Решение № 9 от 26.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Кюстендил, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Гражданско дело № 20241500100028 по описа за 2024 година

С. П. В. с ЕГН **********, с адрес: с. Г, общ. К., ул. "******" № **, със съдебен адрес: гр. С. ****, ул. "****", ет. **, офис **, е предявила против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, искова претенция за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Р. И. И., починал при ПТП от 16.10.2023г. ведно със законната лихва от 24.10.2023 г. до окончателното изплащане. Претендират се и сторените в производството съдебни разноски.

Сочи се, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 16.10.2023 г., около 06.50 часа, МПС марка „*****“, модел „*****“ с peг. № ** **** **, управлявано от В. Д. Б., се движи в град Кюстендил, по ул. Цар Освободител. В същото време пешеходецът Р. И. И.. пресича ул. Цар Освободител по пешеходна пътека „тип зебра“, намираща се в района на ул.

Цар Освободител № 261. Водачът на МПС не пропуска пресичащия пешеходец, блъска го и напуска ПТП без да уведоми органите па МВР. Издирен е в последствие. На място умира пешеходецът Р. И. И...

По случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1139р[1]6274/17.10.2023г. на ОД на МВР- гр. Кюстендил, образувано е ДП № 745/2023г., РУМВР[1]Кюстендил, съотв. пр.пр. № 2430/2023 г., по описа на ОП-Кюстендил.

Пояснено е, че ищцата е майка на починалия при ПТП. Отношенията помежду им били много топли и близки, основани на взаимно доверие и подкрепа. Акцентирано е, че смъртта на дете винаги е изключително тежка и непреодолима с времето. Между родителите и децата им съществува една специална духовна връзка, която в конкретния случай е приключила с нелепа смърт. Семейството никога не се било разделяло, всички живеели в село Г.. Баща му И. починал отдавна - през 2002 г., майка му С. сама отгледала Р. и двамата му по-големи братя И. и М.. Семейството било бедно, но сплотено. Пострадалият бил най1 малкото дете в семейството. Починалият Р. И. И.. е бил млад човек - на 36 години, живеел е с майка си, помагал и е с каквото може- както финансово, така и с грижи за домакинството и тя разчитала на него. Бил е нейна радост, нейна подкрепа и нейна надежда за бъдещето.

Майката все още е в шок от случилото се, постоянно плаче, не може да повярва, че е загубила сина си; пази хубавите спомени за сина си Р., като си ги припомня ежедневно, разглеждайки негови снимки. Семейството почита паметта на загиналия Р. според християнския канон.

Твърди се, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1139р[1]6274/17.10.2023 г., на ОД-МВР-Кюстендил, виновният за ПТП водач е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в „Застрахователна компания Лев Инс“ АД полица № BG/22/123000702992, валидна от 17.04.2023 г. до 16.04.2024 г.

Ищцата предявила извънсъдебно претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди с молба с вх. № 10309/24.10.2023 г. С последваща молба с вх. № 390/12.01.2024 г. и молба с вх. № 621/18.01.2024 г. ищцата представила всички документи от воденото по случая ДП. До момента, застрахователят не се е произнесъл официално по заведената щета № 10309/24.10.2023 г. Срокът по КЗ (3-месечен) за доброволно плащане изтекъл, поради което за ищцата се породил правен интерес да потърси правата си и по съдебен ред.

В отговора ответникът въвежда следните възражения по иска:

Оспорва предявените искове изцяло (по основание и размер), като недължими и прекомерно завишени.

Оспорва твърдението, че доколкото ищцата е наследник на починалия Р. И. И., то на нея следва да се присъди парична сума за репариране на неимуществени вреди, както и че за последната са настъпили неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от загуба на близък, както и твърденията за тяхната продължителност и интензитет.

Оспорва твърдението, че между ищцата и починалия са съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати единствено във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Счита, че претенцията е предявена в завишен размер и не отговаря на принципите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, както и на трайно установената съдебна практика.

Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и твърдението за вина на водача В. Д. Б. за настъпването му. Евентуално в случай, че бъде прието от съда, че е налице виновно поведение от страна на водача В. Д. Б., оспорва направеното в исковата молба твърдение за изключителна вина на водача за настъпване на пътнотранспортното произшествие, съответно на летален изход при пешеходеца Р. И. И., като навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който не е изпълнил установените му в чл. 113, ал.1, т.1 и 2 от Закона за движение по пътищата задължения преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение; чл. 114, т. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата задължения да не навлиза внезапно на платното за движение и да не пресича платното за движение при ограничена видимост.

Оспорва по основание и размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и началната дата, от която същите се претендират. Във връзка със заявената акцесорна претенция пояснява, че застрахователната претенция на С. П. В. е постъпила в „Застрахователна компания Лев Инс” АД на 24.10.2023г. с вх. № 10309/24.10.2023г., чрез адвокат Р. Н.. Образувана е преписка по щета № 0000-1000-61-23-7792. С молба Вх. № 390/12.01.2024г. по преписката са представени допълнителни документи от С. П. В. С молба 2

Вх. № 621/18.01.2024г. са представени данни за банкова сметка, по която се иска плащане на застрахователно обезщетение. С писмо Изх. № 837/22.01.2024г. от дружеството е изискано представянето на допълнителни документи по претенцията, които не са приложени до момента. Предвид това и на основание чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането счита, че дължи законна лихва след изтичането на три месеца от предявяването на претенцията по реда на чл. 380 от КЗ- а именно след дата 24.01.2024г.

С определение №688/30.10.2024 г., постановено по делото, съдът е конституирал, на основание чл.219 от ГПК, В. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. "****". бл. **, ап.

**, водач на лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег.№ ** **** **, като трето лице помагач на страната на ответника.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и е установено по делото от приложеното Удостоверение за родствени връзки изх.№5850/20.10.2023 г., че С. П. В. е майка на Р. И. И...

Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1139р-6274 от 17.10.2023 г. е, че на 16.10.2023 г., около 06.50 ч., в гр. Кюстендил, на ул.

„Цар Освободител“ №261 е настъпило ПТП между МПС с рег.№ ** **** **, марка „*****“, модел „*****“, управлявано от В. Д. Б. и пешеходеца Р. И. И... Като причина за ПТП е отразено, че водачът на лекия автомобил при приближаване към ясно очертана с пътна маркировка пешеходна пътека, - тип „зебра“, не пропуска стъпилия и преминаващ по нея пешеходец, вследствие на което го блъска и пешеходецът умира на място.

За възникналото ПТП е образувано ДП №106/2023 г. по описа на ОСлО към ОП – Кюстендил, а впоследствие и НОХД №569/2024 г. по описа на ОС – Кюстендил. По последното е постановена присъда №19/09.12.2024г., по силата на която подсъдимият В. Д.

Б. е признат за виновен в това, че на 16.10.2023г., около 06:36 часа, в гр. Кюстендил на ул.

„Цар Освободител“ срещу адрес № 261 при управление на МПС- лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № ** **** **, собственост на С. В. С., с ЕГН **********, в посока към център на гр. Кюстендил, нарушил правилата за движение по чл.119, ал.1 от ЗДвП (според който „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“) вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП (според който „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“) и чл.21, ал.1 от ЗДвП (според който „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава стойността на скоростта от 50км/ч в населено място) и по непредпазливост ударил пешеходеца Р. И. И., с ЕГН **********, пресичащ пътното платно в зоната на пешеходна пътека (обозначена съгласно чл.64 от Правилника за прилагане на ЗДвП като М8.1 – очертана с широки непрекъснати линии, успоредна на оста на пътя, обозначена отдясно и с пътен знак „Д17“ съгласно чл.54, ал.5 от Правилника за прилагане на ЗДвП) и причинил смъртта му, след което избягал от местопроизшествието - престъпление по чл.343, ал.3, пр. 4 (деецът е избягал от местопроизшествието) и пр. последно (деянието е извършено на пешеходна пътека), б. ”б”, пр.1-во (при смърт), във вр. с чл.343, ал.1, б. ”в”, np.1-во и чл.342 ал.1, пр.3-то от НК.

Видно от заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза на в.л. д-р В. Н. и гл.ас.д-р.инж.Ф. К., при настъпилото ПТП Р. И.

И.. е получил тежка съчетана /множествена/ травма, изразяваща се в: Черепно-мозъчна травма - разкъсно контузна рана и кръвонасядания и охлузвания по кожата и меките черепни покривки, фрактура на черепа, субдурален и субарахноидален кръвоизлив, контузии на главния мозък и моста; Гръдна травма - кръвонасядания и охлузвания по кожата и в меките 3 тъкани на гръдния кош, фрактури на седем десни ребра с кръвонасядания в меките тъкани около тях, контузии на бял дроб; Коремна травма - кръвонасядания и охлузвания по кожата и в меки тъкани на коремната стена, повърхностно разкъсване на слезката с малък кръвоизлив в коремната кухина, кръвонасядания по дебело черво и чреводържател; Травма на крайниците - кръвонасядания и охлузвания по кожата и меките тъкани на крайниците, /подробно описание на уврежданията е дадено по-горе/. Отразено е, че непосредствената причина за смъртта на Р. И. И.. е тежката черепно-мозъчна травма, довела до остри нарушения и потискане на сърдечно-съдовата и дихателната дейности с последващото им спиране. Вещите лица са категорични, че е налице причинно - следствена връзка между получените от Р. И. И.. травматични увреждания при ПТП и настъпилия летален изход.

От експертизата е установимо, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме на разстояние 32.43 метра намиращия се в осветената част на късите светлини зона пред автомобила пешеходец и при адекватна реакция с аварийно спиране е могъл да установи автомобила си преди мястото на удара. Отчетено е, че опасната зона за спиране на автомобила е била 32.50 метра. Скоростта, с която се е движел автомобила непосредствено преди удара е била 51.00 км/ч. Скоростта на пресичане на пешеходеца е определена от експерта на 11.27 км/ч, която скорост отговаряла на темп „спокойно бягане“ за възрастовата група, в която последния попада. Преди настъпване на ПТП пешеходецът се е движил отляво на дясно по посока на движението на лекия автомобил и на около 0.30 метра вляво от пешеходната пътека. Посочено е също, че пешеходецът е имал възможност да възприеме приближаващия автомобил в момента, когато е предприел навлизане на пътното платно за движение, в който момент автомобилът е бил на разстояние от около 60 метра от мястото на удара, т.е. той е имал възможност да избегне удара, ако е изчакал преминаването на автомобила в границата на двете платна за движение и след това продължи пресичането на платното за движение в посока от с. Ябълково към центъра на гр. Кюстендил. От материали по делото/протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол (етанол) било установимо, при проведено газхроматографско изследване в иззетата при аутопсията проба кръв от трупа на Р. И. И.. е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 0,91 % /промила/, т.е. И. се е намирал в лека степен на алкохолно опиване. Пояснено е, че при повечето лица тази степен на алкохолно опиване се характеризира с емоционална лабилност; по-лесна уморяемост; отслабване на вниманието и съобразителността: забавени реакции /според литературни източници времето за реакция при концентрация в кръвта до 1% нараства със средно 20 %/; леко до умерено изразени нарушения в координацията: леки нарушения в зрението с нарушаване на адаптацията на окото, на бинокуляриото виждане, нарушава се усещането за пространственост-със затрудняване на определяне на разстоянието до предмети /респ. идващ автомобил/; леки вегетативни смущения и др. Отчетено е , че при така установената алкохолна концентрация в кръвта на Р. И. И., същият със сигурност би могъл да види и възприеме движещия се по пътя към него с включени светлини автомобил /ако се е „оглеждал“ преди и по време на пресичането на пътното платно би видял поне светлините на фаровете/; не се изключва възможността в резултат на това алкохолно повлияване да е била нарушена в някаква степен възможността му за по-реална преценка на разстоянието между него и автомобила, скоростта на движение на автомобила, както и неговата възможност да пресече пътя преди идването на автомобила.