Решение № 53 от 17.03.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Габрово, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20254210200861 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от Г. П. М., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.

Габрово, ул. “*********” № 41, против Наказателно постановление № 2013/06.10.2025 година на Кмета на Община Габрово, с което на основание чл.

22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл. 133, ал.1, т.5 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение по чл. 29, ал.2 от ЗУО.

В жалбата категорично се отрича извършване на вмененото нарушение и поради това е декларирано искане за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт.

В съдебно заседание защитникът на Г. П. М. – адв. И. Х. от ГАК, също моли за отмяна на обжалваното Наказателно постановление, като освен възражението за недоказаност на материализираното с него деяние подкрепя искането си и с допуснат процесуален пропуск, изразил се в неясно негово текстово описание. Претендира и заплащане на направените разноски за ангажиране на адвокат.

Община Габрово се представлява от юрк. Любенов, който намира описаното нарушение за категорично доказано и законосъобразно адресирано 1 в лицето на Г. М.. Ето защо моли за потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган с оглед предоставените на Кмета на Община Габрово правомощия по чл. 157, ал.4 от ЗУО.

На 23.08.2025 г. свидетелят Н.Н. заедно със свой познат били ангажирани с изчистване на строителни и битови отпадъци от апартамент в гр. Габрово, като след завършване на тази дейност двамата се обадили на жалбоподателя с молба да им съдейства за тяхното транспортиране и изхвърляне. Г. М. се съгласил и дошъл на място с товарен автомобил „Мерцедес 814“ с рег. № ЕВ 17 13 ВМ, оставен му за ползване от неговия собственик и настоящ свидетел М. М.. След като натоварили изнесените от жилището отпадъци, тримата се отправили към ул. „Винпрома“ с уговорка там да изхвърлят битовите отпадъци в предназначените за това съдове, а строителните да бъдат откарани и изсипани в ползван от жалбоподателя обект наблизо. При пристигането си на ул. „Винпрома“ в гр. Габрово около 16:00 ч., Г. М. останал на своето място на водач в товарния автомобил, а свидетелят Н.Н. заедно със своя познат започнали да изхвърлят част от отпадъците в поставените до входа на фирма „ПАН-Х“ ООД контейнери. Това било възприето от свидетеля П. П. - управител на дружеството, който дошъл и започнал да снима тази им дейност, при което възникнал спор с жалбоподателя. Вследствие на това Г. М. заедно с другите две лица си тръгнали със своето МПС, а свидетелят П. П. подал сигнал в Регионално депо за неопасни отпадъци /РДНО/ при Община Габрово. Ангажираните по случая негови служители Д. М. и М. К. посетили обекта на „ПАН-Х“ ООД и провели разговор със свидетеля П. П., който им показал запис от охранителна камера 2 на извършеното. След визуално запознаване с него двете изпратили първоначално покана за актосъставяне до собственика на товарен автомобил „Мерцедес 814“ с рег. № ЕВ 17 13 ВМ, който от своя страна я предал на жалбоподателя. Същият се явил на 26.09.2025 г. в сградата на РДНО при Община Габрово и срещу него Д. М. и М. К. съставили АУАН № 097 за нарушение по чл. 29, ал.2 от ЗУО. На 02.10.2025 г. Г. М. подал възражение срещу така изготвения АУАН, в което категорично отрекъл да е осъществил вмененото му нарушение. Впоследствие е издадено и процесното Наказателно постановление, надлежно връчено на адресата на 07.11.2025 г., като на 13.11.2025 г. е подадена и настоящата жалба срещу него.

Събраните по делото доказателства установяват именно тази фактическа обстановка и въз основа на нея съдът констатира няколко независими основания за цялостна отмяна на атакуваното Наказателно постановление, водещо от които е недоказаност на описаното в него конкретно виновно поведение на дееца. Според АНО на процесните дата, час и място жалбоподателят с още две лица нерегламентирано е изхвърлял чували със строителни отпадъци в контейнери, предназначени за битови такива, т.е. вменено му е лично и пряко участие като извършител по смисъла на закона в тази забранена дейност. По делото бе установено обаче от редица доказателства, че непосредственото физическо изхвърляне на тези отпадъци е реализирано от свидетеля Н.Н. заедно с негов познат, а Г. М. единствено ги е откарал до посоченото място и не е участвал в дейността им. Това го поставя от правна гледна точка в различна позиция по отношение съвкупната деятелност на тримата, а именно като помагач, докато останалите две лица се явяват извършители на нарушението. АНО обаче словесно е придал и на жалбоподателя качеството на извършител, което обаче не отговаря на обективната истина, респ. няма как и същият да носи административнонаказателна отговорност за деяние по чл. 29, ал.2 от ЗУО под именно такава правна форма. А това е абсолютна предпоставка за цялостна отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

Безусловно доказаната роля на жалбоподателя в случая като помагач на останалите две лица пък обуславя още едно такова отменително основание, а именно липсата на законова основа за санкционирането му, доколкото и съобразно чл. 10 от ЗАНН подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон 3 или указ. Разпоредбата на чл. 133 от Закона за управление на отпадъците санкционира обаче единствено физически лица, които изхвърлят отпадъци на неразрешени за това места, т.е. несъмнено само преките извършители на такива деяния, а не и техните помагачи, каквото правна позиция в случая има Г. М.. Ето защо безспорно липсва изначална възможност за неговото наказване в случая, което прави и на това основание атакуваното Наказателно постановление материално незаконосъобразно и предпоставя неговата отмяна.

Отделно от това недоказано според съда е и какъв вид точно са били изхвърляните от свидетеля Н.Н. и неговия познат отпадъци. Самият Н. изрично заяви, че става дума за хартия и кашони, т.е. за битов отпадък, а свидетелят П. П. говори за строителни такива. Техният конкретен вид не може добре да бъде категорично установен и след визуално запознаване с приложения по делото и приет като веществено доказателство диск със запис от охранителна камера в района, респ. няма как да бъде формирана безусловна сигурност по отношение на този съществен за предмета на доказване въпрос. А това е още едно независимо основание, водещо до отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

Не на последно място следва да се посочи и наличието на процесуален порок в обжалвания санкционен акт, свързан с използваната за налагане на наказание санкционна норма. АНО е посочил, че става дума за чл. 133, ал.1, т.5 от ЗУО, санкционираща обаче явно маловажни случаи на административни нарушения по ал. 4, т. 1 /нерегламентирано изгаряне на отпадъци/, установени при извършването им, което безспроно няма връзка с фактическата обстановка по случая, която по – скоро би могла да доведе до ангажиране на отговорност по чл. 133, ал.1, т.1 от ЗУО. Това от своя страна е абсолютно неотстранимо процесуално нарушение, явяващо се четвърто основание, мотивиращо съдът да отмени коментираното Наказателно постановление.

След влизане в сила на настоящото решение приложеното веществено доказателство – диск със запис от охранителна камера, следва да остане на съхранение по делото.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Община Габрово дължи заплащане на направените от жалбоподателя разноски за ангажиране на защитник в настоящото производство, които съобразно 4 представеното пълномощно възлизат на сумата от 255, 65 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

О Т М Е Н Я като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 2013/06.10.2025 година на Кмета на Община Габрово, с което на основание чл. 22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл. 133, ал.1, т.5 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на Г. П. М., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Габрово, ул. “*********” № 41, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение по чл. 29, ал.2 от ЗУО.

След влизане в сила на настоящото решение приложеното веществено доказателство – диск със запис от охранителна камера, да остане на съхранение по делото

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Община Габрово да заплати на Г. П. М., с ЕГН: **********, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 5