Решение № 8982 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8982 гр. ..., 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110151866 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от ..., с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от изпълнителните му директори Н. Д. Ч. и Т. И., с която е предявен иск с пр. осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 330,80 лева, равняващи се на 169,14 евро, представляваща изплатено по застраховка „...”, по щета № ..., обезщетение за застрахователно събитие, настъпило ... г. в гр. ..., на кръстовището на бул. „...“ с ул. „...“, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 13.11.2025 г. до окончателното изпълнение.

Ищецът ... излага, че на ... г. в гр. ..., при движение по бул. „...“, на кръстовището с ул.

„...“, при завой надясно по посочената улица, водачът П. В. Я., управлявайки л.а. с марка и модел „...“ с peг. № ..., преминава през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно /паве от тротоар/, вследствие на което е реализирано ПТП и са нанесени повреди на лекия автомобил /срязана задна дясна гума и увредена лята джанта на задна дясна гума/. Излага, че за описаното по-горе МПС е сключена застраховка „... ... ” при ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица № ..., валидна към момента на събитието. При ищеца е заведена щета № ... и след извършена оценка на собственика е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 330,80 лева. Ищецът счита, че с изплащането на застрахователното обезщетение за него възниква регресно вземане срещу ....

Отправеното искане е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 330,80 лева, представляваща регресно вземане, придобито след изплащане на застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил, вследствие на ПТП, настъпило на ... г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

1

Ответникът ... оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че е изплатено обезщетение в размера, посочен в исковата молба. Оспорва механизма на настъпване на произшествието и връзката му с настъпилите вреди. Поддържа, че твърдяното ПТП е настъпило в зоната на банкета, извън очертанията на пътната маркировка, обозначаваща зоната за движение на МПС, поради което причина за него не е противоправно бездействие, свързано със състоянието на пътното платно, а е резултат от неправилното управление на автомобила от водача му. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „...“, доколкото по делото не са представени доказателства за заплащане на дължимата премия по застраховката. Поддържа, че застрахователното обезщетение е заплатено неправомерно, предвид обстоятелството, че за твърдяното ПТП не е съставен Протокол за ПТП от органите на КАТ, в който да бъдат удостоверени мястото на настъпване на произшествието и наличието на твърдяното препятствие на пътното платно. Изразява становище, че водачът на автомобила, с поведението си, е допринесъл за настъпването на произшествието, доколкото е бил длъжен да съобрази особеностите на пътната обстановка и да се движи със съобразена скорост. Оспорва размер на изплатеното обезщетение като завишен. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно осн основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Видно от Декларация за настъпване на застрахователно събитие от ... г. и заявление към нея, на ... г. в гр. ..., при движение по бул. „...“, на кръстовището с ул. „...“, при завой надясно по посочената улица, л.а. с марка и модел „...“ с peг. № ..., управляван от водача П. В. Я., преминава през препятствие на пътното платно – паднало паве от тротоар. В декларацията и заявлението са отразени видимите щети по автомобила, настъпили в резултат на произшествието, изразяващи се в увреждания по гума и джанта, като е описано, че гумата е срязана, а джантата наранена.

По делото е разпитан призованият свидетел П. В. Я., който посочва, че е управлявал на ... г. л.а. с марка и модел „...“ с peг. № ..., като движейки се в гр. ..., по бул. „...“, и правейки десен завой по улица, чието име свидетелят не си спомня, автомобилът му преминава през препятствия на пътното платно – паднали павета от тротоар, които водачът не е могъл да види предварително, тъй като не са били обозначени, следователно и не е могъл да ги избегне, като в резултат на произшествието задната дясна гума на автомобила става напълно 2 непригодна за ползването й по предназначение.

За събитието не е съставен протокол за ПТП, като ОУ на застрахователя не поставят такова изискване за този вид произшествие като предпоставка за изплащане на обезщетение за вреди. Няма процесуална пречка, въпреки липсата на протокол, които да констатира събитието, съдът да приеме настъпването на събитието за доказано въз основа на събраните свидетелски показания, а именно свидетелските показания на П. В. Я., които съдът кредитира изцяло, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото причинната връзка между механизма, описан в декларацията за събитието и възпроизведен от свидетеля, и щетите се потвърждава от експертното заключение по автотехническата експертиза /неоспорено от страните и прието по делото/. Ето защо е налице пълно припокриване на фактите, установени от писмените доказателства и от събраните гласни доказателствени средства.

Поради изложеното, съдът приема, че на описаното в исковата молба място са били налице необезопасени препятствия – паднали павета от тротоар, необозначени по начин, позволяващ избягването им, като вследствие на преминаване на процесния автомобил през същите, на последния са причинени щети, така както са описани от водача му П. В. Я. и от застрахователя в опис – заключение по щета № ....

От приетата по делото застрахователна полица се установява, че за увредения лек автомобил с марка и модел „...“ с peг. № ... има сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „... ...“ при ищеца, валиден към датата на процесното ПТП, по който видно от изслушаното заключение на съдебно-счетоводна експертиза, е заплатена цялата дължима застрахователната премия, уговорена като платима на вноски в рамките на срока на договора.

Прието за безспорен между страните с окончателния доклад по делото е обстоятелството, че е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 330,80 лева от ищеца на собственика на увредения автомобил – П. В. Я., определено на база експертна оценка на застрахователя. Последното обстоятелство се установява и от приетото по делото писмено доказателство за доказването му.

Страните не спорят и че процесното застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск съгласно Общите условия на дружеството – ищец.

Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/ 4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.

50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествие, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и 3 чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответното препятствие на пътното платно с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.

Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на падналите павета до премахването им е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.

Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на препятствия по пътя или презюмиране за наличие на такива. Необезопасените и несигнализирани павета на пътното платно не представляват предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Според заключението на съдебно-автотехническата стойността на ремонтовъзстановителните дейности, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 466,68 лева.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане от 330,80 лева. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане от 330,80 лева. Искът, като предявен до посочената стойност, следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:

Ищецът претендира разноски съгласно представен списък на разноските в размер на 667,86 евро – 204,52 евро – възнаграждение за процесуален представител, 25,56 евро – държавна такса, 225,00 евро – депозит по допуснатата САТЕ, 200,00 евро – депозит по допуснатата ССчЕ, и 12,78 евро – депозит за свидетел. Предвид изхода на правния спор, съобразно искането на ищеца и представените доказателства, на същия следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото в размер на 667,86 евро, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ..., Булстат: ..., с адрес ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД сумата 169,14 евро (330,80 лева), представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „... ...” за причинени материални щети /по задни десни гума и джанта на л.а. с марка и модел „...“ с peг. № ... / от пътно-транспортно произшествие, настъпило на ... г. в гр. ..., на ул. „...“, след кръстовището й с бул. „...“, на 4 общински път, за което е образувана при ищеца щета № ... при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /13.11.2025 г./ до окончателното изпълнение на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 667,86 евро, представляваща направените в производството пред първата инстанция съдебно – деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5