Решение № 2855 от 22.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2855 гр. Пловдив, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330118535 по описа за 2022 година

Решение по исков спор, постановено по общия ред , чл. 235 от ГПК .

Искова молба на А. Д. Д., от ****************„ **, ЕГН ********** от П., против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев„ № 58 офис 6, и иск с правно основание чл.

55 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № *** от дата 02.04.2018г. , по който Д. заплатила изцяло договорените и дължими суми.

Договорено било заемната сума да бъде върната ведно с възнаградителна лихва , както и Д. да плати неустойка при непредставено обезпечение. Изложени са обаче доводи , че договора е нищожен в цялост на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит ; че клаузата за неустойка е нищожна по смисъла на чл. 21 и 22 от Закона за потребителския кредит , тъй като противоречи на чл. 11 ал. 1 т . 10 от същия; на основанието по чл. 21 от същия ,тъй като има за цел заобикалянето на същия закон , и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , тъй като накърнявала добрите нрави, както и поради чл. 146 от ЗЗП тъй като била нееквивалентна. Нищожна била и договорката за кредиторово възнаграждение, тъй като размера й надвишавал повече от три пъти размера на законната лихва за същия период.

С оглед твърденията за нищожни клаузи в договора, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца 338 лева недължимо платени 1 по договора – 274.44 лева по неустоечната клауза и 63.56 лева по клаузата за възнаграждение и законната лихва върху тези суми от датата на подаването на исковата молба – 20.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Иска се и присъждане на разноските по спора, включително хонорар на адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Предвид изложеното като факти в исковата молба , води се иск с правно основание в чл.55 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите.

Ответното дружество оспорва иска. Признава извършването на плащания по договора , но отрича същия да има твърдените пороци.

Искът е допустим. Съдът и служебно следва да провери договора за съответствие с изискванията на Закона за защита на потребителите.

По същество:

Подлежащи на доказване по смисъла на чл. 153 от ГПК факти са : наличието на договор за потребителски кредит с посоченото съдържание, вкл. клаузите , за които се твърди да са нищожни, и плащането на всички суми по договора.Тези факти се доказват от ищеца , който ги твърди и черпи права от тях.

По сключването на договора не се спори. Копие от него е представено на л. 17 от делото.Установява се от същия , че е договорено Д. да получи назаем сума от 1200 лева , която да върне ведно със кредиторово възнаграждение в размер на 24 % ( фиксирана лихва ), при годишен процент на разходите от 26.85 % , на осем равни месечни вноски от по 163.81 лева. Договорено било съща така ищецът да представи точно определено от ответника обезпечение на вземаният на последния като кредитор; при неизпълнение на това задължение , се дължала неустойка в размер на 622.02 лева.

Не е спорен факт и изпълнението на задължението на Д. да върне заемната сума ведно с лихва и неустойка за неизпълнение на договореното задължение за представяне на обезпечение на кредиторовите вземания. Както по отношение на факта на плащането, така и по размера на платеното, съдът кредитира представената на л. 15 от делото справка . Тя е изходящ от ответника частен документ , с който това дружество признава факта на получаването на сумите; насрещната страна изрично е заявила , че признава справката за годно доказателство. Затова съдът приема и наличие на имуществено разместване между страните, при следните размери - 1200 лева , пълен размер на главницата , 63.56 лева договорна лихва за целия период на договора и 274.44 лева от неустойката за непредставено обезпечение.

Така основния въпрос по делото е , дали договора между страните е годно основание за имуществено разместване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД.

Тъй като той попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на 2 кредитополучателите, в редакцията им към датата на сключването на договора (ДВ. , изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г.)

Основания за общата недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК не бяха установени.

Недействителна е - нищожна клаузата на §3 от същия , която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт.

С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции.

Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение.

Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти равен на главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави. Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП. Тази нищожност е изначална , тя произтича пряко от съдържанието на нормата и затова е без значение дали договорените с нея суми са платени от Д. или не; плащането или неговата липса не могат да санират нищожност.

С оглед казаното , искат по чл. 55 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумите , представляващи недължимо платена неустойка , и да бъде отхвърлен по размера си в частта , с която се иска връщане на възнаградителната лихва.

За пълнота, извършеното от ответника прихващане на вземането му не може да бъде зачетено от съда по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК, тъй като доказателствата за това са депозирани след датата на обявяване на устните състезания за приключени.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ответното дружество пропоционално на уважената част от иска. Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв от 400 лева ( с оглед цената на иска и липсата на фактическа или правна сложност на делото ).

Хонорара се присъжда пропорционално на уважената част от иска.

В полза на ответното дружество обаче разноски не могат да бъдат присъдени.

Конкретния случай попада в кръга разрешения, дадени с решение от 16.07.2020 г. по 3 съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, според което, т.98, не се допуска национално законодателство , което да поставя разноските по дела на потребители в зависимост от размера на присъдените суми , тъй като такава уредба би създала пречка потребителят да упражни правото си на проверка на договорните клаузи за неравноправност. Решението на СЕС задължително за съдилищата в РБългария , на основанието по чл. 633 от ГПК. По тази причина , в полза на ответното дружество разноски няма да бъдат присъдени.

Воден от изложеното и на основанието по чл. 235 от ГПК , съдът РЕШИ:

Осъжда „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев„ № 58 офис 6, да заплати на А. Д. Д. , от ****************„ **, ЕГН ********** от П., сумата от 274.44 лева като дадена без основание неустойка § 3 от договор между страните № *** от дата 02.04.2018г. , ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаването на исковата молба – 20.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА да се осъди ответника в частта, представляваща 63.56 лева по клаузата за възнаграждение на кредитора по същия договор, като неоснователен.

Осъжда „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев„ № 58 офис 6, да заплати на А. Д. Д., от ****************„ **, ЕГН ********** от П., сумата от 40.60 разноски по делото.

Осъжда „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев„ № 58 офис 6, да заплати на адвокат К. Й. К.

, личен номер на адвокат *********, сумата от 324.78 лева хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4