Акт от 07.08.2019, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- 3338/2019
- Подписан
- 07.08.2019
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 107а · Кодекс на труда
- чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 1, изречение второ · Кодекс на труда
- чл. 2, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№............ гр. Плевен, 07.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря Марина
Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 3338 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР с цена на иска 1929,60 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.В.П., ЕГН**********,*** против Главна дирекция Пожарна безопастност и защита на населението МВР, ***, в която се твърди, че в процесния период от време е работил на длъжност „водач на специален автомобил“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен - Г.д. „П.б.и з.н.н.“*** МВР.Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 23.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Твърди, че на основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане ,за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди, че такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд. Излага съображения, че в съответствие с чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че за процесния период от 23.05.2016г. до 31.03.2019г. е положил нощни дежурства както следва: За 2016 г.: - м. 05.-40 ч., - м. 06.
— 56 ч., - м. 07. - 56 ч., - м. 08. -32 ч., - м. 09. - 48 ч., - м.
10. - 0 ч., - м. 11. - 0 ч., - м. 12. - 160 ч., - Общо - 392 ч. За 2017 г.: - м. 01.-48 ч., - м. 02. - 32 ч., - м. 03.-56 ч., - м. 04. - 40 ч., - м. 05.-56 ч., - м. 06.-48ч., - м. 07. - 32 ч., - м. 08. -40ч., - м. 09. —
64 ч., - м. 10. - 56 ч., - м.11.-32 ч.,
- м. 12. - 56 ч.,- Общо - 560 ч. За 2018:- м. 01. - 32 ч., - м. 02. - 56 ч., - м. 03.-64 ч., - м. 04. - 40 ч., - м. 05.-58 ч., - м.
06. - 32 ч., - м. 07. - 32 ч., - м. 08.-32ч., - м. 09. — 48 ч., - м. 10. — 64 ч., - м. 11. — 56 ч., - м. 12. - 48 ч., - Общо - 562 ч. За 2019 г.: - м. 01. — 56 ч., - м. 02. — 56 ч., - м. 03. - 56 ч., - Общо-167 ч.Твърди, че по този начин за процесния период е положил общо 1681 ч. нощен труд.
Излага съображения, че в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. Твърди, че в конкретния случай, за периода от 23.05.2016г. до 31.03.2019г. е положил общо 1681 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 240 часа, който счита, че е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Твърди, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.04 лв. или за 240 часа труд му се дължи сумата от 1929.60 лв.
Моли, ответника Г.д.
„П.б.и з.н.н.“ да бъде осъден да плати на ищеца на основание чл.178 ал.1 т.З, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1929,60 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.05.2016г. - 31.03.2019г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Твърди, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което счита, че следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.
187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.
Твърди, че периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г. Твърди, че през този период са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР: - Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 81213-592/25.05.2015 г.); - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г.). Твърди, че в чл.3, ал.3 и на двете наредби е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Счита, че поради изложеното, няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. Счита, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. (приложена като доказателство) на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Счита, че в този смисъл, че не е необходимо транформиране на часовете положен нощен труд, е било и виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., възприето от Докладната записка per. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, която представя като доказателство. Твърди, че действително за период от около девет месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР. Твърди, че това е поправено с Наредба № 8121з—592/25.05.2015 г. Същият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Ето защо счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен. Ищецът претендира, че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден труд. Счита тази претенция за неоснователна. Излага съображения, че в чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд. Посочва, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи. Твърди, че заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта е посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.” Счита, че в своята искова молба ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не обръща внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. Твърди, че в случая, ищецът неправилно обосновава своята претенция с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се следва, защото по този ред се формира размера на допълнителното възнаграждение за извънреден труд. Посочва, че извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Счита, че за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време.