Акт от 20.06.2018, Окръжен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 90 гр. Габрово, 20.06.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ при участието на секретаря Бояна Бобчева, като разгледа докладваното от съдията С. Миланези в. гр. д. № 63 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7 от 19.01.2018 г., постановено по гр. д. № 521/2017 г. по описа на Дряновския районен съд, е изнесен на публична продан, на осн. чл. 348 от ГПК, следния неподеляем недвижим имот, находящ се в с. Куманите, общ.

Дряново, а именно: дворно място от 400 кв. м., при граници: наследници на П.Д., път и от две страни наследници на Д.Р., заедно с построените в него къща от 55 кв. м., маза от 40 кв. м. и лятна кухня от 20 кв. м., описан в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том I, рег. № 359, дело № 68/20.04.2004 г. на Нотариус А.А., с район на действие Районен съд- Дряново, рег. № 442 на НК. В решението е посочено, че в производството е участвало трето главновстъпило лице Б.Й.Б.,***.

С решението е определена пазарната стойност на имота в размер на 29 400 лв., съгласно заключението на вещото лице, като получената от продажбата сума да се разпредели между Р.Д.П., гр. и В.И.П.,***, по равно.

С решението е осъдена Р.

Д. П., да заплати държавна такса върху равностойността на дела си в размер на 588 лв. по сметка на Районен съд Дряново, както и 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъдени са В.И.П. ***, и Б.Й.Б.,***, да заплатят на Р. Д. П.,***, по 511,70 лв. всеки от тях – разноски в производството по гр. дело № 1256/ 2017г., II гр. о. на ВКС.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В. И. П., чрез адв. Г.П., в която се твърди, че същото е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а алтернативно твърди, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено и да се прекрати производството по делото, като им се присъдят разноските по делото за двете инстанции. В жалбата се излага, че изводите на съда, че е налице хипотезата на чл. 226 - чл.

227 от ГПК са неправилни и неправилно е прието, че договора за доброволна делба би имал значение, само ако ищцата Р.П. беше участвала в него. Поради това неправилно съдът не е взел предвид договора и не е отчетен като настъпила промяна, след влизане в сила на решението по допускане на делба. Към момента на сключване на договора за доброволна делба ищцата не би могла да участва в него, тъй като не е била собственик на този имот. Към този момент третото лице Б. е имало самостоятелни права извън участващите в процеса и за това е станало страна по силата на закона. По тази причина не е било необходимо съгласието на първоначалния собственик, а третото лице, като собственик с права извън процеса, е избрал способа, с който да прекрати съсобствеността, а именно чрез доброволна делба. Последната не представлява разпореждане със спорното право съгласно чл.

226 от ГПК, но дори и да е така добросъвестния преобретател е с охранени интереси, тъй като постановеното решение не може да му се противопостави.

Мотивите на съда относно значението на договора за доброволна делба са вътрешно противоречиви. Следва да се има предвид, че и към настоящия момент договора за доброволна делба не е развален. Отмяната на решението по чл. 303 от ГПК няма обратна сила, поради което всички права придобити в периода до отмяната му са защитени и съдът не може да се произнася по действителността на доброволната делба, тъй като не е сезиран с такъв иск. Съдът е следвало да отчете договора като факт, настъпил след влизане на решението за допускане на делба, който налагат прекратяване на производството поради липса на предмет. ВКС е върнало по реда на отмяната решението на първоинстанционният съд, тъй като се касае до участието на страна в процеса, като първоинстанционният съд следвало да не допуска да участие третото лице Б.Б., а още по - малко да постанови и осъдителен диспозитив по отношение на него. Към момента на разглеждане на делото Б. не е собственик, не е конституиран като трето лице и качеството му на такова е отпаднало с обезсилване на титула за собственост - постановлението за възлагане. По тези съображения решението е недопустимо в тази му част.

Решението е неправилно и защото имотът е изнесен на публична продан с оценка на вещо лице правена преди повече от година и половина. Дори да не е искана нова оценка от съделителите, на осн. чл. 7 от ГПК съдът е бил длъжен да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и служебно да назначи нова експертиза.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна по въззвината жалба, чрез адв. Д., в който се оспорва същата по подробно изложени аргументи. Моли да се потвърди обжалваното решение и се претендират разноските за въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят поддържа жалбата. Ответната страна не се явява и не се представлява.

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално допустима. Габровският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Дряновският районен съд е бил сезиран с предявена искова молба, вписана в Службата по вписванията на 27.01.2014 г., парт. № 3, том І, вх. рег. № 36, от Р. Д. П.,*** против В. И. П.,*** за делба на недвижим имот находящ се с. Куманите, общ. Дряново, подробно описан, въз основа на която е образувано гр. д. № 34/2014 г.

С решение № 61 от 16.05.2014 г., постановено по гр. д. № 34/2014 г. на ДРС е допусната делба при квоти по 1/2 идеални части между Р. Д. П. и В. И. П. по отношение на следния недвижим имот, находящ се в с. Куманите, общ. Дряново, а именно: дворно място от 400 кв. м., при граници: наследници на П.Д., път и от две страни наследници на Д.Р., заедно с построените в него къща от 55 кв. м., маза от 40 кв. м. и лятна кухня от 20 кв. м., описан в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том I, рег. № 359, дело № 68/20.04.2004 г. на Нотариус А.А., с район на действие Районен съд- Дряново, рег. № 442 на НК.

След влизане на решението по допускането на делбата между страните, Дряновският районен съд е бил сезира с молба от Р.

Д. П. с вх. № 1030/08.05.2015 г., с която е поискано имота да се изнесе на публична продан, тъй като е неподеляем и на осн. чл. 346 от ГПК е предявен иск по сметки срещу ответника В. П..

В хода на производството във втората фаза на делбата е представено постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2015 г. на ЧСИ И.И., с рег. № 735 от камарата на ЧСИ, с район на действие ГОС, влязло в сила на 23.08.2015 г., вписано в службата по вписвания към РС - Дряново на 29.09.2015 г., след извършена публична продан по изп. д. № 20157350400097, от което са установява на Б.Й.Б. *** е възложена ½ ид.ч. от допуснатия до делба имот, собственост на ищцата по настоящото дело Р.Д.П..

С молба Б. Б. Б. е заявил, че не поддържа така предявения иск от Р.П.. С молба с вх. № 2596 от 12.11.2015 г. Б. е поискал да замести страната Р. П. по делото по реда на чл. 266, ал. 2 от ГПК, като алтернативно поддържа искане да му се разреши главно встъпване по делото по реда на чл. 225 от ГПК. С протоколно определение от 26.11.2015 г. ДРС е оставил искането за замяна на страната без уважение, тъй като ищцата Р. П. не е дала съгласие за това и е конституирал като главна страна по делото Б.Б..

В хода на процес пред първоинстанционния съд по гр. д. № 34/2014 г., е представен договор за доброволна делба на процесния недвижим имот от 25.01.2016 г., вписан във вх. регистър с № 36/26.01.2016 г., акт 2, том І на Службата по вписванията - Дряново, сключен между В. И. П., Б. М. Б. и М.Г.Б., с която ответникът В.П. получава в дял спорния недвижим имот, а за уравнение на дяловете Б.Б. и съпругата му М.Б. са получили сумата от 1100 лв. в брой при подписване на договора.

С решение № 24/28.04.2016 г., постановено по гр. д. № 34/2014 г., ДРС е изнесъл на публична продан процесния имот, като е определил получената от продажбата цена да се разпредели между В.П. и Б.Б., като е отхвърлен предявения иск с правно осн. чл. 346 от ГПК. Това решение е потвърдено от въззивната инстанция с решение № 214/02.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 198/2016 г. на Габровския окръжен съд.

С влязло в сила решение от 23.03.2016г. на Шуменски районен съд, постановено по гр. дело № 786/2015 г., в производство по чл. 422 ГПК, е отхвърлен искът на Б.Б. против ищцата за установяване, че същата му дължи сумата 22 000 лв. С разпореждане от 23.11.2016 г. по същото дело, в полза на ищцата е издаден обратен изпълнителен лист срещу Б.Б. за предаване владението върху 1/2 идеални части от процесния имот. Прието е, че вследствие отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК взискателят следва да върне възложения му недвижим имот. С определение на Шуменски районен съд от 07.11.2016г. по ч. гр. дело № 54/2015 г. издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Р.П. са обезсилени.

С решение № 73 от 29.06.2017 г., постановено по гр. д. № 1256/2017 г., Върховният касационен съд, на осн. чл.

303 от ГПК по молба на Р.Д.П., е отменил решение № 24/28.04.2016 г. по гр. д. № 34/2014 г. на Дряновския районен съд и потвърждаващо го решение № 214/ 02.11.2016 г. на Габровския окръжен съд в частта им по извършването на съдебната делба. Върховният съд е приел, че Б. е допуснат да участва във втората фаза на делбата, легитимирайки се с постановление на ЧСИ, с което в качеството му на взискател му е възложен притежавана от съделителката П. 1/2 част от имота. Принудителното изпълнение срещу нея е предприето въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени за вземане на Б. Б.. Тъй като предявеният иск по чл. 422 от ГПК на Б. в заповедното производство е отхвърлен и издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу молителката са обезсилени, е прието, че са налице основанията за отмяна на решенията постановени във втората фаза на делбата. В мотивите на Върховния съд е прието, че делото следва да се върне на първоинстанционният съд, тъй като отмяната касае участието на страните в процеса.

След възобновяване на делото пред Дряновския районен съд е образувано гр. д. № 521/2017 г., по което е постановено обжалваното решение. В същото първоинстанционният съд е приел, че в образуваното производство по делба, процесният имот следва да бъде изнесен на публична продан като неподеляем.

Съдът с обжалваното решение е приел, че не следва да се прекратява производството по делото, на основание сключения договор за доброволна делба между ответника В. П. и Б. Б.. Съгласно разпоредбата на чл.

226, ал. 1 от ГПК, при прехвърляне на спорното право върху другиго, делото продължава своя ход между първоначалните страни. Приел е, че съдът е длъжен да отчете настъпилите промени след влизане в сила на решението по допускане на делбата, с изключение на хипотезите по чл.

227 и чл. 226 от ГПК. Представеният договор за доброволна делба би имал значение, само ако в него участваха всички страни в процеса, а Р. П. не е страна по него и искането за прекратяване не неоснователно.

По отношение на Б. Б. е прието, че е главно встъпило лице по делото, конституирано с протоколно определение от 26.11.2015 г. по гр. д. № 34/2014 г. на осн. чл. 225, ал. 1 от ГПК. Прието е обаче, че тъй като е обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, с който третото лице се е легитимирало като взискател и тъй като е издаден обратен изпълнителен лист за предаване на владението на процесния имот на ищцата Р.П., то получената от продажбата сума следва да се разпредели между страните по делото Р.П. и В.П..

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно.

По допустимостта на решението, настоящият състав на съда намира, че същото е частично недопустимо, а именно:

Производството по съдебна делба е двуфазно, като първата фаза приключва с влизането в сила на решението по чл.