Решение № 3 от 17.01.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Свиленград, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20225620200744 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №22-0351-000317 от 11.07.2022година на Началник на група към ОД на МВР Хасково, РУСвиленград, с което на А. Х. Ш. с ЕГН ********** от гр.**********, ул.**** * * * * * I №82, за нарушение на чл.102,т.1 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.3,б.А от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева .

Жалбоподателят А. Х. Ш. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като се твърди,че обжалваният е неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се твърди,че не би извършил нарушение описано в санкционния акт,а отделно от това счита ,че както АУАН ,така и НП не съдържали задължителните реквизити ,съгласно изискванията на ЗАНН. Твърди се още,че липсвало ясно и точно описание на обстоятелствата при които било извършено административното нарушение.С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител .

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

В придружителното писмо до съда ,отправя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище по така постъпилата жалба.

1

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 30.05.2022 година св. Д. Н. Д.,изпълнявал служебните си задължения съвместно с негов колега –И. Т. Н.,когато около 02,15часа, били изпратени да посетят местопроизшествие във връзка с настъпило ПТП по път ПП I-8 при км. 355+000 на лек автомобил марка Ауди с рег.№ СТ 4497 ВА На място св. Д. Н. Д. установил,че лек автомобил бил управляван от Р.А.Ш. ,който се бил блъснал в отводнителната канавка вляво, посока гр.Свиленград и в следствие на настъпилото ПТ водача бил пострадал,като на мястото имало и екип на бърза помощ.

Пострадалия водач бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол,като същото отчело 1,2промила на алкохол в кръвта.

След проверка в системата на ОД на МВР Хасково се установило,че лекият автомобил е собственост на А. Х. Ш. от гр.Свиленград,а водача управлява МПС ,след като е лишен от това право по съдебен ред ,като собственика на МПС -А.

Х. Ш./която била майка на водача/ била предоставила лекият автомобил на неправоспособния водач.

Предвид констатираното, в кръга на службата си, на дата 02.06.2022 година, свидетелят Д. Н. Д. – Младши автоконтрольор в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП)), съставил против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA с № 623008.

Това процесуално действие извършил и с участието на колегата си- И. Т.

Н..

В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с допускане на управление на собствения й лек автомобил от неправоспособен водач,като в самият АУАН има изложена противоречива фактическа обстановка досежно датата и мястото на извършеното нарушение,доколкото в частта,в която е отразено,че е констатирано на „ на 04.06.2022г. в 02,20часа в община Свиленград на път граница

Югославия-Калотина-София-Пловдив-Хасково-СвиленградКапитан Андреево-граница Турция“ , а при описания на обстоятелствата е посочена,че на „30.05.2021г. около 02,15ч по път ПП I-8 при км.

355+000……“

Досежно квалификацията, нарушението е правно квалифицирано с разпоредбата на чл. 102,т.1 от ЗДвП, които вписал за нарушена.

АУАН е редовно предявен на жалбоподателя, който не е вписал възражения против констатациите ,като екземпляр от същият му е бил връчен срещу подпис,като му е указано правото да подаде възражение в 7дневен срок .

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило Възражение.

За така констатираното нарушение ,след получаване на АНПр ,Началникът на Група при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково е издал процесното Наказателно постановление /НП/ №22-0351-000317 от 2

11.07.2022година , с което на А. Х. Ш. с ЕГН ********** от гр.**********, ул.**** ***** I №82, за нарушение на чл.102,т.1 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.3,б.А от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева.

Същата нередовност относно датата и мястото на твърдяното нарушение е била пренесена и в издаденото НП,като АНО е посочил две различни дати и място на извършеното нарушение,а именно -04.06.2022г. и 30.05.2022г.,а за място- в община Свиленград на път първи клас №8, и респективно – „път ПП I-8 при км. 355+000…“.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 02.11.2022 година , видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.

Налична по преписката е и Справката за нарушител/водач.

Видно то справка за собственост на МПС и за неговата регистрация,същото е собственост на А. Х. Ш. от гр.Свиленград.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи .

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.

Н. Д., така също и от приетите писмени доказателства –,справка за нарушител /водач; Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи и справка за собственост на МПС и за неговата регистрация ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелят Д. Н. Д., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията му са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждава, като установява категорично обстоятелството че Р.А.Ш. е управлявал МПС, но от извършената справка в системата АИС-КАТ,приели че водачът-жалбоподател е бил с отнето СУ на МПС по административен ред,а МПС било собственост на неговата майка-А. Х. Ш. от гр.Свиленград, която била предоставила лекият автомобил на неправоспособния водач.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – справка за нарушител /водач; Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи и справка за собственост на МПС и за неговата регистрация, се потвърждават фактическите констатации изложени по горе от съда.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия 3 си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съобразно правомощията си в настоящото производство и релевираните от защитата възражения, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната му.

Настоящата съдебна инстанция приема, че както при съставянето на АУАН , така и при издаването на атакуваното НП -има допуснато съществено процесуално нарушение,водещо до отмяна на ревизираното НП и прави безпредметно разглеждането на въпросите по съществото на делото .

В съдебното производство по обжалване на наказателни постановления, административно наказващият орган се явява орган, поддържащ административно-наказателното обвинение. Нарушителят следва да се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното. Актът за установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Административно наказващият орган следва в административно-наказателното производство пред съда да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е извършил виновно/когато става въпрос за физическо лице/.

За да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки: това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; да е извършено виновно/при посочените по горе условия важащи се физическото лице,но не и за ЮЛ/; да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно. Следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление. Неспазването на съответните процесуални правила би довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Съставеният акт служи като предпоставка за издаване на друг акт наказателно постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация.

Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание. Предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца са следните: първо - нарушителят да е извършил деянието, т. е. установен е фактът на нарушението, второ - идентифициране на дееца и трето: деянието да е извършено виновно т.е. установена е вината.

При наличието на тези кумулативни предпоставки се съставя наказателно 4 постановление.

Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването в издаденото наказателно постановление да бъде посочено освен датата и обстоятелствата, при които същото е извършено нарушението ,но и мястото, където е извършено нарушението, води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така, прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаването на наказателно постановление, при което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН , включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 , като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.