Решение № 75 от 12.03.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Сливен, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500089 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №1000/18.11.2025г. по гр.д.

№928/2025г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, на основание чл.

229, ал.1, т.9 /предишна т.8/, вр. чл. 212, ал.5, т.2 от ЗМВР от 1997г. /отм./ и чл. 212, ал.1, т.3, вр. чл. 211, ал.5, т.2, предл. 2 от ЗМВР от 2006г. /отм./, че С. С. П. има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 80 дни общо за положените от него 5538 часа извънреден труд над 50-те часа на всяко отчетно тримесечие, сумирани общо за периода от 01.01.2003г. до 30.06.2014г., при приложено ограничение за компенсация с отпуск до 12 дни за календарна година. С Решението са присъдени разноски на ищеца в размер на 1200лв. и ответната дирекция е осъдена да заплати държавна такса и разноски по сметка на СлРС в размер на 650лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство ГДПБЗН и с нея се атакува посоченото решение изцяло.

В жалбата си ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.София чрез пълномощника ст. юриск. Т. С. посочва, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че необосновано съдът е приел 1 свидетелските показания и въз основа на тях е приел за установено наличието на 10 броя дежурства през всеки месец. Това неправилно е залегнало и в експертиза.

Посочва, че от 2011г. време за сдаване и приемане на дежурство не е предвидено в нормативната база и свидетелските показания противоречат на нормативно установените правила. Съдът приел преизчислена норма на отработените часове, извън нормативно определените и заложени в графиците индивидуална норма на отработени часове. Това намира за неправилно. Не била взета предвид определената норма на отработените часове в представените графици за дежурства. Счита за неправилно установяването на положен извънреден труд, следствие на преизчисляване на индивидуалната норма на часове положен труд, което да се компенсира с платен отпуск. Съдът допускал необосновано, че ищецът бил на дежурства от 01.01.2003г. и предполагал, че това са 10 дежурства на месец. Посочва, че от представените от него доказателства се установявало, че ищецът не е положил извънреден труд до 50 часа за всяко тримесечие, още по-малко наличие на извънреден труд над тях. С оглед изложеното, въззивникът ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.София моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. С. П., отговарящ на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият С. П., чрез пълномощника си адв.

Н. П., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че алгоритъмът, използван от вещото лице е изграден изцяло на събраните свидетелски показания за периода 2003 – 2007г., като показанията съдържали информация за всички необходими правнорелевантни факти. В производството не били събрани поисканите от него писмени доказателства – графици за дежурства, тъй като ответното страна заявила, че били унищожени, поради изтичане на срока им за съхранение, но с тях се целяло само установяване броя и вида на полаганите дежурства, а работното време се изчислявало при СИРВ в работни часове.

От събраните свидетелски показания се установили всички необходими и относими факти за установяване налице на положен извънреден труд. Въззиваемият посочва, че от показанията на свидетелите се установила продължителността на всички дежурства 2 през целия исков период. Начинът на работа и извършваните дейности не са се променили. Винаги е имало и има приемане-сдаване на смените, което се осъществява извън самите смени, тъй като с тези действия се обезпечава същинската пожарникарска дейност и няма как да се извършат в рамките на нормативно установената смяна. Приемането-сдаването на дежурството не е премахнато от приложимата Наредба №Iз-491 от 17.03.2010г., а само в нея не е фиксирано минимално необходимото време за това, както е било в предходната наредба. Посочва, че преобразуване на нощните часове в дневни с добавяне на допълнителни часове не е правено. Правилно и законосъобразно е направеното от вещото лице преизчисляване на нормата работно време за всяко тримесечие, съобразно с ползваните от него отпуски и болнични. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивникът ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.София, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител по пълномощие ст. юриск. Т. С., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея подробни съображения. Посочва, че в Наредба №Iз-2101/27.11.2006г. за осъществяване на пожароспасителна и аварийно-спасителна дейност от Национална служба „ПБЗН“ е премахнато сдаването и приемането на смените да се извършва извън установеното работно време. Тази дейност била част от работния процес и се извършвала в края на самата смяна, а не извън нея. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия.

В с.з., въззиваемият С. С. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Н. П., който посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора на същата подробни съображения и моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Посочва, че дейността по сдаване и приемане на смените няма как да се извършва по начина, посочен от въззивника, тъй като трябва да става в присъствието на двете смени и за едната винаги ще е в извънработно време. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Заявява, че възражението за прекомерност е необосновано.

Въззивният съд намира подадената въззивна жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

3

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящия съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен от С. С. П. против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.София иск за установяване право на допълнителен платен годишен отпуск, представляващ компенсация за положен от него извънреден труд над 50 часа за всяко отчетно тримесечие за периода 01.01.2003г.

– 30.06.2014г., възлизащ общо на 80 дни /с оглед допуснатото от съда изменение на исковата претенция/ с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 229, ал.1, т.9 /предишна т.8/, вр. чл. 212, ал.5, т.2 от ЗМВР от 1997г. /отм./ и чл. 212, ал.1, т.3, вр. чл.

211, ал.5, т.2, предл. 2 от ЗМВР от 2006г. /отм./.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения.

Съдът намира изложените във въззивната жалба съображения за неоснователни.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба, са относно въпроса налице ли е превишаване на положения от С. С. П. извънреден труд над 50 часа на тримесечие, респ. има ли право допълнителен платен годишен отпуск за компенсиране на такъв труд.

Безспорно, по делото е установено, че ищеца в първоинстанционното 4 производство С. С. П. е държавен служител по смисъла на чл.169 от ЗМВР от 2006г.

/отм./, също и по смисъла на ЗМВР от 1997г. /отм./, като е заемал съответно длъжностите „пожарникар“, „водач на специален автомобил ІІ ст.”, „водач на специален автомобил І ст.” при РС „ПБЗН“, гр.Сливен при ГД „ПБЗН“. Служебното му правоотношение с ответната ГД „ПБЗН“ не е прекратено.

Нормативната уредбата за процесния период 01.01.2003г. – 30.06.2014г. се съдържа в ЗМВР от 1997г. /отм./, в редакцията от ДВ бр.17/2003г. и ЗМВР от 2006г./отм./. След измененията в първия закон от 21.02.2003г., идентична с уредбата в отменилия го ЗМВР от 2006г. /отм./, действали за исковия период в настоящето п р о и з в о д с т в о , се урежда възможността на положилите труд над законоустановеното работно време държавни служители в МВР, работещи на смени, да бъдат компенсирани с допълнителен отпуск до 12 дни. В чл.212 ал.5 т.2 ЗМВР от 1997г. /отм./, респ. чл.211 ал.5 т.2 ЗМВР от 2006г. /отм./, е уреден двояк режим на компенсиране на този труд: Ако същият е до 50 часа на отчетен период (тримесечие), компенсацията се извършва чрез плащане на възнаграждение. Ако трудът, положен над законоустановеното работно време за съответния период надхвърля 50 часа, за разликата служителят има право на допълнителен отпуск.

Размерът на дължимия отпуск е регламентиран от законодателя в чл.229 ал.1 т.9 /предишна т.8/ ЗМВР от 1997 г. /отм./ и в чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР от 2006 г. /отм./, които разпоредби препращат към чл.212 ал.5 ЗМВР от 1997г. /отм./ и чл.211 ал.5 ЗМВР от 2006г./отм./ до 12 работни годишно. От цитираните текстове на закона следва да се приеме, че държавните служители от МВР имат право на до 12 дни допълнителен платен годишен отпуск. Забранено е този отпуск да се компенсира с парично обезщетение /чл.229 ал.4 ЗМВР от 1997 г. /отм./ и чл.212 ал.4 ЗМВР от 2006г. /отм./, освен при прекратяване на служебното правоотношение.

Във връзка с възражението на ответната страна, направено с отговора на исковата молба, за погасяване на правото по давност, следва да се посочи, че след като законът не допуска непаричното право да се компенсира в парично докато съществува правоотношението, нито може да бъде упражнено едностранно от държавния служител в МВР, то за него давност не започва да тече до момента на прекратяване на правоотношението. Погасителната давност започва да тече от момента, в който правоотношението е прекратено, като се прилага 3-годишният срок по чл. 358, ал. 1, т.