Решение № 564 от 24.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20241001000574 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК вр. чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 70854/20.06.2024 г., подадена от „Суфле Агро България“ ЕООД, гр. София, ж.к. „Промишлена зона“, „Хладилника“, ул. „Атанас Дуков“ № 1, ет. 8, с ЕИК:204397416 чрез адвокат Б. П. – САК срещу решение № 807/07.06.2024 г., постановено по търг. дело № 953/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на „Суфле Агро България“ ЕООД срещу отказ № 20240422134444-2/26.04.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на промени по партидата на дружеството на действителния собственик на капитала на основание чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП.

Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, поради което моли апелативния съд да го отмени и даде указания на Агенцията по вписванията да извърши вписване на заявените обстоятелства по заявление Б7 на „Суфле Агро България“ ЕООД относно действителните собственици на дружеството.

Излага съображения, че били представени документи, установяващи качеството на управителите на „Суфле Агро България“ ЕООД - А. Р. И. и П. Г. Б. К. по § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, изискуеми съгласно чл. 63, ал. 5 ЗМИП, при което изводите на длъжностното лице, че това не било така, били напълно необосновани. Следвало да се има и предвид, че в обхвата на проверката по чл.

21 ЗТРРЮЛНЦ, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на такива вписвания не се включвала проверка за съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона, като длъжното лице по регистрацията не можело да извършва 1 тълкуване на разпоредбите на ЗМИП и правилника за неговото прилагане, а следвало да впише заявените обстоятелства. В заключение посочва, че в случая всички изисквания на закона били налице: подадено било заявление по образец Б7, което било попълнено съответно на данните по декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, като към заявлението били представени и всички изискуеми по закон документи.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Агенция по вписванията не е подала отговор на частната жалба.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите по жалбата и доказателствата по делото по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства и от вписванията в търговския регистър по партидата на „Суфле Агро България“ ЕООД се установява, че Агенция по вписванията – Търговски регистър е сезирана със заявление обр. Б7 вх. № 20240422134444/22.04.2024 г., подадено от адвокат Б. П. – САК с изрично пълномощно от управителя на „Суфле Агро България“ ЕООД А. Р. И. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството, а именно действителни собственици – физически лица: 1) А. Р. И. с българско гражданство и ЕГН:********** и 2) П. Г. Б.

К. с френско гражданство и дата на раждане ******** г.

По така подаденото заявление е постановен процесният отказ № 202404221344442/26.04.2024 г. като длъжностното лице по регистрация е изложило съображения, че съгласно новата разпоредба на чл. 63, ал. 5 ЗМИП към декларацията относно действителни собственици се прилагали документи, от които можело да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от ДР на ЗМИП, като са изброени множество конкретни документи, дадени като пример. С настоящото заявление като действителни собственици били заявени две физически лица, за които било посочено, че представлявали самото дружество, тъй като не можело да се установят лица, които отговаряли на критериите за действителен собственик, съгласно изискванията на ЗМИП. За да бъдело установено по безспорен начин обстоятелството, че не било възможно да се достигне при проследяване на веригата на собственост до физическо лице, което попадало в квалификацията за действителен собственик по § 2 от ДР на ЗМИП, било необходимо да се представят документи относно структурата на собствеността на следните чуждестранни юридически лица: Суфле Агрикюлтюр АД (SOUFFLET AGRICULTURE S.A.S.); Етаблисман Жи. Суфле АД (Etablissements J. Soufflet S.A.S.); Инвиво Груп (INVIVO GROUP) и 5,5 % собственост на (UNION INVIVO); Юнион Инвиво (UNION INVIVO). Такива не били представени в настоящото производство. Към разглеждане на заявлението бил изтекъл срока и възпрепятствана възможността за даване на указания по чл. 22, ал.

5 ЗТРРЮЛНЦ, поради което по настоящото заявление следвало да бъде постановен отказ.

За да постанови решението си, с което е оставил без уважение жалбата на „Суфле Агро България“ ЕООД срещу така постановения отказ, градският съд е възприел доводите на длъжностното лице по регистрация, а именно, че към заявлението не били представени доказателства, въпреки предоставената на заявителя възможност, от които да се установявало, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадали в обхвата на дефинициите по 2

§ 2 ЗМИП.

Настоящият съдебен състав споделя тези изводи като правилни, обосновани и законосъобразни, поради което и на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ препраща изцяло към тях, а с оглед доводите по жалбата на „Суфле Агро България“ ЕООД отбелязва и следното:

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че били представени документи, установяващи качеството на управителите на „Суфле Агро България“ ЕООД - А. Р. И. и П. Г. Б. К. по § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, изискуеми съгласно чл. 63, ал. 5 ЗМИП. Видно от процесното заявление, в него е посочено, че френското дружество „Суфле Агрикюлтюр“ АД (SOUFFLET AGRICULTURE S.A.S.) е юридическо лице, упражняващо пряк контрол като са посочени и три юридически лица, упражняващи непряк контрол: „Етаблисман Жи. Суфле“ АД (Etablissements J.

Soufflet S.A.S.); Инвиво Груп (INVIVO GROUP) и Юнион Инвиво (UNION INVIVO). От представените към заявлението документи обаче не се установява каква е връзката на трите дружества, упражняващи непряк контрол с дружеството „Суфле Агрикюлтюр“ АД (SOUFFLET AGRICULTURE S.A.S.) – едноличен собственик на капитала на българското дружество „Суфле Агро България“ ЕООД. Поради това и правилно длъжностното лице по регистрация на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е дало указания на заявителя да представи документи, от които да може да се установи, че дружествата „Етаблисман Жи. Суфле“ АД (Etablissements J. Soufflet S.A.S.); Инвиво Груп (INVIVO GROUP) и Юнион Инвиво (UNION INVIVO) упражняват непряк контрол върху „Суфле Агро България“ ЕООД. Тези указания не са изпълнени, поради което и след като към заявлението не са налице документи относно структурата на собствеността на горепосочените чуждестранни юридически лица, то и не може да се направи извод, че посочените в заявлението физически лица А. Р. И. и П. Г. Б. К. – управители на „Суфле Агро България“ ЕООД следва да бъдат считани като действителни собственици на основание § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП.

Длъжностното лице по регистрация не е излязло извън обхвата на проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, както неоснователно възразява жалбоподателя, тъй като с новата разпоредба на ал. 5 на чл. 63 ЗМИП (ДВ, бр. 60 от 2023 г., в сила от 14.07.2023 г.) се въвежда императивното изискване при заявяване за вписване на действителните собственици освен декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП да се представят и документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от ДР на ЗМИП. Видно е че постановеният отказ е съобразен с това изискване на новоприетата разпоредба, която е във връзка и с чл. 50а, ал. 2 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, поради което и длъжностното лице по регистрация правилно е приложило чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, извършвайки проверка относно това дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт.

По тези съображения, доводите по жалбата на „Суфле Агро България“ ЕООД са неоснователни и при съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София РЕШИ:

3

Потвърждава решение № 807/07.06.2024 г., постановено по търг. дело № 953/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4