Определение № 34027 от 18.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34027 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110169821 по описа за 2023 година

Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Г. П. срещу А. С. П. и В. Г.

Б.. Ищците са поискали спирането на настоящото съдопроизводство до приключването на преюдициалното гр. дело № 57001 по описа на 48-и състав на Софийския районен съд за 2019 г.

Отговорът на исковата молба, подаден от ответника А. С. П., е постъпил извън срока по чл. 131 ГПК. В срока по чл. 131 ГПК обаче е постъпил отговор на исковата молба от другия ответник В. Г. Б.. В предоставен от съда срок е постъпило и допълнение на отговорите на исковата молба и от двамата ответници.

Във връзка с доводите на ответниците за недопустимост на предявените искове първостепенният съд намира следното. Съдът е сезиран с два субективно съединени положителни установителни иска за право на собственост върху недвижим имот въз основа на изтекла придобивна давност. Както правилно изтъкват ответниците, между майката на ищеца М. А. П. и двамата ответници вече е приключило дело, като съдът е отхвърлил с влязло в сила решение положителния установителен иск на майката на ищеца за право на собственост върху същия недвижим имот (решение № 20037525, постановено на 23. 05. 2022 г. по гр. дело № 34524 по описа на Софийския районен съд, 30-и състав, за 2019 г.; решение № 3078, постановено на 22. 05. 2024 г. по в. гр. дело № 12504 по описа на Софийския градски съд, II – А въззивен състав, за 2022 г.).

От диспозитива на влязлото в сила съдебно решение не се установява точния период на придобивна давност, на който се е позовавала майката на ищеца. От мотивите към него се установява началото на периода – от 2000 г. насетне.

Първо, по делото нито се твърди, нито има данни майката на ищеца М. А. П. да е починала, та субективните предели на силата на пресъдено нещо да се разпрострат и спрямо ищеца на основание чл. 298, ал. 2 ГПК. Второ, дори и това да беше така, в разглеждания случай след указания на първостепенния съд ищецът уточни исковата молба. Според уточнението на исковата молба той се позовава на собствено владение върху същия имот, отпочнало на 03. 10. 2000 г., като заявява, че не присъединява владението на майка си, а всъщност твърди, че тя е била един само ползувател и следователно държател на недвижимия имот. При тези фактически твърдения 1 настоящото дело се води за различна придобивна давност от тази, за която вече е влязло в сила съдебно решение. Трето, за пълнота трябва да се добави и следното.

Макар и според някои съдебни състави да приемат, че точният период на изтеклата придобивна давност (начална и крайна дата) има отношение към основанието на иска, според старата съдебна практика и класическата правна теория, които настоящият съдебен състав споделя, съдът може да съобрази продължилото до края на устните състезания давностно владение като новонастъпил правнорелевантен факт на основание чл. 235, ал. 3 от действащия ГПК (съответен на чл. 188, ал. 3 от ГПК – отм.).

Затова обективните предели на силата на пресъдено нещо се формират към датата на устните състезания пред последната инстанция по фактите. Ако се твърди давностното владение да е продължило и след тази дата, при което придобивната давност в крайна сметка е изтекла, то е налице ново фактическо състояние, което не е обхванато от преклудиращото въздействие на силата на пресъдено нещо. В този смисъл: Ж. С., „Сила на пресъдено нещо в гражданския процес“, трето издание, 2022 г., стр. 272, и цитираното от него решение 120 – 58 – ОСГК. Поради тия причини съдът намира, че не е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и за същото нещо и предявените субективно съединени положителни установителни искове са процесуално допустими.

Макар и да е налице връзка между фактите, установявани по обсъжданото в прехдония абзац гражданско дело, и тези по настоящото, предвид окончателното му приключване съдът намира, че следва да остави без уважение и евентуалното искане на ответниците за спиране на настоящото съдопроизводство.

Към исковата молба са представени писмени документи, които са относими към предмета на доказване и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Изключение се налага за преписът от нотариален акт, приложен на л. 9 – 10 от делото на Софийския градски съд. Първо, този препис е незаверен. Второ, той е нечетлив. И трето, той е непълен (липсва поне още една страница от цялостния документ). На ищеца трябва да бъде предоставена възможност да представи същия документ по надлежен начин. Искането за разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяването на твърдяното владение е относимо към предмета на доказване и необходимо за изясняването на делото от фактическа страна, поради което следва да бъде уважено.

По доказателствените искания на ответниците съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание след като предостави възможност на ищеца да изрази съответно становище. От съображения за бързина и процесуална икономия на ответниците все пак следва да бъдат готови да водят поисканите и от тях трима свидетели при режим на довеждане.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците за прекратяване и за спиране на настоящото дело.

2

НАСРОЧВА гр. дело № 20231110169821 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за разглеждане в открито съдебно заседание на 04. 11. 2026 г. от 13, 30 часà, за която дата и час да се призоват страните.

П Р И Е М А представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото с изключение на преписа от нотариален акт, приложен на л.

9 – 10 от гр. дело № 6991 по описа на Софийския градски съд, I – 2 състав, за 2022 г., във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да представи най-късно до края на първото открито съдебно заседание заверен четлив препис от целия документ.

ДОПУСКА разпит при режим на довеждане на трима свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца, които да установяват владението върху процесното недвижимо имущество.

ОТЛА ГА произнасянето по евентуалното приемане на приложените към отговорите на исковата молба документи като писмени доказателства по делото и по останалите направени с тях доказателствени искания, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да се запознае с тях и да изрази съответно становище най-късно до края на първото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на всички страни да имат готовност да водят допуснатите им, съответно поисканите свидетели за разпит в първото открито съдебно заседание, във връзка с което ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропуснат да доведат някой от допуснатите/поисканите свидетели без да представят доказателства за наличието на уважителни причини, то съдът може да отмени определението за допускането на разпит на съответния свидетел, съответно може да остави без уважение съответното доказателствено искане.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищецът твърди, че през 2000 г. се споразумял с ответника В. Б. относно закупуването на недвижимия имот апартамент №. *, находящ се в град С. "Адрес", застроена площ 86, 25 кв. метра, с принадлежащите му 1, 722 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото. Паричните средства за закупуването на недвижимия имот били на майката на ищеца М. П., а според уговорката между ищеца и ответника В. Б., макар в нотариалния акт като купувач да трябвало да фигурира ответникът В. Б., действителният собственик щял да бъде самият ищец. За всичко това ищецът и ответникът В. Б. съставили документ, наименован „обратно писмо“ (ищецът нарича този документ също така и „споразумение“), който бил от 03. 10. 2000 г. Съгласно нотариален акт от 03. 10. 2000 г. третото лице М. П. Н. - Б. продала на ответника В. Б. процесния недвижим имот. На следващия ден 04. 10. 2000 г. ответникът В. Б. декларирал и писмено, че средствата за закупуването на имота принадлежали на майката на ищеца, както и че тя имала пожизнено и безвъзмездно право да ползва 3 имота както прецени без ограничения. Същите обстоятелства декларирал и самият ищец, който бил действителният собственик на процесния имот. Ищецът твърди, че още от 03. 10. 2000 г. е установил владение върху процесния имот, което за целия период до подаването на исковата молба на 01. 07. 2022 г. продължило необезпокоявано и без противопоставянето на ответника В. Б.. Твърди, че майка му като ползувател на имота е била само държател и че именно той, ищецът, е упражнявал владението. Така в крайна сметка ищецът придобил собствеността върху процесния имот по давност. Това станало на 04. 10. 2010 г., на която дата и ответникът В. Б. загубил правото си на собственост. Въпреки това обаче на 20. 06. 2019 г. ответникът В. Б. сключил договор за покупко-продажба, по силата на който прехвърлил правото на собственост върху процесния недвижим имот в полза на ответника А. С. П.. Според ищеца последната сделка била непротивопоставима нему (на ищеца), защото към датата на сделката „продавачът“ Б. бил загубил правото си на собственост поради изтекла в полза на ищеца придобивна давност и тази сделка всъщност представлявала разпореждане с чужда вещ. От нея обаче произтичал правния му интерес да предяви положителен установителен иск и срещу ответника А. П..

Понеже и до момента на подаването на исковата молба на 01. 07. 2022 г. владението на ищеца продължавало, то не били налице предпоставките за предявяването на осъдителен иск, а само на установителен. Иска от съда да признае за установено в отношенията с ответниците, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот въз основа на давностно владение, установено на 03. 10. 2000 г. и продължило повече от десет години. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Г.

Б.. Излага доводи за процесуалната недопустимост на предявените искове. По същество ги оспорва като неоснователни и недоказани. Поддържа, че тъкмо той, ответникът В. Г. Б., е бил собственик на процесния имот на основание извършената на 03. 10. 2000 г. прехвърлителна сделка. Отрича да е признавал за собственик на този имот ищецът или майка му когато и да било и под каквато и да била форма. Отрича освен това да е предавал владението на имота в полза на ищеца или на майка му.

Признава само, че е допуснал майката на ищеца да ползва имота за живеене. Заявява, че тъкмо той, ответникът В. Г. Б., е осъществявал непрекъснато владението върху процесния имот от купуването му през 2000 г. Изтъква, че ищецът никога не е бил адресно регистриран на процесния недвижим имот и никога не е заплащал данъчните задължения, свързани със собствеността върху него, нито е декларирал придобиването на собствеността. Позовава се на други съдебни дела, водени във връзка със същия недвижим имот. Твърденията за симулативна сделка противоречали да изхода на едно от тези дела. Твърденията за установено от ищеца владение върху имота пък противоречали на приетото по друго от тези дела. Поддържа, че между ищецът, неговата майка, ответникът В. Б., брат му А. Б. и друг техен роднина била постигната уговорката ответникът Б. и брат му да прехвърлят собствените си идеални части от недвижим имот във В. на майката на ищеца, а тя да им съдейства с парични средства при закупуване на имоти. Заявява, че тъкмо във връзка с тази уговорка майката на ищеца била помогнала на ответника В. Б. през 2000 г. Прави извода, че всъщност собственикът на процесния имот бил ответникът А. С. П., който придобил собствеността въз основа на покупко-продажба на 20. 06. 2019 г.

Ищецът предявява два субективно съединени положителни установителни иска за право на собственост с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 124, ал. 1 ГПК.