Решение № 353 от 12.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Пловдив , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20205330110188 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени от С. Р. Д. против Община Пловдив кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 190 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ***** вследствие на падане на дърво върху последния на 30.07.2020 г. и сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – притеснение от случилия се на 30.07.2020 г. инцидент, ведно със законна лихва от датата на датата на увреждането – 30.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 30.07.2020 г., около 20, 35 часа дърво, което е собственост на ответната община пада върху собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ****** Твърди, че автомобилът бил паркиран на паркинга на ж.к. Т срещу бл****, като дървото се намирало в ж.к. Т пред бл***, която улица представлява пресечка от ул. Д. К.“. Твърди, че времето на 30.07.2020 г. било ясно, слънчево, тихо и спокойно, поради което за ищеца остава неизвестна причината за падналото дърво. Клоните на 1 падналото дърво увредили автомобила на ищеца, като инцидентът довел до счупване на предното стъкло на автомобила, което било сменено за сумата от 190 лв. в сервиз на фирма „Хар ЗДМЛ“ ЕООД. От инцидента претърпял и неимуществени вреди, вследствие на паника и притеснение от случилото се, което заместващо обезщетение преценява в размер на сумата от 100 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът Община Пловдив, е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Оспорва обстоятелствата, при които се сочи да е настъпил инцидента. Твърди, че видно от приложните към отговора на исковата молба доказателства декоративната растителност в гр. П. до бл. *** на ж.к. Т е в добро фитосанитарно състояние, като дълготрайната растителност картотекирана в посочения район е с код „0“, код „3“ и код „4“.

Съгласно Класификатора на средното санитарно състояние на дървесните видове, средно санитарно състояние код 4 означава, че дървото е здраво без видими признаци на изсъхване на стеблото и короната, код 3 означава, че дървото е в относително добро състояние, има частични повреди по стеблото или изсъхнали клони в короната, които не са повече от 50 % - върхът е здрав, а код 0 означава новозасадено дърво или храст. Поддържа, че съгласно разпоредбите на Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, както и в съответствие със Заповед № ****** на Кмета на Община Пловдив, кметовете на райони при Община Пловдив издават писмени разрешения за премахване, преместване или резитба на дълготрайна дървесна растителност. Сочи, че съгласно изготвена справка в района на инцидента са оформени короните на три броя дървета през месец януари 2020 г. в изпълнение на заповед на кмета на Район Т. Следователно счита, че не са налице доказателства за виновно бездействие на служители на Община Пловдив. Твърди, че липсват данни общината да е сигнализирана за състоянието на дървото. Твърди, че липсва протокол за ПТП, установяващ фактическата обстановка при настъпване на инцидента. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 2 установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Съгласно Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, допълнено с Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при 3 или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа.

От приложената по делото Заповед № ***** г., с която е частично отменена Заповед № *****г., се установява, че кмета на Община Пловдив е упълномощил кметовете на райони при Община Пловдив да издават писмени разрешения за премахване, преместване или резитба на дълготрайна декоративна растителност.

Със Заповед № ***** г., издадена от заместник-кмета на Район „Т.“ е постановено ОП „Градини и паркове“ – гр. Пловдив, да оформи оформи дърветата и да съкрати клоните към сградата около блок № ****, вх. **, която е изпълнена през м. януари 2020 г., като е осъществена резитба на корони на 3 бр. дървета, за което е представен Протокол за установяване извършването на натурални видове работи и подробна ведомост.

По делото е представена фактура № ***** г., издадена от „Хар ЗДМЛ“ ЕООД с получател С.Д. за сумата в размер от 190 лв. с ДДС, с основание за издаване на фактурата – автостъкло, предно за „Голф с *****“. Към фактурата е приложен фискален бон за заплащане на сумата от 190 лв.

4

По делото е представена служебна бележка с рег. № 511/31.07.2020 г., издадена от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пловдив, в която е посочено, че на 30.07.2020 г. около 20:35 ч. е паднало дърво върху лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ****** на адрес гр. П., ж.к.

Т, до бл. № .

От представеното по делото Свидетелство за регистрация, Част I се установява, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ с **** е собственост на ищеца С. Р. Д..

От Националния институт по метеорология и хидрология – Филиал Пловдив е представена справка за метеорологичните условия на 30.07.2020 г., от която се установява, че среднодневната температура е била 27, 8°С, с максимална скорост на вятъра до 3м/сек. от югоизток, без валежи.

По делото е изслушано заключението на вещото лице по съдебно лесотехническата експертиза. За да изготви заключението си вещото лице е работило с представените по делото документи, като е извършило оглед на процесното дърво, посочено от страна на ищеца. Вещото лице е установило, че от представените по делото документи от страна на ответната община не може да се определи вида на процесното дърво, като след отправено запитване до ОП „Градини и паркове“ е получило отговор, че дърветата пред блок № **** в ж.к. Т са от вида акация и сливи. След огледа на място експертизата е дала заключение, че процесното дърво е било отрязано и е от вид „Акация“. Вещото лице е извършило оглед на дърветата, засадени пред блок №**** в ж.к. Т, като е определило, че по външни морфологични белези и физиологическо състояние, дърветата от вид акация са приблизително на видима възраст около 35-40 години, като експертизата е приела, че и процесното дърво е на тази възраст. При огледа експертизата е установила, че на терена е налична част от ствола на дървото – оформен (отрязан) пън, който е отрязан на височина 0, 27 м. от терена на земята, като е установено, че от южната страна – в посока към блока, стволът на дървото е изгнил и около 1/3 от него липсва на терена. От северната страна е констатирано, че стволът на дървото също е изгнил от основата на земята до височината на отреза, като част от кората липсва, а другата част е отделена от дървесината, като от изток – запад кората на ствола се отделя и разпада при пипане. Въз основа на така 5 констатираното вещото лице е достигнало до извод, че към момента на инцидента – 30.07.2020 г., процесното дърво е било прогнило отвътре – в сърцевината, от терена до известна височина на дървото. Експертизата е установило, че дървото е било прогнило отвътре, което е довело до отчупване на ствола и падане на дървото. Посочено е , че силно натоварения трафик по пътното платно пред бл. № ****, предизвиква вибрации, които биха оказали негативно влияние върху растежа и стабилността на дървото при нарушена екологична обстановка. Вещото лице е посочило, че акацията е силно светлолюбив вид, като в случая дърветата са засадени от северната страна на блока, поради което за да бъдат огрявани от слънцето с годините са се наклонили силно и тежестта на клоните е само от едната страна на дървото, което отслабва неговата якост и издръжливост.

В съдебното заседание при изслушване на вещото лице е уточнило, че е установило вида на дървото по кората, която при вида „Акация“ е груба и напукана. При огледа е установено, че пред блока са засадени дървета от посочения вид, тъй като е обособено пространство с почва в тротоара, обособено за засаждането им. Възрастта на дървото също е установена по външни белези. Вещото лице е посочило, че липсата на част от ствола е индикация за наличие на заболяване, което е първопричината за отчупване на ствола, като вибрациите от движението на автомобилите и влошената екологична среда са допринесли за настъпване на събитието.