Определение № 413 от 18.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Благоевград, 16.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500343 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от ““ ЕАД, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С ул. “К“ № представлявано от А. Д и М М чрез адв. Х. М., съдебен адрес: гр. С, р Л, ул. „Л“ № етаж , офис против Разпореждане № 29 от 04.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1663/2023 г. по описа на РС Благоевград в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “А“ ЕАД срещу длъжника М. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. ул. „Х“ № за следните суми: сумата в общ размер на 307,56 лв. - представляваща начислена неустойка, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на договора, като договорът на абоната е едностранно прекратен на 14.07.2021 г. от страна на A1, от които: сумата в размер на 47,49 лв. по договор с партиден номер М6051448 за услуга 359885597839, представляваща начислена неустойка, в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, ведно с дължимата се върху тази сума мораторна лихва в размер на 9,42 лв. за период на забава 15.07.2021 г. - 29.06.2023 г.; сумата в размер на 16,89 лв. по договор с партиден номер М6051448 за услуга 359885597839, представляваща начислена неустойка, отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, ведно с дължимата се върху тази сума мораторна лихва в размер на 3,35 лв. за период на забава 15.07.2021 г. - 29.06.2023 г.; сумата в размер на 30,67 лв. по договор с партиден номер М6051448 за услуга 359885597839, представляваща начислена неустойка, отстъпка от цената на устройство Handset Nokia , ведно с дължимата се върху тази сума мораторна лихва в размер на 6,08 лв. за период на забава 15.07.2021 г. - 29.06.2023 г.; сумата в размер на 64,98 лв. по договор с партиден номер М6051448 за услуга 359884151255, представляваща начислена неустойка, в 1 размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, ведно с дължимата се върху тази сума мораторна лихва в размер на 12,89 лв. за период на забава 15.07.2021 г. - 29.06.2023 г.; сумата в размер на 59,68 лв. по договор с партиден номер М6051448 за услуга 359884151255, представляваща начислена неустойка, отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, ведно с дължимата се върху тази сума мораторна лихва в размер на 11,84 лв. за период на забава 15.07.2021 г. - 29.06.2023 г.; сумата в размер на 85,85 лв. по договор с партиден номер М6051448 за услуга 359884151255, представляваща начислена неустойка, отстъпка от цената на устройство Handset Samsung A20e Bla+PB TTEC, ведно с дължимата се върху тази сума мораторна лихва в размер на 17,03 лв. за период на забава 15.07.2021 г. - 29.06.2023 г.; сумата в размер на 2,00 лв. по договор с партиден номер М6051448- начислена неустойка, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, ведно с дължимата се върху тази сума мораторна лихва в размер на 0,47 лв. за период на забава 03.03.2021 г. 29.06.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от подаване на заявлението до окончателното изплащане; както и за сумата в размер на 19,81 лв. по договор с партиден номер М6051448 за Такса за събиране на дължими суми дължима за периода 07.10.2020 г. - 27.09.2022 г., ведно с дължимата се върху тази сума мораторна лихва в размер на 4.17 лв. за период на забава 01.12.2020 г. 29.06.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на оспорения първоинстанционен акт в обжалваната част. Сочи се, че липсвали мотиви по отношение на частичното уважаване на присъдените суми, поради което не ставало ясно как е образувана сумата от 579,96 лв. Липсвал и отхвърлителен диспозитив по отношение на неустойката за дадена отстъпка от цената на далекосъобщителни услуги и неустойката за дадена отстъпка от цената на устройство, така и мотиви, обосноваващи отхвърлянето на заявлението в посочената част. Сочи се, че пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви или погрешни мотиви, водят до неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения.

При поддържане на твърдения в горната насока се иска отмяна на обжалваното разпореждане, в отхвърлителната част, като неправилно и уважаване на заявлението в посочената част.

Настоящата инстанция, след като се запозна с първоинстанционното дело и във връзка с доводите на жалбоподателя, намира оплакванията за процесуално допустими, доколкото частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, която е подадена в срока за обжалване (чл.

275, ал. 1 ГПК) и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4 вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 ГПК, ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Производството пред РС- Благоевград е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “А1 България“ ЕАД срещу длъжника М. А. К., за 2 следните суми: сумата от 440,09 лв. – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; сумата от 156,68 лв. – неплатени суми по договор за продажба на изплащане; 307,56 лв. – неустойки, които суми произтичат от договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М6051448, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 503194272, сключен между заявителя и длъжника. Към заявлението са приложени: договор за продажба на изплащане № 503194272 от 07.07.2020 г.; приложение № 1 към договор № 503194272 от дата 18.12.2018 г.; приложение № 1 към договор № 503194272 от дата 13.12.2019 г.; гаранционни карти; списък на гарантираните телевизионни програми към договор № ********** от 07.07.2020 г.;информация съгласно ЗЗП; приемо-предавателни протоколи закупено крайно устройство от: 18.12.2018 г., 13.12.2019 г. и 07.07.2020 г.; договор № 503194272 от 18.12.2018 г.; договор за продажба на изплащане от 13.12.2019 г.; Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД.

Районният съд е приел, че заявлението е нередовно и е оставил същото без движение, като е указал на заявителя да разграничи претенциите си, като ги посочи поотделно по размер, период и основание. В изпълнение на указанията заявителят е представил заявление, в което претендираните суми са разграничени по период и основание.

С обжалваното разпореждане е уважено заявлението в частта досежно вземанията за неплатени суми, дължими за електронни съобщителни услуги в общ размер от 576,96 лв., от които: 420,28 лв. - неплатени съобщителни услуги и 156,68 лв. - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, в останалата заявлението е отхвърлено.

За да отхвърли заявлението досежно вземанията за: неустойки в размер на три стандартни месечни такси без ДДС; за неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство; за неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса; за неустойка, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения и за такса за събиране на дължими суми, районният съд е приел, че клаузите, предвиждащи дължимостта на същите противоречат на закона и добрите нрави и се основават на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

При тези данни съдът счита, че жалбата е неоснователна:

Същността на производството по чл. 410 ГПК е да се установи дали едно вземане е спорно. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на заявлението, се ограничава до неговата редовност. В чл. 410, ал. 3 ГПК, в отклонение от общото правило, е предвидено, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин законодателят е вменил в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи не само за формалната редовност на заявлението, а и за съществуването 3 или предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 ГПК е въведено изрично задължение за съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай длъжникът има качеството на потребител.

По отношение на вземанията за неустойки. Дължимостта на претендираните суми за неустойки са обосновани от заявителя с чл. 54.12. от ОУ във вр. с разпоредбите на съответния договор. Според договорните клаузи, ако абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка (включително за допълнителния пакет, ако е активиран такъв), до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочното прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Договорните клаузи, въз основа на които се претендират суми за неустойки са неравноправни.

Неравноправието им произтича от липса на уговаряне на обезщетение в полза на потребителя при разваляне на договора в случай, че мобилният оператор виновно не изпълнява поети договорни задължения, т.е. договорът не съдържа реципрочна възможност за длъжника да развали договора преди изтичане на срока поради неизпълнение на задълженията от оператора, при която последния да му дължи неустойка. Нещо повече, изрично е договорено в т. 7.3 от част „Отговорност“ на приложенията към договора от 18.12.2018 г. и от 13.12.2019 г., както и т. 6.1 от приложение № 1 от 07.07.2020 г., че неустойки за предсрочно прекратяване не се дължат в случаите, когато това прекратяване се дължи на причини, за които операторът отговаря. По този начин се нарушава изискването за добросъвестност и се създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, което недвусмислено сочи на неравноправния характер на клаузата изцяло, тъй като е в очевидна вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП. Редът и начинът на уговаряне на неустойката при предсрочно прекратяване на договора – в размер на оставащите стандартни месечни абонаментни до края на договора, разкрива целта 4 на икономически по-силната страна, а именно - да получи в патримониума си имуществена облага, равняваща се на получената такава, като при действащ договор, но без да престира насрещна услуга. Ето защо, така уговорената неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция, поради което противоречи и на добрите нрави. Обратното би довело до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушаване принципа за справедливост, което допълнително аргументира неравноправният й характер.