Решение № 345 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110169998 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).

Ищцата В. А. И. е предявила срещу ответника Университет за национално и световно стопанство, ЕИК 000670602, обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЧР-1523/16.09.2024 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл.

344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в *** и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението в размер 27008,22 лева за периода от 30.09.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата чрез нейния адвокат твърди, че по силата на сключен с ответника УНСС трудов договор заемала длъжността „***“ в ***. На 30.09.2024 г., на ищцата била връчена заповед № ЧР-1523/16.09.2024 г. на ректора на УНСС, с която трудовото правоотношение, възникнало от трудов договор № 934/28.03.1996 г. било прекратено на основание чл. 325, ал.

1, т. 9 от КТ поради невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. Ищецът твърди, че уволнението е незаконосъобразно. Излага, че от 09.07.2021 г. до 23.01.2023 г. била в платен отпуск поради временна неработоспособност. На 18.01.2024 г. е издадено Експертно решение *****, на Национална експертна лекарска комисия, в което са приети противопоказания: „з****“. Сочи, че на 12.09.2024 г. НЕЛК е изпратил отговор на Комисията по трудоустрояването при УНСС с изх. № 10033/12.09.2024 г., с което я уведомява, че „посочените длъжности не били подходящи за В. А. И.“, вследствие на което е издадена заповед № ЧР-1523/16.09.2024 г. на ректора на УНСС.

1

Твърди,че преценката коя работа е подходяща е незаконосъобразно извършена едностранно от работодателя, без работникът да е уведомен за свободните длъжности и при възникнал спор между работника и работодателя, той да бъде разрешен по реда на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояването от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. Освен това твърди, че Експертно решение № 91627/08.08.2024 г. не е влязло в сила, поради което не се установява, че е налице пречка ищцата да работи. Ето защо прави искане уволнението да бъде отменено и да бъде възстановена на заеманата длъжност. Твърди, че е останала без работа след уволнението, поради което претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение вследствие на незаконното уволнение в размера, съгласно допуснатото с определение от 24.09.2025 г. изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ответника. В предоставения срок за писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК прави обстоен доказателствен анализ, излага доводи за по същество на спора и претендира законната лихва от 18.11.2024 г.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва предявените искове. Твърди, че същите са недопустими, тъй като правото на иск е упражнено след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Сочи, че оспорената заповед е връчена на 30.09.2024 г., а исковата молба е подадена в съда на 21.12.2024 г. - след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Излага, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон и при спазване на процедурата по КТ, поради което трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено. Прави искане производството по делото да бъде прекратено, евентуално предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на ищцата.

В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК поддържа оспорванията, като излага, че експертното решение по Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза се изпращат служебно на осигурителя с удостоверение, че актът е влязъл в сила, поради което работодателят е следвало да го съобрази. Излага, че условията от фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 от КТ са изпълнени и преценката за липсата на подходяща за здравното състояние на ищцата работа е извършена и удостоверена съответно от компетентния здравен орган преди прекратяването на трудовото правоотношение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, поради което и отделено като ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е обстоятелството, че са били валидно обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжност „***“ 2 в *** при УНСС.

Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ЧР-1523/16.09.2024 г. на ректора на УНСС, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ – невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа по здравни противопоказания въз основа на заключение на Национална експертна лекарска комисия и липса на друга работа в УНСС, подходяща за здравното състояние на ищцата, която заповед е връчена на ищцата чрез нейния баща на 30.09.2024 г. срещу разписка (л. 5051 гръб).

В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение на ищцата се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и на лицето е определено обезщетение на основание чл. 222, ал. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, както и по чл.

244, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 3 работни дни за 2024 г.

От приетото по делото като писмено доказателство Експертно решение № ***, се установява, че на ищцата В. А. И. е опредЕ. т*** *** В решението, на основание чл. 61, ал.

1, т. 8 от Наредбата за медицинската експертиза, в сила от 27.06.2017 г., приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., е определено, че лицето е неработоспособно за длъжността, която заема.

Решението е връчено на ищцата чрез упълномощено лице (л. 53 гръб) на 02.02.2024 г. и е изпратено по реда на чл. 1, ал. 6 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. и получено в УНСС на 15.02.2024 г. съгласно пощенско клеймо на 15.02.2024 г.

Както се установява от становище на Служба по трудова медицина обслужваща УНСС, подписано с електронен подпис на 16.02.2024 г. от същата дата, В. А. И. не може да работи на длъжността, която заема – „***“, като е дадено предписание на Комисията по трудоустрояване по чл. 2 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., да разгледа местата, определени по чл. 315 от КТ за заемане от лица с т*** и да предложи на ищцата работа на друга позиция, съобразена със здравословното й състояние, професионална квалификация и възможност, след което да се изиска преценка от ТЕЛК дали длъжността е подходяща.

С Протокол № 4/2024 г. на заседание на Комисията по трудоустрояване са определени общо 49 места за трудоустрояване.

Както се установява по делото на 07.03.2024 г. ответникът е изпратил запитване до Регионална картотека на медицинските експертизи (РКМЕ), получено на 08.03.2024 г., дали и кога Експертно решение № ***, е влязло в сила, по което писмо не се установява да е получен отговор.

Както се установява от Протокол № 5/2024 г. от проведено на 18.03.2024 г. заседание на Комисията по трудоустрояване, в същото е докладвано Експертно решение № ***, на В.

А. И., като след преценка на местата по чл. 315 от КТ са определени места, подходящи за трудоустрояване на ищцата, а именно: ***.

Както се установява от представените и приети по делото писмени доказателства, на 3

27.03.2024 г. ответникът УНСС е получил по реда на чл. 112а от Закона за здравето уведомление от Национална експертна лекарска комисия за образувано производство по чл.

112 от закона против Експертно решение № ***, по жалба на В. А. И., планирано за разглеждане на 26.04.2024 г. по преписка № 022971.

По посочената преписка № 022971 е постановено Експертно решение № ***, с което обжалваното Експертно решение № ****, е отменено в частта ***, като на ищцата В. А. И. е опредЕ. т*** ***, считано от 24.01.2023 г. В решението, на основание чл. 61, ал. 1, т. 8 от Наредбата за медицинската експертиза, е определено, че лицето е неработоспособно за длъжността, която заема „***“ и са определени противопоказните условия на труд: з****.

Решението е изпратено и получено в УНСС на 13.08.2024 г. съгласно пощенско клеймо (лист 67 гръб).

Както се установява по делото, на 19.08.2024 г. ответникът е изпратил писмо 21-03844 от 19.08.2024 г. до НЕЛК, получено на 20.08.2024 г., в което е посочено, че на заседание проведено на 18.03.2024 г. Комисията по трудоустрояване, е определила следните места, подходящи за трудоустрояване на ищцата а именно: *** и е изисквано становище, което има характер на искане по чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата за трудоустрояване, относно обстоятелството дали работата (длъжността, която е опредЕ. за трудоустрояване) е подходяща.

С писмо с изх. № 10033 от 12.09.2024 г., получено в УНСС на 13.09.2024 г., здравният орган издал Експертно решение № ***, е удостоверил, че последното не е обжалвано в законоустановения срок по реда на АПК и е влязло в сила, като НЕЛК, в качеството си на орган по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, е дала заключение, че „след съпоставяне на преките длъжностни задължения, отговорности и извиквания за специални умения/компетенции, формулирани в длъжностните характеристики с противопоказните условия на труд във връзка с актуалното й здравословно състояние, становището на НЕЛК е, че посочените в писмото изх. № 21-03-844 от 19.08.2024 г. длъжности не са подходящи за В. А. И..“

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице инж. С. Е. Ц. по допусната във връзка с открито производство по чл. 193 от ГПК съдебно-графологична експертиза, на което съдът дава В., се установява, че подписът, положен в известие за доставяне ИД PS 1606 00Q0TL Y от 12.08.2024 г. на Експертно решение № ***, изпратено на адреса на В. А. И., посочен по преписка № 022971, името й и датата на доставяне, не са изпълнени от нея. С оглед изложеното и на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК, документът следва да бъде изключен като писмено доказателство от доказателствения материал по делото и на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, последният, заедно с препис от решението да се изпрати на Софийска районна прокуратура.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е. Й.-М., оспорено в срока по чл. 200., ал. 3 от ГПК, което съдът възприема като компетентно изготвено и съобразено със събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищцата няма пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото 4 правоотношение, като начисленото въз основа на издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-018777824 от 28.03.2025 г. от НОИ и декларирано по ведомост брутно трудовото възнаграждение, формирано като сбор от сумите платени през месец август 2024 г. и доплащането за месец август по фиша от месец септември 2024 г. (л. 199 и 200) е в размер на 4501,37 лева, като същото е формирано като сбор от платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 217, ал. 1 от КТ. Според експерта изчисляване на коефициента между старата и новата заплата на ищцата, която следва да се начисли със задна дата (през май 2024 г. считано от 01.01.2024 г. и през септември 2024 г., считано от 01.04.2024 г.), е довело до погрешно определяне на размера на брутното трудово възнаграждение, което е послужило за основа за начисляване на сумите по фишовете, тъй като брутното трудово възнаграждение следва да е в размер на 4408,60 лева (или по-малко от начисленото от работодателя), от които по пера: