Решение № 1584 от 12.11.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1584 гр. Русе, 12.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20224520105745 по описа за 2022 година

Ищецът „Кредит Инс“ АД твърди, че ответникът Я. Т. Т. кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител на дружеството се свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието да получи при условията на дружеството, кредит в размер на 1050 лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „Кредит Инс” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № 114764/11.05.2021 г. и желаната сума му била преведена чрез системата e-pay, и получена от същия на каса на офис на „Изипей” АД, срещу представена от ответника лична карта. Съгласно условията на сключения договор ищецът поел задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а 1 кредитополучателя поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант” в общ размер на задължението 2156,91 лева, платимо с главница на 11 месечни падежа от 11.06.2021 г. до 11.04.2022 г. Към 01.06.2022 г. кредитополучателя не погасил нито една от вноските по кредита. Служители на дружеството неколкократно осъществявали връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били СМС-и и били осъществени телефонни обаждания, преди и след настъпване на падежните дати, но ответника не осъществил никакво плащане. Ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочените задължения, която била в размер на 108,40 лева.

На 07.06.2022г. било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр. дело № 3095/2022 г. по описа на РРС, била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 1050 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра” № 114764/11.05.2021 г., ведно със законна лихва за период от 07.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 108,40 лева – законна лихва за период от 02.06.2021 г. до 01.06.2022 г., сумата 346,50 лева – договорна лихва за период от 11.06.2021 г. до 11.04.2022 г., както и разноски в производството в размер на 405,10 лева. Ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което бил предявен настоящия иск.

Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1050 лева – главница по договор за потребителски кредит „Ектра” № 114764/11.05.2021 г., сумата от 346,50 лева – договорна лихва за периода от 11.06.2021 г. до 11.04.2022 г.;

108,40 лева – законна лихва за забава за периода от 12.06.2021 г. до 07.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 07.06.2022 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът Я. Т. Т., чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

2

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.06.2022 г. по гр. д. № 3095/2022 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника Я. Т. Т. да заплати на ищеца сумите в размер на: 1050 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра” № 114764/11.05.2021 г., ведно със законна лихва за период от 07.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 108,40 лева – законна лихва за период от 02.06.2021 г. до 01.06.2022 г., сумата 346,50 лева – договорна лихва за период от 11.06.2021 г. до 11.04.2022 г., както и разноски в производството в размер на 405,10 лева. Ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което бил предявен настоящия иск.

Ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител на дружеството се свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието да получи при условията на дружеството, кредит в размер на 1050 лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „Кредит Инс” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № 114764/11.05.2021 г. и желаната сума му била преведена чрез системата e-pay, и получена от същия на каса на офис на „Изипей” АД. Съгласно условията на сключения договор ищецът поел задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а кредитополучателя поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант” в общ размер на задължението 2156,91 лева, платимо с главница на 11 месечни падежа от 11.06.2021 г. до 11.04.2022 г. Към 01.06.2022 г. кредитополучателя не погасил нито една от вноските по кредита.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

3

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, като ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

Изхождайки от предмета на процесния Договор за потребителски кредит „Екстра” № 114764/11.05.2021 г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е предоставен потребителски кредит.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.

Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор 4 при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.

Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- кредитор клаузи на договора/.

Съдебната практика приема, че при формиране размера на договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./

В настоящият случай договорения между страните годишен лихвен процент е в размер на 36 %. и е такъв само в зависимост от наличието на определени условия.

Процесната клауза на договора, установяваща размерите на договорната лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на 5 добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна/ тя надвишава с повече от три пъти законната такава/. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.

Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител.

Приложеният към заявлението договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.