Решение № 1752 от 16.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1752 гр. Варна , 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Даниела И. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова

Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20203100502792 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, жк Младост 4 Бизнес парк София сгр.14, чрез пълномощник юрк П.П. срещу Решение № 3154 от 15.07.2020г., постановено по гр.д.№ 15408 по описа на ВРС за 2019г., с което е ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, срещу Н. М.

А. с ЕГН ********** от *** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за с у м а т а 1014.38 лева - непогасена главница по револвовиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, съгласието за който е обективирано в Договор за кредит за покупка на стоки или с услуги с номер PLUS-145298844;

1 сумата 194.06 лв. – договорна лихва за периода от 01.02.2018 год. до 06.07.2018 год.; сумата 53.47 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.01.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение №587/31.01.2019г. по ч.гр.д. №1346/2019г. по описа на ВРС, 35 с., както и предявения в евентуалност осъдителен иск за същите суми.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда, че ищецът не е доказал усвояването на сумата по договора за револвиращ потребителски кредит. В тази насока се позовава на заключението на вещото лице, посредством което се установява ползването на суми по кредита, както и 5 броя плащания за погасяване на задължението за връщането му. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на исковете в цялост с присъждане на сторените разноски в исковото и въззивното производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез назначения от исковия съд особен представител, депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа въведените с отговора на исковата молба възражения относно действителността на договора от 21.02.2017г. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 2

ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заявява за разглеждане пред Районен съд Варна в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване срещу Н. М. А. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1014.38 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта MasterCard № CARD14978459, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 194.06 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода 01.02.2018г. – 06.07.2018 г., както и сумата 53.47 лв., представляваща обезщетение за забава по договора за кредит за периода за периода от 06.07.2018г. до 11.01.2019г., които суми са предмет на заповед № 587/31.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1346/2019 г. по описа на ВРС.

Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът излага, че при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № PLUS- 14529844/21.02.2017г. ответникът Н.А. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат 3 револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че търговецът е предоставил на ответника кредитна карта с максимален кредитен лимит от 1000 лева, която е активирана от кредитополучателя на 31.07.2017г. Кредитният лимит се усвоява посредством транзакции, като върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.

Излага, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2018 г., на която дата е извършено последното от страна на ответника плащане, поради което кредиторът е блокирал използването на картата. Тъй като ответникът не е погасил задължението си, включително и след изпратена до него покана, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо длъжника дължимостта на горните суми, в условията на евентуалност за осъждането му да заплати задълженията, произтичащи от договора за револвиращ потребителски кредит.

Чрез назначения от съда особен представител и в срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба . Твърди се, че липсва редовно уведомяване на длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на целия дълг. Въвеждат се оспорвания по отношение липсата на изрична уговорка между страните, съотв. ясно изразено съгласие от страна на кредитополучателя за издаването на кредитна карта, респ.откриването на банкова сметка за обслужването й. Оспорва се наличието на предаване на сумата, предмет на иска, съотв. неговият размер. Настоява за отхвърляне на исковете.

Установява се от приетите по делото и неоспорени от страните доказателства, че на 21.02.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ 4

ЕАД, като кредитор, и Н. М. А., като кредитополучател, е сключен взаимноразписан Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14529844, съгласно който страните са уговорили предоставянето на потребителски кредит в размер на 2500 лв., кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ от 162.50лв., такса ангажимент от 87.50лв., при обща стойност на плащанията 3156.96 лв., процент на възнаградителната лихва от 30.35 % и ГПР 43.36 %. В т.12 и сл. от договора страните са договорили възможност кредиторът да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Договорено е, че кредитният лимит представлява револвиращ потребителски кредит, като кредитополучателят ще може да извършва трансакции чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит, в рамките на дневните трансакционни лимити.

Към договора от 21.02.2017г. е съставено приложение, носещо подписа на служител на кредитора, съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв., като чрез издадена кредитна карта Мастъркард кредитополучателят осъществява отдалечен достъп до отпуснатия му револвиращ кредит. Приложението съдържа и съществените елементи от договорното правоотношение за отпускане на револвиращия кредит – главница, лихвен процент на договорната лихва, такси за теглене и обслужване, размер на обезщетението за забава и др.

Пред исковия съд е назначена и изслушана ССчЕ, по която след извършена справка с месечни извлечения по кредитна карта, издадена по договор за револвиращ кредит от 21.02.2017г., и с която се разпорежда кредитополучателя Н. М. А., се установява, че общата стойност на реално усвоените суми по кредитната карта са в общ размер от 1208.44 лева – съответно чрез теглене на парични суми в брой, плащане на ПОС терминал и начислени такси АТМ.

Доколкото не е оспорен подписа на кредитополучателя, положен на всяка страница на договора от 21.02.2017г., както и с оглед установения факт на реално ползване на сумата по кредитния лимит, отпуснат с револвиращия 5 кредит, следва да се приеме за доказано съществуването на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS14529844/21.02.2017г. и приложение към него, представени и приети по делото.

При извършените счетоводни справки експертът констатира, че за погасяване на месечните вноски за погасяване на задължението по кредитната карта /револвиращия кредит/ кредитополучателят е извършил 5 плащания в периода от 29.08.2017 до 29.12.2017г. в размер на 370 лева, като е спазен уговорения за погасяване ред в чл.18 от раздел Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издавен и ползване на кредитна карта от процесния договор.

Вещото лице докладва, че дължима е главница в размер на 975.74 лева лева и договорни лихви в размер на 170 лева за периода от 01.02.2018г. до 15.06.2018г.; лихвата за забава за периода от 06.07.2018г. до 11.01.2019г. възлиза на 53.47 лева.

По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.чл.79 ЗЗД във вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.9 от ЗПК в тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова пола изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, както и твърденията си относно размер на дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.

Установява се по безспорен начин облигационната връзка между страните във връзка със сключеният между тях на 21.02.2017г., в писмена форма договор за потребителски паричен кредит, както и факта на ползване на сумата по договора за револвиращ кредит.

Конкретният договор за кредит е сключен при действието на Закона за 6 потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 28.07.2015 г.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, на шрифт не по-малък от 12, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен ресурс, ведно със застрахователна премия, общ размер на плащанията, лихвения процент по кредита.