Решение № 500 от 21.05.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3611/2020
- Вид
- Решение № 500
- Подписан
- 21.05.2021
- В сила
- 21.05.2021
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.15, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.226 · Кодекс за застраховането
- чл. 226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.346 · Кодекс за застраховането
- чл.492, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493а, ал.4 · Кодекс за застраховането
- §22 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 500 гр. София , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20201000503611 по описа за 2020 година
Э
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 30.07.2020г по гр.д. № 8601/2018 г. на Софийски градски съд, 1-6 състав „ДЗИ – Общо Застраховане“АД е осъдено на осн. чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ вр. & 22 ПРЗ на КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД е осъдено да заплати на Е. А. И. сумата от 80 000лв, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния брат С. П. И., настъпила в резултат на ПТП на 14.09.2013г., заедно със законната лихва, считано от 14.09.2013 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 200 000лв.
Решението в осъдителната му част от ответника в първоинстанционното производство „ДЗИ –Общо застраховане“ АД с доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че ищцата не е от кръга лица, които имат право на обезщетение според Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, тъй като само родствената връзка не е достатъчна, за да се породи това право. Поддържа се, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, които преценени правилно не свидетелстват за толкова силна и особена връзка, за да се приеме наличието на изключителен случай по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Изтъкват се процесуални нарушения на съда, изразяващи се в 1 игнориране на нормата на чл.172 ГПК и безкритично възприемане на свидетелските показания, въпреки родствената връзка на единия от тях с ищцата и очевидната му заинтересованост от изхода на делото. По отношение на приетата КСППЕ се посочва, че и тя като доказателствено средство не е достатъчна да обоснове „изключителност“ в отношенията между ищцата и нейния брат, тъй като от значение за преживяване на стресовото събитие е индивидуалната чувствителност на всеки човек, а завишената емоционалност не дава основание да се приеме, че отношенията на ищцата със загиналия са превишавали обичайните близки взаимоотношения между роднини по съребрена линия. В тази връзка се поддържат и конкретни доводи във връзка с възрастта на ищцата, нейната зрялост, наличието на собствено семейство и родители, които са нейна опора за преодоляване на травмиращото събитие. На следващо място в условията на евентуалност се поддържа възражение против размера на обезщетението с доводи, че следва да бъде съобразено с предвидения праг в чл.493а, ал.4 КЗ в размер на 5000лв /пар. 96, ал.1 КЗ/ и в тази връзка се развиват подробни съображения против изводите на съда в обратна насока. И на края отново в евентуалност се поддържа, че дори въззивният съд да не възприеме съображенията за прилагане на предвидените в КЗ лимити, то определеното обезщетение в размер на 80 000лв се явява прекомерно и не съответства на всички от значение обстоятелства за прилагане на принципа за справедливост. Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му част и вместо това отхвърляне на иска, евентуално намаляване размера на обезщетението.
В срок е постъпили отговор на жалбата от насрещната по нея страна – въззиваемата ищца, която чрез пълномощник е изложила подробни възражения против оплакванията и направила искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, включително извърши проверка по чл.267 и сл ГПК , приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваната му осъдителна част.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Е. А. И. срещу „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД иск за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за търпените неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на брат й С. П. И. при ПТП на 14.09.2013г., заедно със законната лихва върху обезщетението, считано от цитираната дата до окончателното му изплащане, който е с материално правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. & 22 ПРЗ на КЗ.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът-застраховател е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Прави възражение, че ищецът не е от кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди съгласно задължителната съдебна практика към момента на настъпване на ПТП, като отрича съществуването на особено близка връзка с починалия и действително претърпените смъртта му вреди по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., 2
ОСНГТК. Оспорва се евентуално размера на обезщетението с доводите, че се явява прекомерно и не отговаря на критериите по прилагане на чл.52 ЗЗД.
Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства настоящият въззивен състав приема следното:
Основанието по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на застрахователя включва наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” между причинилия увреждането и застрахователя и фактите, включени в състава на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на увреждането спрямо увредения. За застрахователя се поражда задължение да обезщети вредите, дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за непозволено увреждане или отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента.
В настоящия случай е установено осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната норма за ангажиране отговорността на ответника-застраховател на делинквента спрямо увредения ищец, като следва да се изтъкне, че с оглед доводите във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество не се оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд, че произшествието, при което е настъпила смъртта на С. П. И., на 29 год., е причинено виновно и противоправно от водач на лек автомобил, с когото ответното дружество е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и наличието на причинна връзка между посоченото поведение на делинквента и смъртта на брата на ищцата. Следва да се подчертае, че е налице влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/, като с тази присъда застрахованият водач на автомобила Ю. Т. Б. е признат за виновен в това, че на 14.09.2013г. при управление на л.а. Рено Меган с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. П. И. му, с което осъществил състава на престъплението по чл. 342, ал. 1 НК /влязла присъда по НОХД № 556/2013г. на Пазарджишки окръжен съд/.
По основния спорен въпрос настоящата инстанция приема, че ищцата – сестра на починалия при деликт С. И. е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт по следните съображения.
Според Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и 3 търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, според което кръгът на лицата с право на обезщетение е определен изчерпателно с Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на бабите/дядовците и внуците е прието /което следва да се отнесе и за лица помежду си братя или сестри/, че само формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде признато право на обезщетение. За да получат обезщетение, тези лица следва да докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях и починалия е станала толкова силна, че те търпят от неговата смърт морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за отношенията между братя /респ. сестри и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. за обезщетяване само на най-близките на починалия.
За доказване на неимуществените вреди, за които претендира обезщетение, ищцата е ангажирала гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка Стоянова- без родство с ищцата, се установява, че починалият при катастрофата С. и неговата сестра са били в изключително близки отношения още от деца. Свидетелката ги познава лично повече от осемнадесет години, когато живеели заедно в бащината им къща в гр.В.Търново. Били непрекъснато заедно до момента, в който ищцата се преместила в София. Малко по-късно С. си намерил работа в София и се настанил в жилището на сестра си, помагал й за децата, защото съпругът – треньор по футбол често пътувал. Братът С. не бил семеен и съдействал на сестра си, тя разчитала на него, както и той на нея дори и финансово. Прекарвали много време заедно, летните ваканции заедно с децата били на морето, където имали апартамент.
Когато ищцата разбрала за трагедията не била на себе, чувствала се зле, не знаела как ще се справи емоционално, посещавала няколко поредни пъти психолог, но после спряла и се затворила в себе си. Тази психическа травма видимо й се отразила неблагоприятно – имало 4 периоди, в които не искала да излиза и се обличала зле.
За тежкото емоционално състояние на ищцата се съдържат данни в показанията на св.И.- баща на ищцата и загиналото момче, според когото тя получила имунен срив след злополуката. Тежко преживяла загубата, защото с брат си били още от деца много близки, заедно споделяли една стая и двамата завършили богословски факултет. В кратък период след като ищцата се омъжила и преместила в София и брат й си намерил работа и се настанил в нейното жилище, защото съпругът отсъствал и тя разчитала на него за децата, както и той на нея подкрепящо и финансово. Имали силна връзка помежду си. След смъртта на С. дъщеря му много се променила, била изнервена, даже агресивна, дори към децата, не се хранела добре и се чувствала самотна, защото мъжът й постоянно отсъствал и вече нямала на кого да разчита.
Гласните доказателствени средства кореспондират с приетата пред първата инстанция комплексна психиатрична и психологична експертиза, според изводите на която ищцата е преживяла тежка психотравма вследствие внезапната смърт на нейния брат, довела до емоционален срив (остра стресова реакция), след което възникнала изразена невротично-депресивна симптоматика, изразяваща се в подтиснатост и безразличие, липса на положителна емоция и изолация от социални контакти. Това състояние било силно изразено за период от година след инцидента и определено от вещите лица като депресивно разстройство с хроничен ход на протичане. Според съдебните експерти д-р М.К. – психиатър и В.В. – клиничен психолог е налице депресивна симптоматика-променливо настроение, загуба на чувство за радост, непълноценен сън, но с по-малка интензивност, промяна на личностни характеристики (емоционална отчужденост и емоционална неустойчивост) и начина й на живот (нарушено лично и социално функциониране), тревожност и страхови преживявания в определени ситуации. Това състояние се характеризира като неотреагирано психотравмено преживяване, като освен адаптивни затруднения при ищцата се установява и хроничен ход на протичане на депресивно разстройство, което продължава да е актуално, независимо от изминалия дълъг период от време, затова и лечението следва да е медикаментозна психотропна терапия.
Разпечатката съдържа 27 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1e1cbcb-655f-4886-9990-49dc00c50526