Решение № 134 от 20.06.2024, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Свиленград, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. ДА.илова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20235620100515 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК. Образувано е по иск с правна квалификация чл.34, ал.1 от ЗС – за делба на съсобствен недвижим имот.

В исковата си молба ищците Ф. А. П., А. П. П., Е. П. П. и Е. П. П. са посочили, че с ответниците А. Е. Я., А. С. Я. и А. С. Я. са съсобственици на следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, представляваща сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107 от 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: град Свиленград, област Хасково, ***, със застроена площ: 166 кв.м., брой етажи: 2, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори ***,

***,

***,

***,

*** и ***. Посочили са, че страните са придобили описания имот въз основа на наследяването на Е. Я. П., б.ж. на град Свиленград, починал на 19.10.2001 година, който построил сградата.

Поради липса на съгласие за доброволно прекратяване на съсобствеността, ищците са поискали от съда да допусне делба между страните по отношение на процесния имот, при квоти от правото на собственост: 1/12 ид. част – за Ф. А. П., 1/12 ид. част - за А. П. П., 1/12 ид. част - за Е. П. П. и 1/12 ид. част – за Е. П. П., 1/3 ид. част – за А. Е. Я., 1/6 ид. част - за А. С. Я. и 1/6 ид. част - за А. С. Я..

Ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват 1 исковете за делба като неоснователни. Посочили са, че описА.та в исковата молба жилищна сграда с идентификатор *** не съществува, тъй като по инициатива на ответника А. Е. Я. била проведена административна процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, така че тази сграда била раздЕ. на две сгради, а именно: сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, построени на калкан, като в сградата с идентификатор *** били нанесени два самостоятелни обекта – жилища на първи и втори етаж от сградата, със съответни идентификатори

*** и

***, като ищците били уведомени за това изменение на КККР.

Ответниците посочват в отговора, че със заявление за отстъпване право на строеж с Акт вх. рег. № 224, том 1, № 76 от 09.06.1989 г. от ОбНС Свиленград било учредено в полза на Е. Я. П. и Е. Ш. П. - родитЕ. на ответника А. Е. Я., и баба и дядо на ответниците А. С. Я. и А. С. Я., право на строеж, безвъзмездно, на основание чл.56, ал.2, т. 1 от ЗТСУ, за построяване на сграда, представляваща северозападен калкан върху 1/2 идеална част от държавен парцел XII в кв.180 по плА. на град Свиленград, утвърден със Заповед № 282/18.05.1983 г., на два етажа, с РЗП от 75 кв.м., със следните помещения: дневна, столова, кухненски бокс и сервизни помещения и на втория етаж три спални и баня. Твърдят, че Е. Я. П. започнал строежа през 1990 г. и построил първия етаж на сградата, направил плоча, а върху плочата изградил само стените на бъдещите помещения на втория етаж, с тухли, без покрив. В този първи етаж и в този вид на къщата живяли Е. Я. П. и Е. Ш. П., синът им А. Е. Я. и съжителката му Г.А.А., дъщеря им С. Е.а Я., заедно с детето си А. С. Я. (внук на Е. и Е. П.и).

Общият на страните наследодател Е. Я. П. починал през 2001 г. и оставил заем в размер на 25 000 лева, който усвоил и вложил в строежа на къщата. След смъртта на наследодателя синът му – ответникът А. Е. Я. взел заем в размер на 10 000 лева и заедно със сестра си С. Е.а Я. погасили изцяло заема на баща си. През 2002 г. ответникът А. Е. Я. довършил сам втория етаж на къщата - поставил покрив, дограма, направил ВиК - инсталация и ел. инсталация, подови настилки, замазка на цЕ.я етаж, мазилки на всички стени, шпакловане, дървена ламперия за таваните на цЕ.я етаж, обзавеждане. През 2003 г. ответникът А. Е. Я. се нанесъл да живее на втория етаж, заедно със съжителката си Г. и с трите им деца - С., П. и Я., а на първия етаж остА.ли да живеят съпругата на общия наследодател - Е. Ш. П. (до смъртта й през 2010 г.), дъщеря му С. С. Е.а Я. (до смъртта й през 2020 г.) и внука му - ответникът А. С. Я..

Ищците били преки наследници на сина на общия наследодател Е. Я. П.

– П. Е. П., починал през 2021г., като Ф. била негова съпруга, а А., Е. и Е. – техни деца. Ищците, заедно с прекия си наследодател, живяли в имота в периода 1990 - 1991 г., след което го напуснали имота, тъй като ищцата Ф. А.

П. се скарала със свекърва си Е. Ш. П.. След 1991 г. П. Е. П. и семейството му заживЕ. в малка къща до един трансформатор на същата улица, където живяли до 2005 г., когато ги изгонили, като самонастанили се. Когато бабата Е. Ш. П. и сина й - ответника А. Е. Я. разбрали, че семейството на П. Е. П.

2 няма къде да живее, ги съжалили и им казали, че нямат против да си построят малка къща в двора при тях. Така, семейството на ищците се настанило за една година на първия етаж в процесната сграда, при бабата Е. Ш. П. и ответника А. С. Я. - за периода от 2005 до 2006г., докато построили сградата от 28 кв.м., представляваща сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-107 от 13.12.2016 г. на Изп. директор на АГКК, находяща се в град ************, разположена в същия поземлен имот с идентификатор ***. След като построили и заживяли в новата къща, ищцата Ф. А.

П. отново се скарала със свекърва си Е. Ш. П. и до смъртта й те не поддържали никакъв контакт помежду си. Майката на втория и третия ответник А. С. Я. и А. С. Я. - С. (дъщерята на наследодателя Е. П. и съпругата му Е. П.) се раздЕ.ла с мъжа си през 2006 г. и от град Симеоновград, където живеЕ., се върнала да живее при майка си Е., на първия етаж в къщата им в град Свиленград. Така, от 2006 г. всеки си имал някакъв обособен дом: ответникът А. С. Я., майка му С. и баба му Е. живеЕ. на първия етаж в голямата къща, ответникът А. Е. Я., заедно с неговото семейство, живеЕ. на втория етаж в голямата къща, а семейството на П., в т.ч. ищците - в малката къща от 28 кв.м. в същия поземлен имот. Последните нямали ключ и достъп до процесната жилищна сграда, но и никога не били искали такъв.

Ответникът А. Е. Я. също не поддържал контакт с ищцата Ф. П., но поддържал добри отношения с брат си П.. Въпреки това, последният отивал на гости в процесния имот само по покА. от ответника А. Е. Я.. Ищцата Ф. А.

П. не позволявала и на децата си да поддържат контакт с децата на ответника А. Е. Я. и ги държала на разстояние, въпреки че живеЕ. в един двор. Всички съседи знаЕ., че процесната къща е на А. Е. Я. и на сестра му С., а малката къща - на брат му П. и семейството му. Това била и волята и на техните родитЕ.. Майката Е. Ш. знаела колко средства и личен труд е вложил в къщата първия ответник А. Е.Я., а след като дъщеря й С. се раздЕ.ла с втория си мъж и тази къща остА.ла единствено жилище за нея и сина й А., им казала, че тази къща остава изцяло за тях двамата. През 2014 г. семейството на ищците заминало за Испания, където живЕ. до смъртта на П., който починал там през 2021 г. Когато ищците се връщали в България, те винаги отсядали в тяхната къща от 28 кв.м., съседна на процесната.

През 2016 г. ответникът А. Е. Я. направил допълнителни подобрения в имота - на първия етаж изградил бетонна площадка с площ от 40 кв.м., нова баня и тоалетна, и ремонтирал една стая изцяло с гипс-картон, боядисал я, поставил и плочки (теракот) на земята; направил ограда с бетонни тухли в задната част на двора; измазал задната част на къщата на първия етаж. През цялото време, с труда си му помагал ответникът А. С. Я.. Така, от смъртта на майка им Е. Ш. П. през 2010 г. до настоящия момент първият ответник А. Е.

Я. и сестра му С., докато била жива, с помощта на сина й А. С. Я., поддържали и се грижили за къщата. Оттогава и до сега ищците не показали по никакъв начин, че претендират собственически права върху нея. Още след смъртта на общия наследодател Е. Я. П., с тяхно знание и непротивопоставяне, ответникът А. Е. Я. довършил със собствени средства и труд втория етаж на 3 процесната къща, но го правил със съзнанието на собственик, който се грижи за собствения си имот, а не с намерение, че го прави за всички. След това, когато ищците се преместили да живеят в тяхната къща, за всички било ясно, че те са уважили желанието на собствениците Е. и Е. П.и, че процесната къща остава за първия ответник А. Е. Я. и сестра му С., а за семейството на П. малката къща в двора. От 2010 г., т.е. от смъртта на бабата Е. П. и до сега ищците по никакъв начин не били обезпокоявали ответниците във връзка с тяхното владение върху имота и не били предявявали никакви съдебни претенции, нито били искали достъп до имота. Всички действия, които ответниците извършвали в процесния имота, ставали пред очите на ищците и без тяхното противопоставяне. След като през 2014 г. ответниците заживЕ. в Испания, те всяко лято си идвали за по един месец в отпуск и отсядали в тяхната собствена къща, а не в процесния имот. Ищците живЕ. в процесния имот общо 2 години - в периода от 1990г. до 1991 г. и в периода от 2005 до 2006 г. От 2006 г. и до сега ответниците спокойно, явно и необезпокоявано от ищците живеЕ., ползвали, поддържали, извършвали ремонти на процесната двуетажна масивна жилищна сграда, поради което и на основание чл.79 от ЗС те придобили имота по давност, чрез присъединяване, на основание чл.82 от ЗС, на владението на С. Е.а Я., б.ж. на град Свиленград, починала на 26.07.2020г., която владяла също самостоятелно, непрекъснато и необезпокоявано цЕ.я имот до датата на нейната смърт повече от 10 години.

Във връзка с горното, ответниците оспорват констативния нотариален акт за собственост, с който ищците били признати за собственици на общо 1/3 идеална част от процесната жилищна сграда – НА № 13, том III, дело № 281/2022г. по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК, вписан в Служба по вписванията

– гр. Свиленград с дв.вх.рег. № 1666, вх.рег. №

1667/13.05.2022г., Акт № 64, том 6, дело № 641/2022г., като на основание чл.537, ал.2 ГПК молят съда да го отмени.

Предвид изложеното, ответниците искат от съда да отхвърли предявените искове за делба и да им присъди направените по делото разноски.

С оглед направените с отговора възражения относно индивидуализацията на имота и представените в тази връзка писмени доказателства, съдът е оставил исковата „Без движение“ и в изпълнение на дадените им указания ищците, с допълнителна молба от 12.10.2023г. са уточнили, че искат делба на всички сгради и самостоятелни обекти в сграда, образувани вследствие извършеното след завеждане на исковата молба изменение на КККР, относно сграда с идентификатор ***, а именно новообразуваните сгради с идентификатори *** и ***, и новообразуваните в последната самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и ***. Посочили са, че новообразуваните сгради и самостоятелни обекти в сграда са придобили на същото правно основание – по наследство от Е. Я. П..

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 05.12.2023г., ищците са оттеглили иска си за делба по отношение на сградата с идентификатор *** и в тази му част производството по делото 4 е прекратено с влязло в сила определение.

В хода на процеса, на 08.12.2023г. е починала ответникът А. С. Я. и на основание чл.227 от ГПК производството по делото е продължило с участието на правоприемниците й – трите й деца: К. Г. С. и С. Г. С., малолетни, действащи чрез своя баща и законен представител Г. К. С., и В. А.

Я., също мололетен, действащ чрез назначения му от съда особен представител адв. Д. Т., ХАК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, във връзка с чл.12 от ГПК, обсъди доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

Безспорно е, а и от представените удостоверения за наследници се установява, че ищците и ответниците са наследници по закон на общ наследодател – Е. Я. П., починал на 20.10.2001г. След смъртта си същият е оставил съпруга – Е. Ш. П. (починала на 05.08.2010г.) и техните три деца: А.