изрично отстъпени с настоящия договор.

Чл.10.Настоящият договор може да бъде променян и допълван само с изричното писмено съгласие на двете страни.

Чл. 11.3а неуредените в този договор случаи се прилагат разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права по законодателството в Република *.

Чл.12.В случай,че по изпълнението на този договор възникне спор, който не може да бъде разрешен по доброволен път между двете страни, той ще бъде решаван от компетентния за това съд.

Твърди се от ищеца, че в срока на договора / *./ ответникът не е предприел действия по неговото изпълнение. Няма извършени реални действия, показващи намерение да се изпълни договорения ангажимент. Това е попречило на ищеца не само да реализира приходи, но и да представи труда си пред публика, както и да се възползва от други предложения за поставяне на пиесата.Ответникът единствено е изпълнил задължението си по чл.6 от договора, като му изплатил частично-400 лева от уговореното възнаграждение, с което манифестирал започване на действия по договора и с това му дал надежда, че пиесата ще бъде поставена на сцена.

Твърди се от ищеца, че в резултат на бездействието на ответника е понесъл както преки финансови загуби, така и силно разочарование, тревожност, загуба на репутация и ограничаване в професионалната му реализация, тъй като той е поет, прозаик и драматург.

За всеки творец, както и за него създаването на художествено произведение не е просто интелектуален труд, а дълбоко личен и емоционален акт. В случая, като автор на настоящата пиеса “*“, сключването на договор с театъра е било възприето не само като професионален успех, но и като символично признание на неговия творчески труд и смисъл.

Неизпълнението на ангажимента от страна на театъра-ответник по делото е довело ищеца до състояние на емоционално разочарование, чувство на пренебрежение и потискане на творческия израз. Вместо радостта от сценичната реализация и възможността за контакт с публиката той е изпитал чувство за несправедливост и загуба на контрол над собствената си творческа съдба. Очакването в продължение на 3/три/години да бъде поставена пиесата в *“*“-*, което е станало известно на много негови приятели и колеги е породило и усещане за творческа блокада, липса на мотивация и съмнение в собствените способности.Тези преживявания в този период от време са довели до емоционално изолация, вътрешно напрежение, чувство на безполезност, силна раздразнителност и загуба на интерес към понататъшна работа по нови творби. Освен професионалната болка, ищецът твърди, че е понесъл и личностно страдание-удар по идентичността си като творец и човек, познат не само на *ската публика, като автор на 50/петдесет/пиеси, излъчени от Радиотеатьра,Телевизионния театър, играни от драматичните театри в *, Шумен, Дупница, печатани в списанията “**“ и „*“.Това преживяване има дългосрочен емоционален отпечатък, който не може да бъде измерен в пари, но следва да бъде отчетен като сериозна неимуществена вреда,нарушила както личностното,така и професионалното му равновесие.

За изпълнението на сключеният договор, съгласно клаузата в чл.12 от Договора, ищецът е потърсил съдействието на ответника в лицето на неговия настоящ Директор, като е довел до знанието му сключеният договор, но от страна на Директора на ответника е получил отговор: “Не ме интересува, не съм подписвал договор“. Да, договорът не е сключен с него като директор на *“*“-*, но договорът е сключен с институцията.

Потърсил е съдействието и на Министерство на културата с пнсмо вх.№ * година, като е получил отговор с писмо изх.№ *одина, в което е записано:“С оглед действащите нормативни разпоредби, договорните задължения и тяхното изпълнение остават изцяло в компетентността на страните по договора“.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от неизпълнение на ДОГОВОР за публично представяне № Г* година, както следва:

400/четиристотин/ лева представляващи

2 пропуснати ползи и 10 000/десет хиляди/лева за преживени неудобства, тревожност, накърнена лична и професионална репутация, ведно със лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на иска-29.05.2025г. до окончателното им изплащане.

Претендира и за разноските по водене на делото.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като твърди, че в деловодството му са заведени процесния договор, като представя варианта заведен там, също и *., с който изрично се изменя падежа на второто плащане от 400 лв., като се уговаря предпоставка за изискуемостта му да бъде премиерата на постановката. Видно от процесния договор и посочения Анекс № 1 към него на ищеца се дължат две плащания от по 400 лв. всяко. Първото от тях се потвърждава като получено от самия ищец в обстоятелствената част на исковата молба. Що се отнася до второто плащане съгласно сключения Анекс неговият падеж е поставен в зависимост от реалното поставяне на пиесата, което безспорно не е извършено и до настоящия момент. В този смисъл това вземане изобщо не е изискуемо.

Счита, че равностойността му не следва да се заплаща и под формата на обезщетение за пропуснати ползи по следните причини: Основен факт, който исковата молба услужливо пропуска, е че ищецът така и не изпълнява най-същественото си задължение по договора, а именно да представи на ответника текста на пиесата си “*”. Подобен текст нито преди сключването, нито по време на действието на договора, нито след изтичане на предвидения в него тригодишен срок е входиран в деловодството на * “*” - *, нито пък е предоставен по друг начин. Вместо това, ищецът осъществява в последните месеци истински “тормоз” върху настоящия директор на театъра г-н *. За първи път г-н * се е сблъскал с ищеца в края на 2024г., когато ищецът инициирал среща с него, за да претендира заплащане на дължимо му възнаграждение. При справка в деловодството на ръководения от него театър г-н * се е запознал с договора и анекса и изрично е посочил на ищеца, че второто му дължимо плащане не е изискуемо, като му обърнал специално внимание и на факта, че изобшо не е входирал в театъра пиеса в изпълнение на сключения договор. При тази реакция ищецът е изпаднал в ярост и демонстративно буквално е захвърлил пред очите на директора на театъра хаотичен сбор от листи. Макар, че отново е предупреден, че ответният театър не е самодейна трупа и има определен ред за входиране на документи и документооборот като цяло, ищецът отново така и не е подал в деловодството произведението си.

С оглед на гореизложеното твърди, че ищецъте в неизпълнение на процесния договор, като не е изпълнил същественото си задължение да представи на ответника завършен текст на пиесата “*” и по този начин по негова вина е осуетил всяка разумна възможностсъщата евентуално да бъде одобрена за представяне на сцена.

Следва да бъде откроено, че дори да беше представена в разумен срок пиесата с оглед нейното поставяне в уговорения тригодишен срок (т.е. до 24.02.2025г.), то отново не може да бъде задължен ответника да я постави на сцена пред публика във вида, в който е представена. Пиесата следва да бъде годна за представяне и да отговаря на художествената концепция на театъра за дадения театрален сезон. Пиесата по принцип следва да съдържа ясна драматургична структура - завършен конфликт, катарзис, ясно актово деление. Героите следва да бъдат изградени с необходимата психологическа дълбочина, диалозите да са функционални и не прекомерно обстоятелствени, което да прави сценичната динамика невъзможна. Необходимо е да има режисьорски потенциал - ремарки, сценични указания и ритъм, който да позволи ефективна инсценирация. Текстът би следвало да отговаря поне на базовите критерии за драматургия, които се изискват дори за разглеждане в репертоарната комисия на един държавен театър. Не са допустими противоречия в сюжетната логика, разминаване между драматургичното време и сценичното действие, както и стилистични дефицити, които правят текста непригоден за сценично превъплъщение. С други думи представеният материал трябва да отговаря на професионалните и художествени стандарти, които театърът е длъжен да следва спрямо публиката, екипа и институционалната си репутация. При липса на всички тези условия, театърът не може да бъде задължен да 3 реализира продукция, основана на некачествен и творчески незавършен материал. Или казано обобщено, самото предаване на текст, дори да беше извършено, не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено точно договорното задължение да се предаде годна за поставяне пиеса. Още по-малко един театър може да бъде държан отговорен за непоставянето на пиеса, за която е преценено, че е негодна или не отговаря на творческата политика. Подобна теза придобива абсурдни краски, като се има в предвид и факта, че * “*” - * е закупил само неизключителни права за поставяне и авторът е бил абсолютно свободен да предостави произведението си на други културни институции.

Необходимо е да се изясни, също така, че дори годните за представяне пиеси следва да бъдат предоставени в разумен срок преди премиерата им, в случай времево ограничен до 24.02.2025г. Стандартната продукционна подготовка на драматичен спектакъл изисква не само художествена, но и административна, техническа и бюджетна организация. След приемане на текст трябва да се изготви режисьорска концепция, да се състави екип (режисьор, сценограф, композитор, художник по костюмите и др.), да се извърши подбор на актьори и да се съгласуват графици на заетите артисти. Това се предхожда от включване в репертоарния план, който обичайно се приема за сезона поне 6 месеца предварително.

Подготовката включва многоседмични репетиции, изработка на сценография и костюми, технически проби, работа със звук и осветление, както и вътрешни генерални репетиции.