Определение № 26040 от 18.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26040 гр. София, 18.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512793 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247 сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 297434/10.09.2025 г. на М.Б. и частна жалба вх. № 352303/28.10.2025 г. на С. Б. Я. срещу определение № 40748/01.10.2025 г. по гр. дело № 41083/2023 г. на СРС, 140 с-в

В частна жалба вх. № 297434/10.09.2025 г. на М.Б. срещу Определение № 34939/22.08.2025 г. на СРС, 140 с-в, постановено по гр. дело № 41083/2023 г., с което е изменено определение № 22843/23.05..2025 г. в частта относно разноските и ищцата Н.Г. е осъдена да заплати на М.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.

Посочва, че съдът е присъдил на ответната страна разноски 10 пъти по-малко от сторените, както и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., без възражение за прекомерност от насрещната страна. Частният жалбоподател сочи, че делото е с фактическа и правна сложност, произтичаща от неясните множество претенции на ищцата, с които дори назначеният й представител не може да се справи. Липсва яснота при определяне на адвокатското възнаграждение в размер на 150 лв., при което социални критерии са неприложими. Моли съда да отметни обжалваното определение и да присъди на ответната страна разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 480 лв. с ДДС.

В частна жалба вх. № 352303/28.10.2025 г. на С. Б. Я. срещу определение № 40748/01.10.2025 г. по гр. дело № 41083/2023 г. на СРС, 140 с-в, с което е върната кат опросрочена частна жалба вх. № 312730/25.09.2025 г. Частният жалбоподател сочи, че частната жалба е подадена в указания в самото определение срок – двуседмичен.

Определението е връчено на 11.09.2025 г., а частната жалба е подадена на 25.09.2025 г., т.е. в рамките на указания от съда срок. Моли съда да отмени обжалвания акт и да 1 върне делото за последващи действия по администриране на частната жалба.

Ответницата по жалбите Н.Г. не заявява становище.

Гражданско дело № 41083/2023 г. на СРС, 140 с- е образувано по Предявени от Н.И.Г. искове против съдебни изпълнители: С.Х., У.Д., Б.Б., Н.М., С. Я. и М.Б. при претендирана сума от размер на 25000 лв. срещу всеки от ответниците с посочване сумата да съставлява обезщетение за причинени имуществени неимуществени вреди на основание чл. 440а ГПК, както и претенция срещу „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл. 124 ГПК.

С молба вх. №60854/31.01.2024 г. е поискала освобождаването й от заплащане на дължими по делото държавна такса и разноски.

ЧСИ М.Б. е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. С.С.. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен с АД „П.И С.“ за сумата от 1500 лв. с ДДС, платени по банкова сметка на 04.06.2024 г.

ЧСИ С. Я. е представляван от адв. А.Т. и адв. К.Г.. Договорено е възнаграждение в размер на 3200 лв. с ДДС, платено на 21.06.2024 г.

Ответниците са депозорила и становище по искането за разделяне на исковете за разглеждането им в отделни производства. Депозирано е и становище по уточнителна молба вх. № 251871/05.08.2024 г.

Ново разпореждане за оставяне на исковата молба без движение е дадено на 25.04.2025 г., уточнителна молба е депозирана на 12.05.2025 г., 20.05.2025 г.

С определение от 20.05.2025 г. исковата молба е върната на основание чл. 124, ал. 3 ГПК. Съдът е приел, че сезиращата и уточнителни молби съдържат вътрешно противоречиви твърдения и претенцията не може да бъде еднозначно определена, вкл. и чрез уточнения от служебния адвокат по допуснатата правна помощ – адв. А..

Молба за изменение на прекратителното определение и присъждане на разноски на ответниците е депозирана от адв. С. и адв. Т.. С определение № 34939/22.08.2025 г. е изменено Определение № 22843/23.05.2025г. постановено по гр.д. № 41083/2023г. по описа на СРС, в частта му относно разноските. Осъдена е, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, Н.И.Г. да заплати на С. Б. Я. – ЧСИ с рег.№ 844 на КЧСИ, сумата от 150 лв. за адвокатско възнаграждение по производството, както и да заплати на М.И.Б. – ЧСИ с рег.№ 838 на КЧСИ, сумата от 150 лв. за адвокатско възнаграждение по производството.

По съществото на спора съдът приема, че исканията за изменение на определението относно разноските са основателни. Мотивира се с трайно установената практика на ВКС, според която освобождаването на ищеца от държавни такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК е гаранция за правото му на достъп до съд, но не може да действа във вреда на ответника, ако последният е претърпял неблагоприятен 2 изход от делото. Поради това е допустимо и справедливо кумулирането на разпоредбите за освобождаване от разноски с правилата на чл. 78 ГПК относно дължимите на насрещната страна разноски, като ищецът, макар и освободен от такси към съда, дължи възмездяване на разноските на ответниците при загуба на делото. При определяне конкретния размер на дължимите адвокатски възнаграждения съдът отчита, че претендираните суми са несправедливо завишени спрямо конкретния случай. Взети са предвид материалното и имуществено съС.ие на ищцата – пенсионер, без имущество, от което вземанията за разноски могат да бъдат удовлетворени, както и реалният обем на извършената от пълномощниците процесуална дейност. С оглед на това съдът намира за справедливо да присъди възнаграждения под минималните по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, като определя размер от по 150 лв. за всяко от адвокатските възнаграждения. Указано е, че определението може да се обжалва в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. Ал. 5 на посочения член регламентира, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалвания акт мотиви, според които Имущественото съС.ие на ищцата, както и евентуално уважено искане за освобождаването й от държавни такси и разноски, не се отразяват върху определянето на дължимото адвокатско възнаграждение на ответника по чл. 78, ал. 4 ГПК.

Ответникът има право на разноски, включително адвокатско възнаграждение, в пълния им размер, определен по общите правила, независимо от материалното положение на ищеца.

Няма основание да се счете, че имущественото съС.ие на ищцата е от значение за дължимостта на сторените от ответника разноски.

В конкретния случай защитата на ответника М.Б. не е ограничена до отговор на исковата молба, но и касае и за становища по допълнително депозирани уточнителни молби, вкл. и по молби, дискрецията по които е изцяло в правомощията на съда – напр. дали производството спрямо ответниците да бъде разглеждано в едно общо дело или да бъде разделено спрямо един от тях. Както е изложил съда в определението от 23.05.2025 г. – касае се за пространни, противоречиви, логически несвързани и неясни сезираща и уточнителни молби. Ето защо определяне на адвокатско възнаграждение под посочения в Наредба за адвокатската работа минимум, служещ за ориентир, не 3 кореспондира на положения от процесуалния представител на ответника Б. труд. Наред с това не е отчетена дължимостта на ДДС към определения размер, в който смисъл искане е заявено с отговора и доказателствата за сторените разноски.

Съдът намира за основателна и частната жалба на ответника С. Я..

Действително, в определение № 34939/22.08.2025 г. на страните е указана възможността за обжалването му в 2-седмичен срок от съобщението. Съобщението е получено от С. Я. на 11.09.2025 г., т.е. 2-седмичният срок за обжалване е изтекъл на 26.09.2025 г. Така с депозирането на частната жалба на 25.09.2025 г. същата е в срока, указан от съда.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 34939/22.08.2025 г. по гр. дело № 41083/2023 г. на СРС, 140 с-в в частта, с която Н.И.Г. е осъдена да заплати на М.И.Б. сумата от 150 лв. – адвокатско възнаграждение като ОСЪЖДА Н.И.Г. да заплати на М.И.Б. – ЧСИ с рег. № 838 сумата от още 330 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение (при общо дължима сума от 480 лв. с ДДС).

ОТМЕНЯ Определение № 40748/01.10.2025 г. по гр. дело № 41083/2023 г. на СРС, 140 с-в, с което е върната частна жалба вх. № 312730/25.09.2025 г. на С. Б. Я. и ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4