Определение № 3924 от 19.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3924 гр. София, 19.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20241100502004 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на длъжника М. Ч. И. срещу постановление, обективирано в съобщение изх.№ № 1302/12.01.2024 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 20158580400040 на ЧСИ У.Д., с рег. № 858, с район на действие – СГС.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното действие по съображения, че ЧСИ Д. е отказала да прекрати изпълнителното дело, но размера на задължението по изпълнителният лист от 26.11.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 26.11.2014 г. по гр.д.№ 64536/2014 г. на СРС, 128 състав, бил редуциран с влязло в сила решение по В.гр.д.№ 6102/2022 г. на СГС, ІV-Б състав, до сумата в размер на 1436.59 лева – главница, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението – 21.11.2014 г. до изплащането й, която сума била събрана в хода на изпълнителното производство от наложените запори, включително на трудовото му възнаграждение, поради което и изпълнителното производство по изп.дело № 20158580400040 на ЧСИ У.Д., с рег. № 858, следвало да бъде приключено, поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по него. Моли да се уважи жалбата му и съдът да разпореди прекратяване на изпълнителното дело поради изпълнение на задължението от длъжника. Иска назначаването на съдебно счетоводна експертиза за установяване размера на постъпилите по изпълнителното дело суми, респ. каква част от тях са разпределени на взискателя, а ако задължението не е погасено изцяло, какъв е размера на непогасената част. Претендира разноски.

Взискателят не е взел становище по жалбата.

1

ЧСИ Д. е представила мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които е застъпила становище за неоснователност на жалбата, доколкото в случая не била налице нито една то хипотезите на чл.433, ал.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, а дългът е актуализиран, съобразно постановеното в решенията по гр.д.№ 61732/2021 г. на СРС, 128 състав и по В.гр.д.№ 6102/2022 г. на СГС, ІV-Б състав. Акцентирал е върху това, че по изпълнителното дело не бил постановяван отказ за приключване на изпълнителното дело по реда на чл.433, ал.2 ГПК.

Жалбата е допустима - подадена е в срок от длъжника по изпълнителното дело, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство и е с правно основание чл. 435, ал. 2 т. 6 ГПК.

Внесена е държавната такса за обжалването.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител, прие следното:

Изпълнително дело № 20158580400040 на ЧСИ У.Д., с рег. № 858, с район на действие – СГС, е образувано по молба на взискателя „Т. Банк“ АД срещу длъжника М. Ч. И., по изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 26.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 64536/2014 г. на СРС, 128 състав, за събиране на следните суми :

2000 лева - главница по договор за потребителски кредит от 31.07.2012г., ведно със законната лихва от 24.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата; 205.97 лева - договорна лихва за периода от 31.07.2012 г. до 07.07.2014 г.; 20.81 лева - наказателна лихва за периода от 07.05.2014 г. до 19.11.2014 г.; 80 лева - просрочени комисионни за ангажимент; 356.88 лева съдено - деловодни разноски. В депозираната молба за образуване на изпълнително дело от 10.02.2015 г. се претендират освен сумите по изпълнителния лист и направените по изпълнителното дело разноски.

Чрез залепване на уведомление на 24.07.2017 г. е връчено на длъжника съобщение за присъединяване за събиране на сума в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за представителство на взискателя в изпълнителното производство, като задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата в размер на 3 886.52 лева, от които главница 2000 лева, със законна лихва в размер на 526.58 лева за периода 24.11.2014 г. – 28.06.2017 г., 306.78 лева – неолихвяеми вземания ( мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 356.88 лева – съдебни разноски, 100 лева –разноски по изпълнителното дело, 576.28 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 20 лева.

Наложени са запори на банкови сметки на длъжника, на трудовото му възнаграждение и на две МПС.

На 01.09.2023 г. длъжникът е депозирал пред ЧСИ Д. молба, към която е представил заверен препис от решение от 09.03.2023 г. по гр.д.№ 61732/2021 г. на СРС, 128 състав, с което са уважени, предявените от взискателя „Т.

Банк“ АД срещу длъжника М. Ч. И. искове по чл.422 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.124 от ГПК, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК, за дължимост на сумите, за 2 които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 64536/2014 г. на СРС, 128 състав. Представен е и заверен препис от решение № 4523/17.08.2023 г. по В.гр.д.№ 6102/2022 г. на СГС, ІV-Б състав, с което е отменено решението по гр.д.№ 61732/2021 г. на СРС, 128 състав, в частта, в която е признато за установено, че М. Ч. И. дължи на „Т. Банк“, следните суми : сумата от 563.41 лева, ведно с законната лихва от подаване на заявлението – 24.11.2014 г. до изплащането й, представляваща просрочена главница по договор за потребителски кредит от 31.07.2012 г.; сумата от 205.97 лева - договорна лихва за периода от 31.07.2012 г. до 07.07.2014 г.; сумата от 20.81 лева - наказателна лихва за периода от 07.05.2014 г. до 19.11.2014 г.; сумата от 80 лева - просрочени комисионни за ангажимент, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 64536/2014 г. на СРС, 128 състав, както и в частта, в която длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 479.47 лева – съдебни разноски в заповедното и исковото производство, вместо което е постановено друго, с което като неоснователни са отхвърлени исковите претенции чл.422 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.79 и чл.86 от ЗЗД, на „Т. Банк“ АД срещу длъжника М. Ч. И., както следва : за сумата от 563.41 лева, ведно с законната лихва от подаване на заявлението – 24.11.2014 г. до изплащането й, представляваща просрочена главница по договор за потребителски кредит от 31.07.2012 г.; за сумата от 205.97 лева - договорна лихва за периода от 31.07.2012 г. до 07.07.2014 г.; за сумата от 20.81 лева - наказателна лихва за периода от 07.05.2014 г. до 19.11.2014 г.; за 80 лева - просрочени комисионни за ангажимент, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 64536/2014 г. на СРС, 128 състав,; потвърдено е първоинстанционото решение в останалата обжалвана част; осъден е взискателя да заплати на пълномощника на длъжника възнаграждение за окозана безплатна адвокатска помощ в размер на 723.30 лева, а на длъжника на основание чл.78, ал.3 ГПК – сумата в размер на общо 64.50 лева – съдебни разноски за производството пред СГС по чл.423 от ГПК и за въззивното дело пред СГС, и длъжникът е осъден на основание чл.78, ал.1, вр. с ал.8 ГПК да заплати на взискателя сумата от 53.93 лева - съдебни разноски за въззивното производство. С молбата от 01.09.2023 г. длъжникът е поискал частично прекратяване на изпълнителното дело, съобразно влязлото в сила решение на СГС.

На свой ред с молба от 27.09.2023 г. взискателят „Т. Банк“ АД е представил заверени преписи от посочените по –горе съдебни решения и изрично е посочил, че разноските за двете съдебни инстанции, включващи разноски по ч.гр.д. и приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист, са му заплатени от длъжника на 07.09.2023 г. от длъжника и не следват да бъдат събирани в изпълнителното производство, респ. по изпълнителното дело следва да бъде събрана само сумата в размер на 1436.59 лева – главница, ведно със разноските по изпълнението.

Със съобщение, изх.№ 27912/06.10.2023 г., получено на 30.10.2023 г., длъжникът е уведомен, че актуалният размер на задължението по 3 изпълнителното дело възлиза на 359.55 лева, от които 244.65 неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.); 94.90 лева – такси по Тарифа към ЧСИ и публично вземане в размер на 20 лева.

На основание чл.429, ал.1 ГПК и молба от 27.11.2023 г., въз основа на представено заверено копие от договор за цесия от 01.11.2023 г., като взискател по изпълнителното делото, на мястото на „Т.Б.“ АД е конституиран „Ф.И.“ ЕАД, като междувременно съдебният изпълнител е вдигнал запорите върху МПС, банковите сметки на длъжника и запора върху трудовото възнаграждение към предишен работодател, като липсват данни да е вдигнал запора върху настоящото трудово възнаграждение на длъжника.

По изпълнителното дело е постъпила нова молба от длъжника от 01.12.2023 г., в която са изложени твърдения, че остатъка от дългът в размер на 1436.59 лева – главница, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението – 21.11.2014 г. до изплащането й, след редуцирането, съобразно представените съдебни решения, е погасен чрез плащане в хода на изпълнителното производство и е поискано последното да бъде прекратено, именно поради плащане.

Препис от молбата е изпратен на взискателя, който е взел становище за приключване на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.2 ГПК, след като бъде събрана сумата в размер на 1 536.59 лева, от които 1436.59 лева – главница и 100 лева –юрисконсултско възнаграждение.

По молбата на длъжника от 01.12.2023 г. е постановен атакуваният отказ за прекратяване на изпълнителното дело, без съдебният изпълнител да се произнесе изрично за наличие на предпоставките по чл.433, ал.2 ГПК за приключване на изпълнителното дело, което е изрично е посочено и в мотивите по чл.436, ал.3 ГПК.

Действително, жалбоподателят в молбата си е искал прекратяване на изпълнителното дело, но се е позовавал на плащане на дълга в хода на изпълнението. Нормата на чл. 433, ал. 2 ГПК гласи, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. За разлика от нормата на чл. 433, ал. 2 ГПК, разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК регламентира прекратяването на изпълнителното дело на основания, различни от изпълнение на задължението и събиране на разноските. Очевидно, в настоящия случай длъжникът не е отправял искане до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на някое от основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК. Длъжникът в молбата си се е позовавал на разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК, като непрецизно е поискал прекратяване на изпълнителното дело, вместо – приключването му. В случай, че на съдебният изпълнител е била неясна волята на длъжника е следвало да даде указания за отстраняване на неяснотата, а не да подменя по свое усмотрение, въз основа на свое тълкуване, основанието на отправеното искане. Доводите в частната жалба, подобно на тези, изложени в молбата на длъжника от 01.12.2023 г. касаят наличието на предпоставките по чл.433, ал.2 ГПК, но доколкото липсва произнасяне по сезиращото съдебния изпълнител искане, делото следва да се върне на ЧСИ Д., с указания да извърши 4 преценката за наличието на предпоставките за приключване на изпълнително дело № 20158580400040, с нарочен акт по чл. 433, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ч.гр. дело № 2004/2024 г. по описа на СГС, Гражданско отделение –ЧЖ- І-Л състав.

ВРЪЩА на ЧСИ У.Д., с рег. № 858, с район на действие – СГС, жалба с вх.№ 05264/29.01.2024 г. по изпълнително дело № 20158580400040 , въз основа на която е образувано ч.гр.д.№ 2004/2024 г. по описана СГС, Гражданско отделение –ЧЖ- І-Л състав, за разглеждане и произнасяне с нарочен акт по искането на длъжника за приключване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.