Решение № 457 от 21.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000660 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №123/11.ІV.2023год. постановено по т.д.

№1487/2021год. Старозагорският окръжен съд е ПРИЗНАЛ ЗА

УСТАНОВЕНО, че М. И. Д., ЕГН ********** от гр.С.З., ул."М.Т.К." №*, ет.*, ап.*, дължи на „Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК*** на основание договор за заем от ***год., Анекс№**год. и договор за цесия от ***год., с нотариална заверка на подписите от ***год., между заемодателя по договора за заем „Р.и.“ АД гр.С. и „Р.Т.“ ООД гр.С., вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение №***год. по ч.гр.д.№4452/2021год. на РС- С.З., за сумите:

93 523.84лв.- остатък от главницата по договор за заем от ***год. и Анекс№**год., 19 639.94лв.- договорна лихва за периода от 28.ІХ.2018год. до 28.ІХ.2021год. в размер на 7% годишно върху сумата 93 523.84лв., както и законна лихва върху главницата, считано от 28.ІХ.2021год. до окончателното и изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за сумата 39 279.88лв.неустойка за неизпълнение на главното задължение за периода от 1

28.ІХ.2018год. до 28.ІХ.2021год., като неоснователен.

ОСЪДИЛ е М. И. Д., ЕГН ********** да заплати на

„Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК*** разноски в заповедното и в исковото производство в размер на 10 712лв.

ОСЪДИЛ е „Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК*** да заплати на

М. И. Д., ЕГН ********** разноски в исковото производство в размер на 1 505лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „Р.и.“ АД гр.С., ЕИК***.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е постъпила от М. И.

Д., ЕГН ********** от гр.С.З., ул."М.Т.К." №*, ет.*, ап.*, чрез пълномощника му адв. К. Л., срещу решение№123/11.ІV.2023год. по т.д.№1487/2021год. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че М.

И. Д. дължи на „Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК*** сумата 93 523.84лв., представляваща остатък от главницата по договор за заем от ***год. и Анекс№**год., сключени между М. И. Д. и „Р.и.“ АД гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.ІХ.2021год. до окончателното плащане и сумата 19 639.94лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.ІХ.2018год. до 28.ІХ.2021год. в размер на 7% годишно върху сумата от 93 523.84лв., с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, което е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и постанови ново решение, с което отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Относно нарушенията на съдопроизводствените правила, жалбоподателят твърди, че делото е прието за разглеждане от първоинстанционния съд по реда на Глава 32 от ГПК „Производства по търговски спорове“, въпреки направеното възражение от негова страна с отговора за исковата молба, че делото следва да се разглежда по общия исков ред. Твърди, че производството по делото няма търговски характер, тъй като страни по договора за заем са търговско дружество и физическо лице, което като заемополучател не е сключил договора за заем с оглед занятието му и сделката не е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1ал.1 от ТЗ. На 2 следващо място твърди, че в съдебно заседание на 17.І.2023год. е оспорил заключението на съдебно-графологичната експертиза, като необоснована и е направил искане за назначаване на повторна съдебно-графологична експертиза, което е оставено без уважение от първоинстанционния съд без да са изложени мотиви за отказа му. По този начин жалбоподателят бил лишен от възможността да събере доказателства в подкрепа на защитната си теза.

Жалбоподателят твърди, че решението на първоинстанционният съд, с което е уважен частично предявения иск по чл.422ал.1 ГПК, е неправилно и необосновано, тъй като не е уважено възражението му за прихващане на исковата сума с насрещно задължение на „Р.и.“ АД гр.С. към М. И. Д., в размер на 160 000лв., произтичащо от представеното по делото споразумение от 3.VІІІ.2009год. Твърди, че с нотариална покана рег. №*, том*, акт* на нотариус Ц.Г., с рег.№* по РНК, М. Д. е направил изявление за прихващане на дължимата от „Р.и.“ АД гр.С. сума в размер на 160 000лв.- главница по споразумение от 3.VІІІ.2009год. и сума в размер на 138 708.29лв.обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за забава, изчислена от падежа на последната вноска по договора- 9месеца след неговото подписване на 3.V.2010год. до деня на изпращане на нотариалната покана, с вземането на „Р.и.“ АД гр.С. за главница и лихви по договора за заем от ***год. С извършеното извънсъдебно прихващане на насрещните изискуеми парични вземания, не съществува вземане на ищеца по предявения иск. Освен това в нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е приел, че М. Д. дължи и договорна лихва в размер на 7% годишно за периода от 28.ІХ.2018год. до 28.ІХ.2021год., въпреки направеното от него възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за договорна лихва по смисъла на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.111ал.1б.“в“ ЗЗД.

Възражението не е уважено, тъй като договорна лихва се претендирала за период от 3 години преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

Жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционният съд в тази част противоречи на материалния закон, тъй като вземането по процесния договор за заем от ***год. и Анекс№**год. е било изискуемо към 15.ХІІ.2017год.крайната дата на падежа за задължението за главница и лихви по договора.

Следователно вземането за договорни лихви е станало изискуемо на 16.ХІІ.2017год. и към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК кратката тригодишна давност за лихви е изтекла. Оспорва и доводите на ОС 3

С.З., че М. Д. няма качеството на потребител по процесния договор за заем, тъй като бил активната страна при сключване на договора за заем и при преговарянето, като бил и пълномощник на „Р.и.“ АД гр.С. при подписване на договора за учредяване на ипотека върху недвижим имот на трето задължено лице, което налагало извода, че договорът за заем не бил сключен при общи условия, на които той не можел да влияе. Жалбоподателят отново прави възражение че има качеството на потребител по смисъла на §13т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като е сключил договора за заем не във връзка с упражняваната от него търговска дейност. Ето защо клаузата за договорната лихва и нейното начисляване по процесния договор за заем е нищожна на основание чл.146 ЗЗП във връзка с чл.146ал.2 ЗЗП във връзка с чл.143ал.1 ЗЗП във връзка с чл.143ал.2т.5 и 20 ЗЗП. Претендира за съдебните разноски пред двете съдебни инстанции, включително и за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „ Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК***, представлявано от управителя К.Н.К., чрез пълномощника му адв. Г. К. подава отговор на въззивната жалба вх.№***год., в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.

НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е подадена от „Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК***, представлявано от управителя К.Н.К., чрез пълномощника му адв. Г. К., срещу решение№123/11.ІV.2023год. по т.д.

№1487/202год. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.422ал.1 ГПК за установяване на вземането за неустойка за неизпълнение за периода от 28.ІХ.2018год. до 28.ІХ.2021год., с оплаквания за необоснованост на решението, което е постановено в нарушение на материалния закон- чл.26ал.1 ЗЗД и чл.92ал.1 ЗЗД. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че договорената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, чийто размер и липсата на уговорена горна граница противоречат на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката. Ето защо моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и постанови ново решение, с което уважи предявения иск по чл.422ал.1 ГПК и признае за установено, че М. И. Д. дължи на „Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК*** вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №***год. по ч.гр.д.№4452/2021год. на РС С.З. за сумата 39 279.88лв.4 неустойка за неизпълнение на главното задължение от 93 523.84лв. за периода от 28.ІХ.2018год. до 28.ІХ.2021год., като му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции съразмерно на обжалваемия интерес.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ М. И. Д., ЕГН ********** от гр.С.З., ул."М.Т.К." №*, ет.*, ап.*, чрез пълномощника му адв. К. Л., подава отговор на насрещната въззивна жалба вх.№***год., с който я оспорва изцяло, като неоснователна.

Въззивната и насрещната въззивна жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановените срокове по чл.259ал.1 ГПК и чл.263ал.2 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е предявен от ищеца „Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК***, представлявано от управителя К.Н.К. срещу ответника М. И.

Д., ЕГН ********** от гр.С.З., иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК- да се признае за установено, че М. И. Д. дължи на „Р.Т.“ ООД гр.С. на основание договор за заем от ***год. и Анекс№**год. към него, и договор за цесия от 5

***год., с нотариална заверка на подписите от ***год., между заемодателя по цитирания договор за заем- „Р.и.“ АД гр.С., и „Р.Т.“ ООД гр.С., вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение №***год. по ч.гр.д.№4452/2021год. на РС- С.З., както следва: 93 523.84лв.- остатък от главницата по договор за заем от ***год. и Анекс№**год., 19 639.94лв.- договорна лихва за периода от 28.ІХ.2018год. до 28.ІХ.2021год. в размер на 7% годишно върху сумата 93 523.84лв., 39 279.88лв.- неустойка за неизпълнение на главното задължение в размер на сумата 93 523.84лв. за периода от 28.ІХ.2018год. до 28.ІХ.2021год., законна лихва върху главницата, считано от 28.ІХ.2021год. до окончателното и изплащане.

Искът по чл.422ал.1 ГПК е установителен и с него кредиторът цели установяване със сила на присъдено нещо спрямо насрещната страна, съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В случая в производството по ч.гр.д.

№4452/2021год. по описа на РС- С.З., образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417т.3 ГПК на „Р.Т.“ ООД гр.С., е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №***год. и изпълнителен лист, с които длъжникът М. И. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на кредитора „Р.Т.“ ООД гр.С., ЕИК*** сумата 93 523.84лв.- остатък от главницата по договор за заем от ***год. и Анекс№**год. към него, обезпечен с ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №*, том*, рег.№*, н.д.№***год. на нотариус П. И., с рег.№** по РНК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.ІХ.2021год. до изплащане на вземането, сумата 19 639.94лв.- договорна лихва върху невъзстановената главница за периода от 28.ІХ.2018год. до 28.ІХ.2021год. в размер на 7% годишно, сумата 39 279.88лв.- неустойка за неизпълнение на главното задължение, изчислена върху размера на невърнатия остатък от 93 523.84лв., за периода от 28.ІХ.2018год. до 28.ІХV2021год., както и разноските в заповедното производство- ДТ в размер на 3 043лв. и 2 436лв. за адвокатско възнаграждение. Или заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение е издадена въз основа на акт по чл.417т.3 ГПК- договор за заем от ***год., сключен между заемодателя „Р.и.“ АД гр.С., ЕИК** и заемополучателя М. И. Д., ЕГН **********, като клаузите на договора за заем са инкорпорирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №*, 6 том*, рег.№*, н.д.№***год. на нотариус П. И., с рег.№** по РНК, който документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжник.