Определение № 484 от 20.07.2022, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. Перник, 20.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

Диана Мл. Матеева

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно частно гражданско дело № 20221700500257 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е в срок молба по реда на чл.248 ГПК от ответника А. Л. В. срещу Определение №313 от 05.05.2022г., постановено по в.ч.г.д. №257/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Перник, с която се иска същото определение да бъде изменено в частта за разноските, като бъде постановено А. Л. В. да заплати на А. С. В. сумата от 200,00лв. за направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство вместо присъдените 300,00лв.

Молителят В. твърди, че настоящето производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, като частната жалба е разгледана в закрито заседание, поради това и следва да бъде присъдено минималното адвокатско възнаграждение в размер на 200,00лв., съгласно разпоредбата на чл.11 НМРАВ.

В законоустановения срок въззиваемата А. С. В. е изразила становище, че горепосочената молба на насрещната страна е неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. Възразява се, че разноските в размер на 300лв. са направени реално от по повод неправомерното завеждане на настоящето дело пред РС- Перник вместо пред местно компетентния СРС.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правнорелевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, 1 които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на пар. 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

От представените по делото доказателства е видно, че настоящето производство е образувано по частна жалба на А.В., чрез процесуалния му представител адв.Б.. Съдът е разгледал частната жалба в закрито заседание, без призоваване на страните. Поради това и съдът намира, че настоящето производство не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Предвид гореизложеното съдът намира за основателно възражението за прекомерност на заплатеното от А. С. В. адвокатско възнаграждение от 300лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, като същото следва да бъде намалено до минималния размер по чл.11 НМРАВ от 200лв.

Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2, изр. 1, пр. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, предвид и задължителните разяснения и указания, дадени с т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК от съд като въззивна инстанция, по искане за изменение или допълване в частта за разноските на крайния въззивен акт, подлежи на въззивно обжалване, но само ако самият краен въззивен акт на въззивния съд, чието допълване или изменение е поискано по реда на чл.

248 от ГПК, подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Доколкото крайният съдебен акт по настоящето дело не подлежи на обжалване, то и определението по чл.248 ГПК ,нямащо самостоятелно битие, също не подлежи на обжалване. В този смисъл са определение № 242 от 24.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1974/2022 г., III г. о., ГК, определение № 587/17.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4532/2018 г., IV г. о., определение № 108/06.03.2019 г. по ч. гр. д. № 771/2019 г. III г. о., определение № 25/15.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4866/2018 г., IV г. о. и др.

Предвид изложеното и на основание чл.248 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение №313 от 05.05.2022г., постановено по в.ч.г.д. №257/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Перник, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, които А. Л. В., с ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, чрез адв.Б., е осъден да заплати на А. С. В., с ЕГН:********** и съдебен адрес:***, чрез адв.Р., като ги НАМАЛЯВА от сумата от 300,00лв. до дължимите се 200,00лв.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Да бъде върнато на Районен съд- С. гр.д.№27112/2022г. на СРС, ведно с приложените към същото дела.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3