Акт от 01.10.2014, Районен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е №____ гр. Сливен, 01.10.2014 година.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2103 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 49 от СК и производството се движи по реда на чл. 318 и следващите от ГПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 25.12.1987 година в гр. Твърдица, като от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. В молбата се твърди, че по време на фактическото им съжителство, преди настъпването на фактическата раздяла помежду им са обитавали общо жилище в гр.

Твърдица, което представлява семейно жилище по смисъла на закона. В самото начало брачните им отношения се развивали относително нормално, но с течение на времето постепенно се отчуждили един от друг и това довело до фактическата им раздяла през месец февруари 2012 година. От посочената дата ответницата обитавала втория етаж, а ищецът първия етаж от семейното им жилище.

От съда се иска да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Предявена е претенция за разпределяне ползването на семейното жилище находяща се на административен адрес: гр. Твърдица, обл. Сливен, ул. „Княз Борис І ” № 113 по следния начин: ищеца ще ползва и обитава първия жилищен етаж от жилищната сграда, а ответницата ще ползва и обитава втория жилищен етаж от жилищната сграда. Заявено е,че след прекратяване на брака ответницата желае да носи брачното си фамилно име - К.. Искане за присъждане на разноски ищецът не е заявил.

В законноустановения срок от ответницата е депозиран писмен отговор, с който излага, че молбата е допустима и по същество основателна. Насрещни претенции не е предявила. Не се претендират разноски.

Ищецът , редовно призован в съдебно заседание се явява лично. Исковата молба се поддържа и се моли за нейното уважаване.

Ответницата, редовно призован в съдебно заседание не се явява, но се представлява от пълномощник, който счита исковите претенции за основателни и не се противопоставя на уважаването им.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Д.С.К. и Г.Й.К. са сключили граждански брак на 25.12.1987 година в гр. Твърдица, област Сливен. От брака си имат родени две пълнолетни деца. При сключване на брака ищцата е приела да носи фамилното име К.. От около шест години ответницата преимуществено пребивава в чужбина . Отношенията между съпрузите постепенно започнали да охладняват. През месец февруари 2012 година настъпила и фактическата раздяла, като всеки един от тях заживял отделно и самостоятелно, разпределяйки си ползването на семейното жилище, находяща се на административен адрес: гр. Твърдица, обл. Сливен, ул.

Княз Борис І № 113. Ищецът ползвал и обитавал първия жилищен етаж от жилищната сграда, а ответницата, при завръщането си в страната ползвала и обитавала втория жилищен етаж от същата жилищна сграда. От фактическата раздяла през 2006 година не поддържат съпружески отношения. Усилия за запазване на брака, никой от тях не е правил.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, които са относими, допустими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковата претенция с правно основание чл. 49 от СК е допустима и основателна.

Безспорно се установи, че страните са във фактическа раздяла и между тях е налице отчуждение, което не може да бъде преодоляно. Между съпрузите напълно и невъзвратимо са изчезнали взаимната привързаност, уважението, доверието и желанието за полагане на общи усилия за осигуряване благополучието на семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание и съществува само формално и юридически. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод.

Страните не са поискали произнасяне относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което съдът не следва да обсъжда този въпрос.

Ответницата не е заявила искане за промяна на фамилното име, поради което същото следва да бъде това , което е придобила при сключването на гражданския брак.

Претенцията на ищеца относно ползването на семейното жилище е допустима и основателна. Жилището е придобито по време на брака и представлява масивна жилищна сграда на два етажа, разполагаща със самостоятелен вход за всеки етаж. Ответницата няма надлежно заявена претенция за ползването му, но чрез процесуалния си представител е изразила становище разпределението на ползването да е по искания от ищеца начин.

Други претенции от страните няма предявени.

По правилата на процеса всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса за развода в размер на по 20 лева.

Съгласно чл. 329, изр. последно от ГПК, разноските остават в тежест на всяка от страните, така както са ги направили.

Ръководен от горното, съдът

Р

Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 25.12.1987 година в гр. Твърдица, област Сливен граждански брак между Г.Й.К. с ЕГН ********** *** и Д.С.К. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. Сливен, ул. Г. С.

Раковски, № 1, ет.1,офис.1, чрез адв. П.Н. от СлАК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.

ПАСТАНОВЯВА и разпределя между страните ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, находящо се в гр. Твърдица, обл.

Сливен, ул. „Княз Борис І”, № 113 по следния начин:

- Г.Й.К. с ЕГН ********** ще ползва и обитава първия жилищен етаж от жилищната сграда, находяща се на административен адрес: гр. Твърдица, обл.

Сливен, ул. „Княз Борис І”, № 113.

- Д.С.К. с ЕГН ********** ще ползва и обитава втория жилищен етаж от жилищната сграда, находяща се на административен адрес: гр. Твърдица, обл. Сливен, ул. „Княз Борис І” № 113;

ОСЪЖДА Г.Й.К. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 20 лева / двадесет лева /.

ОСЪЖДА Д.С.К. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. Сливен, ул. Г. С. Раковски, № 1, ет.1,офис.1, чрез адв. П.Н. от СлАК да заплати в полза на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 20 лева / двадесет лева /.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: