Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2609 от 11.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 198/2024
Вид
Определение № 2609
Подписан
11.10.2024
В сила
11.10.2024
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Златомира Минчева Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 218 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.220 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.223, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.223, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 72, ал. 3 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2609 гр. Бургас, 11.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500198 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.220 във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от Д. К. Г., ЕГН **********, чрез адв. Здравко Радулов, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ № 50, ет.1, против определение №744/22.12.2023г., постановено гр.д.№385/2023г. по описа на РС Поморие, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за конституиране на Р. Д. К.-К. и Я. Г. К. като трети лица- помагачи на ищеца.

С жалбата се изложени оплаквания за неправилност на постановения акт. Сочи се, че повод за образуването на гр.д.№ 385/2023г. по описа на РС Поморие е отделена в самостоятелно производство насрещна искова молба, предявена от Д. Г. против К. А. Г. по гр.д.№ 152/2023г. по описа на РС Поморие.

Последното било образувано по искова молба, подадена от К. А. Г. против Р. К.- К. и съпругът й Я. К., прекратено и изпратено по подсъдност на ОС Бургас, където се разглежда под № 1331/2023г. по описа на БОС. Жалбоподателят твърди, че тъй като по делото /гр.д.№ 385/2023г. не участват като страни дъщеря му Р. К.-К. и съпругът й Я. К., и доколкото ищецът Г. упражнява давностно владение върху първите два етажа от сградата лично и чрез тях, то тяхното участие ще му помага при установяване на сочените от него факти и обстоятелства.

Твърди, че дъщеря му, съпругата му, а по - късно и Я. К. живеят на първия и втория етаж от сградата, а майката на ответника - Д. Г., владее и живее само и единствено на нейния трети етаж от сградата. Сочи, че владението му е лично и чрез семейството му, вкл. дъщеря му и нейния съпруг, и то е продължило повече от 10 години и по своя характер е годно да го направи собственик. Твърди, че свои имота- първите два етажа, и тъй като семейството на дъщеря му също живеят в тях те ще му помагат. Посочва, че ищецът лично и чрез 1 семейството на дъщеря си е извършил ремонтни дейности на стойност около 20 хил лв, посочени в опис на ремонтните дейности с приложени част от разходните документи.

Иска от съда определението да бъде отменено и Р. К.- К. и съпругът й Я. К. да бъдат привлечени като трети лица – помагачи. Претендира разноски.

В законния срок е постъпил отговор на частна жалба от ответната страна – К. А. Г., чрез адв. В. Грънчева. С него се изразява становище за нередовност на частната жалба, както и за неоснователност на същата. Сочи се, че обжалваното определение е изцяло съобразено с разпоредбите на чл. 218 и сл. от ГПК досежно предпоставките за привличане на трето лице помагач в производството по делото.

Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Частната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно упълномощен процесуален представител на лице, което има правен интерес от обжалването. Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата съображения, при съобразяване данните по делото и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод искова молба, подадена от К. Г. против Р. Д. К.- К. и Я. Г. К. е образувано гр.д.№152/2023г. по описа на РС Поморие. В молбата се твърди, че ищцата е собственик на имот, представляващ триетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, находяща се в ***, с площ 71 кв.м., с твърдения, че имотът й е дарен от нейната майка Д. Г.. Сочи се, че ответниците живеят на първи и втори етаж от жилищната сграда, където са допуснати от праводателката на ищцата, както и че с нейно съгласие са извършили преустройства в сградата. Ответниците отказали да заплащат наем за имота или да напуснат същия след покана от страна на ищцата. Иска от съда да се приеме за установено, че ищцата е собственик на имота и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на имота. С отговора на исковата молба ответниците са отправили искане за привличане на трето лице помагач Д. К. Г. с твърдение, че е придобил собствеността върху имота по давностно владение. В производството по гр.д.№152/2023г. на РС- Поморие съдът е конституирал Д. Г. като трето лице- помагач на ответниците. Като такъв Г. е предявил иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу К. Г. и Д. Г., както и иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу К. Г..

Исковата претенция на Д. Г. против К. Г. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е отделена за разглеждане в отделно производство, като по нея е образувано гр.д. № 385/2023г. по описа на РС Поморие. Иска се от съда да бъде установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик по давностно владение на част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, която част представлява първите два етажа от сградата, а именно: партерен етаж, състоящ се от гараж и жилищно помещение с обща площ 81.73 кв. м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие и втори (надпартерен) жилищен етаж с площ 2

86.88 км.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие. При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.74, ал.2, вр.с чл.72, ал.1 от ЗС, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер 18 911 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в имота. Направено е и искане на ищеца да бъде признато право на задържане до заплащане на подобренията.

В исковата молба ищецът е изложил, че с решение № 74/25.05.2010г. постановено по гр.д.№ 173/2008г. по описа на РС Поморие, с което съдът е извършил делба между страните, съдът е осъдил Д. Г. да заплати на Д. Г. сумата от 119424 лв. за уравнение на дела му, която и към настоящия момент не му е заплатена. Сочи, че с н.а. № 71/02.02.2023г., н.д. №63/2023г., на нотариус Гергана Недина, Д. К. Г. дарила на ответницата К. А. Г. 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, с адрес на имота ***, с площ 249 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, със застроена площ 71 кв.м., брой на етажите – 3, брой на самостоятелните обекти – 4. Застъпва становище, че горепосоченото дарение не е направило ответницата собственик на част от имотите, предмет на дарението, а именно: първите два етажа от сградата– партерен етаж, състоящ се от гараж и жилищно помещение с обща площ 81.73 кв. м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** и втори (надпартерен) жилищен етаж с площ 86.88 км.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, както и че тези обекти са придобити от ищеца по давност чрез упражнявано повече от 10 години давностно владение- лично от ищеца и чрез дъщеря му Р. Д. К.- К. и нейния съпруг Я. Г. К., в периода от 02.10.1995 г. до предявяване на иска – 05.07.2023г., евентуално в периода от влизане в сила на решение № 74/25.05.2010г., по гр.дело № 173/2008 г., по описа на ПРС, в частта му, с която процесната сграда е поставена в дял на праводателката на ответницата Д. К. Г., до предявяване на иска, евентуално в периода от 08.04.2011 г. – датата на заверката от съда за влизане в сила на горепосоченото решение, до предявяване на иска.

С исковата молба по гр.д.№ 385/2023г. по описа на РС Поморие е заявено и оспорване на нотариален акт № 71/02.02.2023 г., нот.дело № 63/2023 г., в частта му относно процесните имоти.

Ищецът твърди още, че е извършил подобрения в процесните имоти, поради което и при условията на евентуалност, иска ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата 18 911 лв., представляваща обезщетение за извършените и подробно изброени подобрения в имота.

Ответницата по делото- К. Г., е депозирала отговор на исковата молба, в който застъпва становище за неоснователност на предявените искове и правото на задържане.

Твърди се, че нейната праводателка е собственик на цялата процесна жилищна сграда въз основа на горепосоченото съдебно решение по гр. дело № 173/2008 г. по описа на ПРС, с което съдът й е поставен в дял този имот. Сочи, че ищецът не е придобил правото на собственост върху част от имота по давностно владение, тъй като не е владял процесната част в продължение на повече от десет години явно, спокойно и непрекъснато. Сочи, че не е пасивно легитимирана по евентуалния иск, а такъв е собственика на имота по време на 3 извършване на подобренията. Евентуалният иск е оспорен и поради погасяване на вземането за подобрения по давност.Заявеното право на задържане е оспорено с аргумент, че ищецът не разполага с правата по чл. 72, ал. 3 ЗС, тъй като не е владелец на процесния имот.

По молба на ответницата К. Г. с определение № 656/21.11.2023г. по гр.д.№ 385/23г. е конституирана Д. К. Г. като трето лице-помагач на ответницата.

С молба- становище от 21.12.23г., подадена от Д. К. Г., същият е направил искане за конституиране на дъщеря му Р. Д. К.- К. и съпруга й Я. Г. К., в качеството на трети лицапомагачи на ищеца. Искането за привличане на третите лица е обосновано с твърдението на ищеца, че давностното владение е осъществявано от него и чрез третите лица.

С обжалваното определение № 744 от 22.12.2023г. по гр.д.№ 385/23г. на РС Поморие, първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане, като е приел, че В случая ищецът не твърди регресни права против третите лица, нито такива се установяват по делото, поради което ищецът няма правен интерес от привличането им като трети лицапомагачи.

След като се запозна с доводите на страните, за да се произнесе по основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Привличането на трето лице – помагач на някоя от страните в исковия процес е уредено в чл.219 от ГПК. В цитираната разпоредба изрично е упоменато, че това може да бъде сторено при наличие на три предпоставки, които следва да са едновременно налице: искането за привличане да е направено в първото по делото заседание, респективно с отговора на исковата молба, в зависимост от това коя процесуална страна упражнява правото си да привлече помагач; привличаното лице да има постоянен адрес в Република България и да не живее в чужбина; третото лице – помагач да има право да встъпи, за да помага.

Правен интерес от встъпване, а оттам и право да бъде привлечена подпомагаща страна е налице, когато неблагоприятното решение спрямо подпомагания ищец може да послужи като повод последния да заяви обратен иск срещу помагача. Връзката между двата иска – главен и обратен следва да бъде нормативна или причинна (фактическа), т.е. обратният иск да зависи от главния било по силата на изрична правна норма, било по силата на факти, послужили за отхвърляне, респ. уважаване на главния иск срещу подпомаганата страна. При привличане на трети лица- помагачи, решението има установително действие в отношенията между третото лице и насрещната страна- В случая това би била К. Г. /така чл.223, ал.1 ГПК/, а установеното в мотивите на решението би било задължително между страната, която ги е привлякла и третите лица- помагачи, т.е. между Д. К., от една страна и от друга- Р. и Я. К. /така чл.223, ал.2 ГПК/.

Жалбоподателят обосновава интерес от привличането на третите лица единствено с твърдения, че упражнява владение върху процесния имот лично и чрез лицата, чието привличане като помагачи се иска, както и неблагоприятните последици, които би имало евентуалното отхвърляне на иска му срещу ответницата, а именно- да напуснат процесния имот.

По мнение на настоящата инстанция изложените фактически твърдения не обосновават извод за наличието на какъвто и да било регресен иск на ищеца спрямо 4 посочените от него трети лица /Р. и Я. К./. По тази причина не са налице предпоставките за привличане на трети лица- помагачи на ищеца.

Ето защо искането на жалбоподателя за привличане на третите лица е неоснователно.