Решение № 242 от 22.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Теодора Стамболова

Надежда Трифонова при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Е. Хр. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200230 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подс.Т. И. Д. срещу решение № 151/15.12.2025г. на АС-гр.Варна по ВНОХД № 172/2025г. с посочени основания по чл.348, ал.1,т.1, т.2 НПК. Твърди се, че материалният закон не е приложен правилно, тъй като не са установени обективните и субективни признаци на деянието по чл.203 НК. Атакуват се изводите на съда и относно квалифициране на деянието като „особено тежък случай“. Нарушения на процесуалните правила касаторът намира в отказа на съда да допусне искана от него експертиза, както и в оценъчната дейност касаеща показанията на един от свидетелите. Желае касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд и да го оправдае по предявеното му обвинение.

Недоволни от решението на апелативния съд са останали и частните обвинители Й.

С. и П. П., от които е постъпила жалба с релевирани основания по чл.348, ал.1,т.1, т.2 и т.3 НПК. Като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е посочено липсата на произнасяне на съда по направени от тях възражения, а нарушение на материалния закон откриват в избора на съда да приложи чл.55 НК при индивидуализиране наказанието на подсъдимия. По този начин считат, че няма да се постигнат целите на наказанието и то не отговаря на обществената опасност на дееца и на стореното от него. Желаят да се отмени решението на съда и делото да се върне за ново разглеждане, при което да се оценят 1 правилно смекчаващите и отегчаващи отговорността на подс.Д. обстоятелства.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия Д.адв.Б. заявява, че поддържа касационната жалба. Акцентира на съображенията за допуснати нарушения на материалния закон. Намира, че не са налице обективните и субективни признаци на престъплението „длъжностно присвояване“, защото не е налице окончателно и безвъзвратно разпореждане с чуждо имущество от страна на подсъдимия в полза на трето лице. Развива тезата относно характера на присвоените движими вещи като родово определени и подчертава, че недопуснатите допълнителни задачи към икономическата експертиза, са довели до доказателствен дефицит, отразил се върху правилното установяване на фактите. Пледира за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият Д. поддържа казаното от защитника си. Твърди, че е продавал закупено от него зърно и не е присвоявал чуждо.

Частните обвинители Й. С. и П. П. не се явяват. Депозирали са становище, с което поддържат своята касационна жалба и оспорват тази на подсъдимия.

Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Не споделя оплакванията за нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Подчертава, че са безспорно установени фактите на разпореждане на подсъдимия с поверената му да съхранява земеделска продукция без знанието на собствениците-земеделски производители, както и на получаване на сумите от продажбите по сметка на дружеството, чийто едноличен собственик и управител е самият той. Що се отнася до квалифициращото обстоятелство „особено тежък случай“, прокурорът намира, че въззивният съд е направил законосъобразна преценка на относимите обстоятелства, към които се включват и действията на подсъдимия по прехвърляне на дружеството на лице, постоянно живеещо във В.. Не споделя оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила като подчертава, че допуснатите две допълнителни икономически експертизи са дали нужните отговори на въпроси, свързани с основния предмет на доказване. Не е съгласен и с тезата за превратно тълкуване на доказателства, както защитата определя отношението на съда към показанията на св.С..

Що се касае до касационната жалба на частните обвинители, то представителят на Върховната прокуратура намира същата за основателна, доколкото въззивният съд не е следвало да намалява наложеното на подсъдимия наказание от осем на пет години лишаване от свобода, тъй като с нужната тежест вече е бил отчетен дългият срок на наказателното производство като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.

С предоставената последна дума подсъдимият изказва желание да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъпление.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

2

С присъда № 17 от 26.02.2025 г. по НОХД № 197/2022 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, подсъдимият Т. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 203, ал.1 , вр. чл.201, ал.1, вр. чл.26 НК затова, че за периода 04.07.2014-03.10.2014г. в гр.П., обл.В. и в гр.В., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, присвоил чужди движими вещи- пшеница, слънчоглед и ечемик, всичко на обща стойност 2 253 964лв. , собственост на ЕТ„Д.-П. А.“, Кооперация „И.“ гр.Ш., „О. а.“ ЕООД гр.В., Професионална гимназия по селско стопанство „З.“ гр.П., „Б. а.“ ЕООД, на земеделските производители Й. С. и П. П., поверени му да ги пази, като длъжностното присвояване е с особено големи размери, представляващо особено тежък случай. След приложението на чл.55 НК му е определено наказание от осем години лишаване от свобода.

За същия срок е лишен от право да заема материално отговорна длъжност, както и да упражнява професия или дейност свързана с пазене и управление на имущество. Съдът частично е оправдал подсъдимия за размер на присвояването. Със същата присъда подс.Д. е бил осъден да заплати на гражданските ищци ЕТ „ Д.-П. А.“, Кооперация „И.“ гр.Ш., „О. а.“ЕООД гр.В., Професионална гимназия по селско стопанство „З.“ гр.П., на Й. С. и на П. П. обезщетения за претърпени имуществени вреди в размери, намалени съобразно оправдателната част на присъдата.

Депозиран протест от представителя на прокуратурата, жалба на частните обвинители Й. С. и П. П. и жалба от името на подсъдимия са инициирали въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С решение № 151/15.12.2025г. на АСгр.Варна по ВНОХД № 172/2025г. присъдата е била изменена, като наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от права са били намалени от осем на пет години. Присъдата е потвърдена в останалата част.

Касационните жалби на частните обвинители и на подсъдимия са неоснователни.

По отношение касационната жалба на подсъдимия:

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.

Възраженията на касатора свързани с допуснати съществени процесуални нарушения от страна на въззивния съд ще се разгледат с приоритет, доколкото имат предопределящо значение по отношение възраженията за нарушение на материалния закон.

Подсъдимият счита, че разследването по делото не е протекло обективно, тъй като апелативната инстанция е отклонила направено от него искане за поставяне на допълнителни въпроси на съдебно- икономическата експертиза, изслушана от въззивния съд. Настоящата инстанция е имала поводи многократно да отбележи, че неудовлетворяването на направени от страните доказателствени искания не са винаги основание да се приеме, че съдът се е отклонил от принципа за разкриване на обективната истина и е нарушил чл. 13 НПК. Такова нарушение би било налице ако се достигне до доказателствен дефицит, при който изводите на решаващите инстанции са направени на базата на предположения или въз основа на процесуално недопустими доказателства.

Подобни пропуски в дейността на проверяваната инстанция не се установяват. Всички относими към обвинението въпроси са били изследвани с нужната пълнота и внимание, при 3 което не се констатират процесуални нарушения. Въпросите относно складовите наличности на зърно - пшеница, ечемик и слънчоглед, през различни периоди, включващи и процесния, са били предмет на експертна преценка. Събрани са и са обсъдени доказателства относно собствениците, които са предоставили за съхранение своя продукция, относно сключените договори с подсъдимия, както и последвалото разпореждане от негова страна с предаденото му за съхранение зърно. Изследван е въпросът дали подс.Д. е държал собствена стока в зърнохранилището, който е получил отрицателен отговор. Значимите факти са изяснени правилно, а именно, че като управител и едноличен собственик на дружеството „Т.м и.“ ЕООД подсъдимият е сключил договори за влог и поел задължението да съхранява зърнотожито, ечемик и слънчоглед, собственост на производители от района. Вместо да стори това, той е продал от свое име и за своя сметка вложената за съхранение продукция, без съгласието и знанието им. След изразеното от тяхна страна желание да им бъде предадено съхраняваното в силозите зърно, под различни предлози подсъдимият е отклонил изпълнението на задължението си, поради фактическа невъзможност да стори това.

Впоследствие производителите са установили, че предоставената за съхранение стока липсва в склада и че подсъдимият междувременно е продал фирмата си на трето лице – св.С. / към инкриминирания период постоянно живеещ във В./.

По повод показанията на въпросния свидетел- Н. С., подсъдимият изразява недоволство от решението на въззивния съд да ги кредитира, като всъщност възраженията му не са срещу процесуалната допустимост и правилното интерпретиране на въпросното доказателствено средство, а касаторът дава собствено тълкуване на съдържанието им, с което желае да се преоценят и крайните фактически изводи на съда. В тази връзка касационната инстанция ще остави без коментар хипотетичните твърдения на подсъдимия за абстрактната възможност свидетелят, пребивавайки около 20 дни в България, след като е придобил фирмата “Т. и.т“ЕООД, да е организирал извозването на зърното от склада за броени дни /три до пет/, при използването на 33-34 тонни камиони в рамките на 150 курса.

Подобни твърдения, са не само неправдоподобни, но и не почиват на каквито и да са доказателства по делото, включително за мястото, където би се извозила продукцията, за шофьорите на камионите, които са сторили това, за документното отразяване на тези дейности и за общата организация на подобно транспортиране.

Може да се обобщи, че при липсата на оплаквания от страна на подсъдимия относно процесуалната допустимост на показанията на св.С. и констатацията на съда, че същите са анализирани вярно според вложения в тях смисъл и съдържание, упрек към решението на съдилищата да им се доверят, не може да се отправи.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК.

От изложеното до тук може да се направи заключени, че въз основата на вярно установена фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно с ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 203, ал.1 , вр. чл.201, ал.1, вр. чл.26 НК

4

Възраженията в касационната жалба, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, са съсредоточени върху оспорването на обективните и субективни признаци на деянието. На първо място, без да отрича по принцип длъжностното си качество, подсъдимият твърди, че то не е свързано с осъщественото от него деяние. Подобно твърдение не може да се сподели. В качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1, б.“б“ НК, на подсъдимия- едноличен собственик и управител на дружеството „Т.

И.“ ЕООД, са били поверени за пазене /за съхранение/ по силата на договори за влог, описаните количества пшеница, ечемик и слънчоглед, от страна на производителите. Лично той е подписал договорите, ангажиран е бил с организацията по транспортирането на зърното, лично като управляващ и представляващ това дружество, а и “А. Т.“ ЕООД е сключил договорите за продажба и е експедирал продукцията, собственост на вложителите към съконтрагентите си- „К. Б.“ ЕООД, „М. С. АД, “Х. БГ“ ООД. При установените обстоятелства няма съмнение, че именно в качеството си на длъжностно лице, е имал задължението да пази чуждо имущество - селскостопанската продукция, вложена в складовете му.