Решение № 1078 от 19.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. Бургас, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20242100501677 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод въззивна жалба на К. Д. К. и въззивна жалба на Д. С. С. против Решение № 1241/17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 6244/2023 г. по описа на PC-Бургас.

Въззивникът К. К. обжалва горепосоченото решение в частта, с която е осъден да заплаща на малолетното дете К. К. К. месечна издръжка в размер на 380 лв., като твърди, че този размер на издръжката е необосновано висок и не е съобразен с ограничените му материални възможности. Сочи, че е инвалид с 95 % намалена трудоспособност за срок до 01.02.2026 г. и получава инвалидна пенсия от 601,50 лв., като това е единственият му доход. Заявява, че не притежава имущество, от което да получава допълнителни доходи, а предвид процента на нетрудоспособността му и диагнозата му възможността да си намери работа е силно ограничена. Освен това има алиментно задължение и към друго малолетно дете, като доходите на жената, с която съжителства и която е майка на това дете, са ирелевантни за определяне размера на издръжката на детето К.. Твърди се също така, че първоинстанционният съд неправилно е преценил нуждите на детето, което е на 10 години и няма никакви особени здравословни или образователни нужди, както и неправилно 1 е приел, че бащата е напълно освободен от полагане на лична грижа за детето.

Моли решението на БРС да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено ново решение, с което на детето да бъде присъдена издръжка в размер на 240 лв. месечно. Претендира се присъждане на направените разноски във въззивното производство. В съдебно заседание се явява процесуален представител на въззивника, който поддържа жалбата, не са ангажирани нови доказателства. Заявено е възражение за прекомерност на платените от ответната страна адвокатски възнаграждения.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от въззиваемата Д. С., действаща в качеството си на майка и законен представител на детето К.

К., в който се твърди, че жалбата на К. К. е неоснователна и се моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Твърди се, че по делото е доказано, че въззивникът работи във фирмата на баща си и генерира високи доходи - между 2000 лв. и 4000 лв. месечно, както и той е признал, че е получил обезщетение за претърпяно ПТП в размер над 120 000 лв., което сочи, че той има доходи, от които да се издържа. Освен това през 2022 г. бащата е придобил земя в кв. Крайморие с цел да строи къща там, което е индиция, че той има и други доходи, освен пенсията по болест. В съдебно заседание се явява процесуален представител на въззиваемата, който поддържа отговора, ангажирани са писмени доказателства.

Д. С. обжалва решението на РС-Бургас в частта, с която съдът е определил бащата да има право на лични контакти с детето К. на рождения и имения му ден в рамките на два часа, определени предварително с майката.

Твърди се, че в тази му част решението е недопустимо, тъй като ищецът не е поискал изменение на режима на лични контакти в горепосочения смисъл и ответницата не е ангажирала защита по такова искане, а в доклада си съдът не е указал на страните, че този въпрос е част от предмета на делото. Поради това въззивницата счита, че съдът се е произнесъл свръхпетитум и решението следва да бъде обезсилено в тази му част. Не са изложени никакви доводи във връзка с правилността на решението в обжалваната част. Процесуалният представител на Д. С. поддържа въззивната й жалба в съдебно заседание, не са ангажирани доказателства във връзка с тази жалба.

В законоустановения срок К. К. не е подал отговор на въззивната жалба на Д. С., но в съдебно заседание процесуалният му представител е заявил, че оспорва жалбата, тъй като съдът не се е произнесъл свръхпетитум, съответно решението му не е недопустимо в обжалваната от въззивницата част.

ДСП-Бургас не е изразила становище по въззивните жалби, не е ангажирала доказателства.

При извършената проверка на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че двете въззивни жалби са редовни и допустими.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа 2 и правна страна следното:

Производството пред РС–Бургас е образувано по предявената от К. Д. К. против Д. С. С. искова молба, с която се моли да бъде изменен определеният с решението по гр.д. № 5796/2019 г. на БРС режим на лични отношения между ищеца и детето К. К., като се моли да бъде определен следният режим: всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка година през първата половина от пролетната и зимната ваканции, от 10,00 ч. на първия ден до 17,00 ч. на последния ден, всяка нечетна година на Коледните празници – от 09,00 ч. на 24.12 до 18,00 ч. на 26.12, всяка нечетна година на Новогодишните празници – от 09,00 ч. на 31.12 до 18,00 ч. на 02.01, всяка четна година на Великденските празници - от 09,00 ч. на Велики петък до 18,00 ч. на Светли понеделник, както и всяка нечетна година на Цветница – от 10,00 ч. до 20,00 ч. Твърди се, че поведението на ответницата е насочено към нарушаване на връзката на ищеца с детето, като тя създава пречки за осъществяване на контактите между тях и се опитва да осуетява свижданията им, включително през летния период, като всички празници детето прекарва с майка си и нейното обкръжение, а останалите значими за детето хора са пренебрегнати. Според ищеца в интерес на детето е да има пълноценен контакт и с двамата си родители, като действащият към момента режим на лични отношения не спомага за това.

Ответницата Д. С. е оспорила предявения иск като неоснователен и недоказан и моли претенцията на ищеца да бъде отхвърлена. Същевременно същата, в качеството й на майка и законен представител на детето К. К., е предявила насрещен иск, с който моли да бъде изменен размера на присъдената издръжка на детето, като същият бъде увеличен от 200 лв. на 450 лв. месечно. Сочи, че от определяне на настоящата издръжка през 2019 г. са нараснали значително нуждите на детето, както и се е променила икономическата обстановка в страната, поради което настоящата издръжка е крайно недостатъчна. Твърди, че необходимата сума за месечната издръжка на детето е около 700 лв., като бащата дава само определената от съда издръжка от 200 лв.

К. К. е оспорил частично насрещния иск за увеличаване издръжката на детето, като счита, че същият е основателен до размера от 240 лв. Сочи, че поисканият размер на издръжката от 450 лв. не е съобразен нито с нуждите на детето, което няма никакви специфични здравни и образователни нужди, нито с материалните възможности на бащата, които са ограничени - получава пенсия по инвалидност в размер на 601 лв. месечно, като има алиментно задължение и към друго малолетно дете, което е на 2 години, изплаща кредит, с който е рефинансирал друг кредит, изтеглен и изхарчен по време на брака му с ищцата по насрещния иск, както и има ежемесечни разходи за рехабилитация, необходима за подобряване и поддържане на здравословното му състояние.

3

С обжалваното решение Бургаският районен съд е изменил определения с решението по гр.д. № 5796/2019 г. на БРС режим на лични контакти между К. Д. К. и малолетното дете К. К. К., като е определил следния режим на лични контакти: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 19,00 ч. в петък до 17,30 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата; 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, които да бъдат разделени на два пъти по 15 дни; родителите ще редуват помежду си Великденските, Коледните и Новогодишните празници, като всяка четна година по време на Великденските и Новогодишните празници детето ще бъде при бащата, а по време на Коледните празници при майката и обратно - всяка нечетна година по време на Великденските и Новогодишните празници детето ще бъде при майката, а по време на Коледните празници при бащата; първата половина от пролетната ваканция, в случай, че не съвпада с Великденските празници; в деня на рождения и имения ден на детето бащата ще има право да контактува с детето в рамките на два часа, определени предварително с майката.

Районният съд също така е изменил и размера на издръжката на детето, като е осъдил бащата да му заплаща месечна издръжка в размер от 380 лв., считано от подаване на исковата молба – 24.11.2023 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски, като е отхвърлили този иск за горницата над 380 лв. до заявения размер от 450 лв.

При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че обжалваното решение на БРС е валиден съдебен акт.

Въззивният съд също така намира, че липсват пороци, които да водят до недопустимост на първоинстанционното решение. В тази връзка БОС намира за неоснователно оплакването на въззивницата Д. С., че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум, като е определил бащата да осъществява лични контакти с детето и на рождения и именния му ден. Действително К. К. не е поискал изрично в режима му на лични контакти с детето К. да бъдат включени и рождения и именния ден на детето, но предвид характера на настоящото производство, а именно спорна съдебна администрация, в дискрецията на съда е да определи подходящ според него режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, дори този режим да е различен от поискания от страната по делото, каквато е настоящата хипотеза. Следва да се посочи, че в съдебните производства с предмет отношения между родители и деца съдът е длъжен да постанови мерки като се ръководи изцяло от интересите на детето, независимо дали такива мерки са били поискани или не, включително да определи режим на лични отношения, който е различен от поискания от страните, като съдъ т е 4 длъжен служебно д а следи за интереса на детето , който е водещ критерий.

Освен това в чл. 59, ал. 3 от СК изрично е посочено, че оп ределянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време, т.е. правомощието на съда да включи в режима на лични контакти и личните празници на детето произтича директно от СК, дори без да има искане от страните в тази насока, както е направил БРС в настоящия случай. Предвид гореизложеното БОС намира, че не е налице твърдяната от въззивницата Д. С. частична недопустимост на обжалваното решение, а именно в частта относно определения от БРС режим на лични контакти между бащата К. К. и детето К.

К. в рамките на два часа на рождения и на имения ден на детето. Поради това и като взе предвид, че във въззивната жалба на Д. С. липсват конкретни оплаквания във връзка с правилността на решението в обжалваната част, а единствено се сочи, че същото е недопустимо, което оплакване е неоснователно, съдът намира, че в тази част решението на БРС следва да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, по правилността на решението в частта относно присъдената на детето издръжка Бургаският окръжен съд намира следното:

Видно от събраните по делото доказателства, детето К..К. е родено на *** г., т.е. към момента тя е на 11 години.

Видно от представените по делото експертни решения на ТЕЛК (последното от 20.02.2023 г.) К. К. е с трайно намалена работоспособност, считано от 08.11.2018 г., след претърпяно от него счупване на гръбначен прешлен, като към настоящия момент (за срок до 01.02.2026 г.) са му определени 95 % трайна неработоспособност без чужда помощ, с противопоказания за тежък физически труд.