Решение № 13 от 23.02.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Луковит, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Административно наказателно дело № 20224320200111 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба на „Т. 2020“ ООД, чрез адв. А.

С., срещу Наказателно постановление №11-2200016/21.04.2022 г., издадено от директора на Дирекция „"И.Т."* – Ловеч (ДИТ – Ловеч), с което му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лв., за това, че е допуснал на работа лице без трудов договор. Жалбоподателят твърди, че това лице е било на интервю за работа, за което били направени възражения, които не са взети предвид от наказващия орган, а лицето, заварено на интервю, било принудено да подпише декларация, че полага труд.

В откритото съдебно заседание се явява процесуалният представител адв. С., която поддържа жалбата. В писмените си бележки поддържа тезата си, че Б. М. към момента на проверката е била на интервю в шивашкия цех, а не е била на работа, в подкрепа на което изтъква показанията на същата, дадени при разпита й в съдебно заседание, като игнорира доказателствената стойност на писменото доказателство – декларация, подписана от същото лице. Прави оплаквания и за процесуални нарушения при съставянето на АУАН, който е бил предявен на Ц.К. която няма изрично пълномощно да представлява дружеството. Представеното пълномощно я овластявало като представител пред Агенцията по заетостта, но не и пред ДИТ. Оплаква се, че 1 актът въобще не е достигнал до знанието на представляващия дружеството – жалбоподател.

Дирекция „"И.Т."* – Ловеч се представлява от упълномощения юрисконсулт А. Д., който оспорва жалбата. Счита, че са спазени процедурните правила и че нарушението е доказано, след като е установено, че Б. М. се е намирала в обекта и е извършвала конкретна трудова дейност, а не е била на интервю, каквато е защитната теза на дружеството. Изтъква и неизпълнение на предписанието на ДИТ за сключване на трудов договор от 7.02.2022 г., а сключеният с Б. М. бил от 7.03.2022 г., едва месец по-късно.

Обстоятелството, че не са оспорени административните актове на ДИТ – за обявяване съществуването на трудов договор и предписанието за сключване на такъв, счита за доказателство, че лицето е извършвало трудова дейност, в какъвто смисъл сочи и съдебна практика. Отхвърля тезата за нарушения при връчване на АУАН, като обръща внимание, че първоначално е допуснат такъв пропуск, но след като контролният орган го е установил, е разпоредил повторно връчване на акта с обратна разписка, от която е видно, че е получен лично от представляващия дружеството негов управител С. А., който лично е подал и възражение срещу акта. Приема за неоснователни и оплакванията за нередовности при връчването на наказателното постановление, обръщайки внимание, че същото е било получено от адв. С., която е подала жалбата и представлява дружеството, което сочи, че правото на защита е реализирано, а не ограничено.

Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства – преписката на АНО, показанията на свидетелите К. И. П. (актосъставител), Е. И. (служител на ДИТ-Ловеч), Б. Й.

М., С. Н. Т. и З. А. М. (служители на дружеството) намира за установено следното от фактическа страна:

На 7.02.2022 г. в 11:30 часа започнала внезапна проверка от служители на Дирекция „"И.Т."* – Ловеч в шивашки цех, експлоатиран от дружеството – жалбоподател „Т. 2020“ ООД, находящ се в гр. Л.,ул."М."№** Проверката се извършвала от свидетелите К. П. и Е. Н. И., които връчили писмено уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК (за започване на производство) на технолога на дружеството св. С. Н. Т. и устно по телефон уведомили управителя С. А..

2

Служителите установили извършването на шивашка дейност по работни места от общо 9 лица, които работели като шивачи и кроячи. Едно от тези лица била свидетелката Б. Й. М., която шиела на машина.

На всички заварени на работни места лица били раздадени декларации по образец. Б. Й. М. собственоръчно написала личните си данни, че работи като шивач в Т. ЕОД, на длъжност шивач, с работно време от 7,30 ч. до 16,30 ч. В графата „извършвам следната работ*, М. изписала „на интервю за работа“.

В писмено обяснение технологът на дружеството – св. С. Т., също посочил, че Б. М. е на интервю за евентуална бъдеща работа.

На 17.02.2022 г. пълномощник на дружеството – Ц.К. представила документация за работните меса, сред която нямало трудов договор, сключен с Б. М..

На 18.02.2022 г. св. К. П., в качеството си на главен инспектор в ДИТ – Ловеч, издала постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса за труда обявивла съществуването на трудово правоотношение между Т. 2020 ЕООД и Б. Й. М., за извършване на работа като „шивач“.

На същата дата св. К. П. издала и Предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ, с което се предписва на дружеството да предложи на Б. М. сключването на трудов договор за работа като „шивач“, считано от 7.02.2022 г., съгласно предходното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. С предписанието дружеството е предупредено за последиците по чл. 405а, ал. 6 КТ – ако не се сключи трудов договор, постановлението го замества и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.

Постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписанието не са обжалвани и са влезли в законна сила.

На 04.03.2022 г. е сключен Трудов договор между жалбоподателя и Б.

М. за работа като „шивач“, с дата на постъпване на работа на работника 07.03.2022 г.

На 10.03.2022 г. св. К. П. съставила процесния АУАН срещу 3 дружеството-жалбоподател, в който подробно са описани констатациите при извършване на проверката и заключението, че Т. 2020 ЕООД, в качеството на работодател, е извършило нарушение на 7.02.2022 г. като не е сключило трудов договор с Б. М. за предоставяната от нея работна сила като шивач в цеха на дружеството, с което е нарушен чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.

Актът е съставен в отсъствие на представител на дружеството, което не изпратило такъв, въпреки изричната покана на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН, получена от управителя А. на 01.03.2022 г., удостоверено с обратна разписка на известието за доставяне от Български пощи. За неявяването на представител е съставен нарочен протокол.

ДИТ – Ловеч е изискал съдействие от ДИТ – Плевен за връчване на акта и същият е връчен на дружеството Т. 2020 ЕООД на 21.03.2022 г. чрез Ц.И.К. която се е легитимирала с пълномощно от управителя С. А., заверено от нотариус. Актът е връчен повторно на 30-03-2022 г. лично на управителя на седалището в гр. София, удостоверено с разписка за доставяне от Български пощи.

На 23.03.2022 г. дружеството-жалбоподател изпратило жалба с характер на възражение до директора на ДИТ – Плевен с оплаквания срещу констатациите в процесния АУАН, поддържайки тезата си, че Б. М. е била на интервю към момента на проверката. Едновременно с това изтъква, че са изпълнени задължителните предписания – сключен е трудов договор с М. и й е проведен начален инструктаж. Моли да не му се налага санкция, като е представил Молба от Б. М. за постъпване на работа от 7.03.2022 г., с посочена дата на съставяне – 7.02.2022 г.

Въз основа на процесния АУАН №11-2200016/10.03.2022 г. е издадено обжалваното Наказателно постановление №11-2200016/21.04.2022 г., с което въз основа на възприетата в акта фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ и на основание чл. 416, ал.

5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ директорът на ДИТ – Ловеч е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2 000,00 лв. В мотивите на постановлението изрично и подробно е обсъдено възражението на дружеството, което е прието за неоснователно с аргумента, че сключването въз основа на предписанието на трудов договор не може да смекчи отговорността на работодателя, а и самото нарушение изначално не може да бъде оценено като маловажно по 4 силата на чл. 415в, ал. 2 КТ. Разяснена е целта на изискването по чл. 62, ал. 1 КТ е регулацията на предоставянето на работна сила – да се осигури свобода и закрила на труда, справедливи и достойни условия на труд и др. Затова и допускането на лица на работа без сключен писмен трудов договор е едно от най-тежките нарушения на трудовото законодателство, което следва да бъде санкционирано строго. Изтъкнато е, че отговорността на дружеството е съобразена с обстоятелството, че до момента не е било санкционирано за такова нарушение.

По доказателствата:

Съдът установи горните факти, като напълно кредитира показанията на актосъставителя К. П. и другият служител на контролния орган – Е. И..

Показанията на двамата свидетели са последователни, логични и безпристрастни. В основната част кореспондират и с показанията на свидетелите, работещи при жалбоподателя.

Основният спорен въпрос, по който има противоречие в доказателствата, е дали към момента на проверката св. Б. М. е престирала труд, шиейки облекла, или това е било само пробна демонстрация на уменията й в хода на „интервю“ за работа.

Съдът категорично отхвърля втората версия и приема, че това е защитна теза, с която е направен опит изначално да се обясни и прикрие нарушението.

Съображенията на съда за този извод се базират на следния доказателствен анализ.

При извършване на проверката инспекторите са възприели един цялостен производствен процес, в който св. Б. М. е участвала. Саморъчно подписаната от нея декларация потвърждава това, независимо от добавката, че тя е на „интервю“. Голословно е твърдението, че М. е била „принуден* да подпише декларацията. Напротив, нейното особено поведение – опит първоначално да унищожи декларацията, е направило впечатление на инспекторите и не се отрича от самата Б. М., която дава нелепо обяснение за това си поведение с притеснение от самата проверка. След уточняващи въпроси на съда, свидетелката поясни, че има 20 години стаж като шивачка и е присъствала на множество проверки от контролния орган по инспекция на труда. Тази опитност на свидетелката води до единствения разумен извод за мотивацията на поведението й – да прикрие истинските обстоятелства, при 5 които е на работното място, а именно – престирайки труд.

Дългогодишният опит на М. не само не съответства на демонстрираното притеснение от проверката, но прави житейски неправдобоподобно твърдението, че част от интервюто включвало и проверка на уменията й, без обаче технологът, който е щял да ги проверява – св. С. Т., въобще да е наблюдавал процеса на демонстрация на уменията.

Продължителността на признатия от св. Т. (технолога) и св. М. неин престой в цеха – от 8,00 часа до проверката в 11,30 часа, също разобличават несъстоятелността на твърдението, че тя е шиела пробно.

Съдът установи, че показанията на св. М. са услужливи към версията на жалбоподателя, което намира обяснение в нейната заинтересованост, доколкото дружеството към момента на депозиране на показанията вече й е официален работодател. Освен това се установи, че самата св. М. е съдействала за документалното обезпечаване на тази версия, което е извършено неумело и неубедително. Представената от жалбоподателя Молба (л. 33) от св. М., че иска да започне работа от 7.03.2022 г., манипулативно има дата на привидното изявление – 7.02.2022 г. (деня на проверката и дата на нарушението). Тази молба очевидно е антидатирана и съставена за производството по възражение, след като такава не е била представена в момента на проверката, нито при последващата документална проверка. По този въпрос има съществено противоречие, както вътрешно, така и помежду им, в показанията на св. М., която заяви, че сутринта преди да започне интервюто е подала молба, а технологът, който твърди, че я е посрещнал за това интервю – св. Т., не помни за наличието на такава. Показанията на св. З.

М. съдът също не кредитира, защото е налице зависимост на свидетелката от жалбоподателя, неин работодател.