Решение № 2185 от 02.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2873/2024
- Вид
- Решение № 2185
- Подписан
- 02.04.2026
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- Иванина Иванова Пъстракова, Димитър Куртев Демирев, Донка Янкова Русинова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2185 гр. София, 02.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иванина Ив. Пъстракова
Членове:
Димитър К. Демирев
Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100502873 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение от 17.01.2024 г., постановено по гр. д. №69200/2022 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав в неговата цялост. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемият ЗД „Евро Инс“ АД оспорва подадената въззивна жалба.
Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗД „ЕВРОИНС“ АД срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с която моли съда 1 да осъди ответника да му заплати сумата от 99,75 лв., представляващо част от регресно вземане, възникнало от изплатено обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 00500100428843/20.08.2021 г., сключена за МПС „Рено Меган“, рег. № ****, за отстраняване на причинени имуществени вреди в резултат от ПТП на 25.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 20.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът ЗД „ЕВРОИНС“ АД твърди, че на 25.10.2021 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Черковна“ и ул. „Султан Тепе“ водачът на лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, рег. № ****, поради неспазване на необходимата дистанция спрямо движещия се пред него лек автомобил марка и модел „Рено Меган“, рег. № ****, реализирал ПТП, като ударил последния отзад, с което му нанесъл материални вреди. За процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол от 25.10.2021 г., в който било посочено, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на МПС „Ауди А4“, рег. № ****. Към датата на ПТП за МПС „Рено Меган“, рег. № ****, съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица № 00500100428843/20.08.2021 г. Към датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, рег. № **** , била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.
Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди по МПС марка и модел „Рено Меган“, рег. № ****, при ищеца е била заведена щета
№**********/26.10.2021 г., като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1204,97 лв. на сервиза, извършил ремонтно- възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер 1204,97 лв., като поканата била получена от ответника на 27.01.2022 г.
Ответното дружество уважило частично регресната претенция на ищеца, като заплатило на последния сумата от 1105,22 лв., с оглед което останал непогасен остатък в размер на 99,75 лв., представляваща наема за предоставения на застрахования заместващ автомобил. Моли за уважаване на предявения иск.
2
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че претенцията за изплащане на регресното вземане е удовлетворена изцяло по извънсъдебен ред. Счита, че с одобряването и изплащането на сумата от 1105,22 лв. са уважени изцяло претенциите за обезщетение в действителния размер на вредите. Посочва, че претенцията за изплащането на сумата от 99,75 лв. представлява сума за заместващ автомобил, поради което била неоснователна, тъй като оспорва между ползвателя на имуществената застраховка и ищеца да е сключван Анекс към застрахователния договор, който да предвижда възможност за предоставяне на заместващ автомобил. Но дори да имало такава уговорка, то тя не обвързвала ответното дружество, тъй като последното било трето за договора лице. Поддържа се, че ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото дело. Оспорва иска по размер, доколкото цената на заместващия автомобил не отговаряла на средните пазарни цени за наемане на процесното МПС за обичайния период, необходим за отстраняване на процесните увреждания по него. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
С решение от 17.01.2024 г., постановено по гр. д. №69200/2022 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав, исковата претенция е изцяло уважена.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
По аргумент от чл. 411 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в 3 случаите, когато последният има сключена застраховка "Гражданска отговорност" - срещу застрахователя по същата. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за причинените вреди и сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно между страните, че на 25.10.2021 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Черковна“ и ул. „Султан Тепе“, водачът на лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, рег. № ****, поради неспазване на необходимата дистанция спрямо движещия се пред него лек автомобил марка и модел „Рено Меган“, рег. № ****, е реализирал ПТП, като ударил последния отзад, с което му нанесъл материални вреди. За увредения л. а. „Рено Меган“, рег. № ****, към датата на ПТП е имало сключена валидна имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 00500100428843/20.08.2021 г., при ищцовото дружество. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 1204,97 лв. по щета № **********/26.10.2021 г. на сервиза, извършил ремонтно възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил, в която сума е включен и наем за заместващ автомобил в размер на 99, 75 лв. За увреждащия автомобил „Ауди А4“, рег. № ****, при ответното дружество пък е имало сключена валидна задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По предявената регресна претенция към ответника, последния е уважил частично същата и платил на ищеца сумата от 1105,22 лв., като отказал да плати разликата от 99, 75 лв.
При разпределение на доказателствената тежест, съдът е указал на ищеца, че той следва да докаже, че претендираното от него за възстановяване част от застрахователно обезщетение, изплатено по имуществената застраховка, сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил при ПТП, съставлява вреда, в посочения размер и е пряка последица от процесното ПТП, за което отговорност носи ответника, в качеството му на застраховател по ЗЗ „ГО“ на виновния водач.
В разглеждания случай основният спорен по делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента, който отговаря по регресна претенция на застрахователя, заплатил на застрахованото увредено лице обезщетение по силата на доброволната имуществена застраховка "Каско на МПС", е отговорен да заплати обезщетение на собственика на застрахованото имущество за вредите от невъзможността да се ползва застрахования автомобил за определен период от време.
4
В случая от представена застрахователна полица
№
00500100428843/20.08.2021 г, по застраховка "Каско на МПС" се установява, че между ищеца и собственика на увредения лек автомобил "Рено Меган“, рег.
№ ****, е сключен застрахователен договор при покритие "Каско на МПС", като в договора няма уговорени специални условия, касаещи изплащане на обезщетение за покрити рискове, извън посочените в Общи Условия, приложими към договора. Съгласно Общите условия за застраховка "Каско на МПС", клауза "А Пълно каско", в сила към датата на сключване на застрахователния договор, на покритие подлежат вреди, причинени на застрахования автомобил от ПТП, т. е. ПТП представлява покрит застрахователен риск. При това положение с настъпването на застрахователно събитие, каквото несъмнено се явява ПТП, задължението за осигуряване на застрахователно покритие се трансформира в задължение да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение. Конкретиката на случая сочи, че нито в застрахователната полица, нито в Общите условия за застраховка "Каско на МПС" е предвидена клауза, покриваща разходите на застрахования за осигуряване на заместващ автомобил. Съгласно застрахователната полица, покритите рискове включват клауза А - Пълно каско, съгласно Общите условия за застраховка "Каско на МПС". Съгласно чл. 5 от общите условия, за покрити рискове по застрахователния договор се считат рисковете, които са изрично посочени в него, а в конкретния случай според представената застрахователна полица, уговореното покритие е по клауза А "Пълно каско", а отчитайки покритието, което клауза "Пълно каско" осигурява, страните по договора за застраховка не са включили уговорка за покритие на имуществени вреди, произтичащи от ползване на друг автомобил.
Представеният по делото „Добавък „Клауза Е“ – заместващ автомобил, не носи подписи на сраните, нито пък е част от Общите условия към процесния застрахователен договор, поради което не може да се възприеме, че е налице съгласие такава клауза да се прилага към процесния договор.
Въззивният съд приема, че обстоятелството, че собственикът на увредения лек автомобил е получил заместващ автомобил, който да използва докато увреденият се ремонтира, е неотносимо към настоящия спор, като разходите за неговото наемане не биха могли да се възложат в тежест на ответника като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента. Следователно ищецът, в качеството на застраховател по застраховка "Каско на МПС" за увредения лек автомобил е изплатил застрахователно обезщетение за наемането на заместващ автомобил, без да има правно основание за това. Обстоятелството, че ищцовото дружество е поело ангажимент и е заплатило обезщетение за вреди, които дори не са уговорени в застрахователния договор, не може да бъде поставено в тежест на ответника. Следователно от анализа на събраните по делото доказателства не се доказва първата предпоставка на фактическия състав на регресното право на застрахователя - наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка, 5 включваща клауза за покриване разходите за заместващ автомобил.