Решение № 5459 от 13.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5459 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Й. В. Петрова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20251100506949 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 67313/25.02.2025 г. по регистъра на СРС от съделителя Е. Д. А. – Ф.а и въззивна жалба с вх. № 75526/04.03.2025 г. по регистъра на СРС от съделителя С. О. Ф. срещу решение № 1758/03.02.2025 г. по гр.д.

№ 4492/2024 г. по описа на СРС, 151 състав, с което е уважен предявеният от Й. М. иск с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на С.К. М. и намаляване с 48 634,50/157 461 идеални части на дарение на 3/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ап. 18, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, ул.

**** с идентификатор ***, ведно със зимнично помещение, извършено от С.К. М. в полза на С. О. Ф. с нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване на правото на ползване № 181, том I, рег. № 6785, дело № 159/24.07.2015 г. по описа на нотариус Н.Л. и е допусната съдебна делба на същия имот при установени квоти съобразно извършеното намаление, както следва: 449 322/944 766 ид.ч. за Й. М., 338 *** ид.ч. за С. Ф. и 157 407/944 766 ид.ч. за С. Ф. и Е. А. в режим на СИО.

Във въззивната жалба на съделителката Е. А. - Ф.а са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на извършеното от наследодателката С.К. М. дарение в полза на С. Ф..

Въззивницата излага съображения за недопустимост на предявения иск, доколкото ищцата е следвало да приеме наследството по опис. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че наследството на С. М. се изчерпва с посочените в описа 4/6 ид.ч. от дворното място с площ от 600 кв.м., находящо се в с. Чеканец, община Драгоман, област София. Моли за отхвърляне на претенцията по чл. 30 ЗН. Не прави доказателствени искания.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК по делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 75526/04.03.2025 г. по регистъра на СРС от С. О. Ф. с идентични съображения. Добавя, 1 че по делото не се установява ищцата да е приела по опис 1/6 идеална част от процесния самостоятелен обект с идентификатор ***, поради което искът по чл. 30, ал. 1 ЗН се явява недопустим. Моли за отмяна на постановеното решение и допускане делба на процесния имот при квоти – 1/6 ид.ч. за Й. М., 4/6 ид.ч. за С. Ф. и 1/6 ид.ч. за Е. А. – Ф.а. Не прави доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото са постъпили отговори на въззивните жалби от въззиваемата Й. М., с които оспорва същите. Излага съображения за недопустимост на жалбата на Е. А. – Ф.а, доколкото същата не е пасивно легитимирана страна по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Оспорва изложените в жалбите аргументи по същество при твърдения, че същите не намират опора в закона и съдебната практика и не съответстват на установените факти и обстоятелства по делото. Твърди, че към момента на смъртта на наследодателя С. М. в наследствената маса на последната се включва единствено дворното място от 600 кв.м., находящо се в с. Чеканец, доколкото приживе С. М. се е разпоредила с останалата част от наследството си с извършване на процесното дарение. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещните страни разноски за адвокатско възнаграждение. Не прави доказателствени искания.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от компетентен съд, в надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по надлежно предявени искове и при наличие на процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск.

Въззивната жалба на Е. Д. А. е недопустима. Същата не е страна по предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, а с подадената от нея жалба се атакува единствено частта от решението, с която този иск е уважен, като се иска неговото отхвърляне. Намаляването на дарението по чл. 30 ЗН засяга правата на наследника с право на запазена част и на лицето, облагодетелствано от дарението. Правата на Е. А. върху процесния имот произтичат от самостоятелно възмездно придобивно основание – договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане от 13.11.2017 г., по силата на който тя и С. Ф. са придобили 1/6 идеална част в режим на съпружеска имуществена общност, като тази част не е предмет на намаляване по чл. 30 ЗН. Поради това за нея липсва самостоятелен правен интерес да обжалва решението в частта, с която е уважен искът по чл. 30, ал. 1 ЗН, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част – прекратено.

В същото време в качеството си на задължителни необходими другари в първата фаза на делбата съделителите следва да бъдат обвързани от едно и също разрешение относно квотите в съсобствеността. Ето защо, след като С. Ф. е обжалвал решението и в тази част, въззивният резултат по неговата жалба се разпростира и спрямо останалите съделители, включително Е. А..

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, като съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН когато наследодателят не е оставил съпруг, запазената част 2 при две или повече деца е 2/3, респективно на основание чл. 28, ал. 2 ЗН частта вън от нея е разполагаема - т.е. 1/3.

Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото удостоверения за наследници, че С.К. М., починала на 18.09.2023 г., е оставила за свои наследници по закон дъщерите си Й. М. и Ц. Ф.а. Не е спорно също, че с нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот със запазване правото на ползване № 181, том I, рег. № 6785, дело № 159/24.07.2015 г. на нотариус Н.Л., наследодателката е дарила на внука си С. О. Ф. 3/6 идеални части от процесния имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, като си е запазила вещното право на ползване. Дарението е извършено в полза на лице, което не е призовано към наследяване по закон, доколкото към момента на откриване на наследството двете дъщери на наследодателката са били живи. По делото не се установява към момента на смъртта си С. М. да е притежавала друго имущество, освен 4/6 идеални части от дворно място в с. Чеканец, местността „Треска“, община Драгоман, поради което именно това имущество, заедно със стойността на извършеното приживе дарение, следва да бъде включено при формиране на масата по чл. 31 ЗН.

Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лице, което не е наследник по закон, необходимо е наследството да е прието по опис. В случая това изискване е налице, тъй като от приложеното решение № 20482 от 11.12.2023 г. по ч.гр.д. № 60994/2023 г. по описа на СРС, 83 състав, се установява, че ищцата Й. М. е приела наследството на С. М. по опис. Неоснователни са доводите, че искът е недопустим поради непълнота на описа, доколкото в него не е включена 1/6 идеална част от процесния апартамент. Тази идеална част не е принадлежала на наследодателката към момента на смъртта , а е била собственост на ищцата, придобита по наследяване от баща , поради което не съставлява част от наследството на С. М. и не подлежи на включване в описа.

Съгласно чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част и размерът на запазената част, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като към нея се прибавят извършените дарения по стойността им към откриване на наследството. Даренията, които се включват в масата по чл. 31 ЗН, се остойностяват към момента на откриване на наследството в състоянието, в което са се намирали към момента на дарението. Правото по чл. 30 ЗН да се иска възстановяване на запазената част от дарение, което налага формиране на масата по чл. 31 ЗН, е имуществено потестативно право, което възниква с откриване на наследството и към този момент се прави и оценката на имуществото.

По отношение стойността на дареното имущество въззивният съд приема, че същата правилно е опредЕ. от първоинстанционния съд на 149 756 лв. Тази стойност съответства на правилото на чл. 31 ЗН, доколкото отразява стойността на дарените 3/6 идеални части към момента на откриване на наследството съобразно състоянието на имота към датата на дарението. Същата се установява от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което не е било оспорено от страните и следва да бъде кредитирано от съда като компетентно, обективно и всеобхватно изготвено. Следователно наследствената маса включва 4/6 идеални части от дворното място в с. Чеканец на стойност 7 705 лв. и стойността на дарените 3/6 идеални части от процесния апартамент в размер на 149 756 лв., или общо 157 461 лв. При така формираната маса запазената част на всяка от двете дъщери на наследодателката възлиза на 1/3, т.е. на 52 487 лв. Ищцата е получила от чистия актив на наследството 1/2 от стойността на останалото към смъртта имущество, а именно 3 852,50 лв., поради което накърнението на нейната запазена част възлиза на 48 634,50 лв.

Правилни са изводите на районния съд, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 36 ЗН. Съгласно тази норма, когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част, не може да стане удобно, законът урежда възможност имотът да остане изцяло в 3 наследството или да бъде задържан изцяло от заветника или надарения срещу съответно парично уравнение. Следователно чл. 36 ЗН урежда изключение от общия способ за възстановяване на запазената част в натура и има за цел да предотврати възникването или запазването на неудобна съсобственост между наследника с право на запазена част и облагодетелствания от разпореждането. Именно поради тази цел в практиката последователно се приема, че разпоредбата е неприложима, когато претендиращият възстановяване на запазената част или облагодетелстваният от дарението вече притежава идеална част от същия имот на друго основание, както и когато не всички наследници с право на запазена част са упражнили правата си по чл.

30, ал. 1 ЗН, тъй като в тези хипотези не може да бъде постигнат резултатът, към който чл. 36 ЗН е насочен /Решение № 93/15.07.2015 г. по гр.д. № 138/2015 г., ІІ г.о., Решение № 25/7.03.2014 г. по гр.д. № 4215/2013 г., ВКС, І г.о./ В настоящия случай ищцата притежава самостоятелно 1/6 идеална част от процесния апартамент, придобита по наследство от баща си, а предмет на дарението са само 3/6 идеални части от същия имот. Следователно възстановяването на запазената част следва да стане чрез присъждане на такава идеална част от процесния апартамент, която по стойността си съответства на накърнената запазена част.

Неправилен е обаче изводът на първоинстанционния съд относно начина, по който установеното накърнение на запазената част следва да бъде превърнато в идеална част от процесния имот. След като въззивният съд приема, че накърнението на запазената част на Й. М. възлиза на 48 634,50 лв., а възстановяването следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от процесния апартамент, то тази стойност следва да бъде съотнесена към стойността на имота, от който се отделя съответната част, а именно към стойността на целия апартамент към откриване на наследството – 299 512 лв., а не към стойността на наследствената маса по чл. 31 ЗН – 157 461 лв.