Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15762 от 02.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2345/2023
Вид
Решение № 15762
Подписан
02.10.2023
Състав
СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 15762 гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........... при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20231110102345 по описа за 2023 година

Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца ................ със седалище и адрес на управление ................., представляван от изпълнителните директори .............., твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати посочените в същата суми вследствие случило се ПТП, на 09.10.2020 г. в ................, на около 50 метра от пътен възел ........., с участието на МПС, застраховани при ищеца и ответника.

В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски.

Ответника ..................., със седалище и адрес на управление ..................... - изпълнителни директори, в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове, и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства: Въпреки, че съдът не се е произнесъл с изрично протоколно определение относно безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства по делото, то предвид липсата на спор между страните по делото, следните факти от обективната действителност, представляващи част от фактическия състав на регресния иск по чл. 411 от КЗ следва да се считат за доказани:

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" относно лек автомобил марка/модел ............... с ищцовото дружество. наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" относно лек автомобил марка/модел ............. с ответното дружество. изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 473, 20 лева на автосервиза, осъществил ремонта на увредения автомобил. начисляване на обичайни разноски в размер на 15 лева.

Изпращане на регресна покана за сумата в размер на 488, 20 лева, както и нейното получаване от страна на ответното дружество и последвалия отказц от изплащане на регресното обезщетение.

2. По отношение на механизма на ПТП, причинно-следствената връзка и стойността на щетите: По отношение на тези въпроси съдът напълно кредитира отговорите, които са дадени от приетата като даказателство по делото САТЕ, както и приобщените по делото писмени и глни доказателства, в това число Протокол за ПТП № ............... от 09.10.2020 г., съставен от длъжностно лице от органите на МВР и разпит на свидетеля Г.

С. Г. от гр. ............... Съдът няма да възпроизвежда в съдебния акт свидетелските показания, доколкото те се намират така или иначе в кориците по делото, като кредитира същите доколкото не противоречат на съставения двустранен констативен портокол, доколкото другият свидетел е починал и не може да бъде направена обосновавна съпъставка на показанията на двамата участници в реализираното ПТП. Въз основа на така изброените доказателства съдът възприема следния механизъм на ПТП – на 09.10.2020 г., в гр. .............., при движение по ............ на около 50 метра от пътен възел ........., водача на лек автомобил марка/модел ............. предприема маневра 2 престрояване от крайна лява в средна пътна лента, при което удря правомерно движещият се там лек автомобил марка/модел ..............., при което му нанася имуществени вреди. Вещото лице дава заключение, че имуществените увреждания, нанесени на лек автомобил марка/модел ............... се намират в пряка причинно-следствена връзка с описаното в Протокол за ПТП № ............... от 09.10.2020 г., съставен от длъжностно лице от органите на МВР , приет като доказателство по делото и възлизат на сумата в размер на 473, 20 лева, или с включени ликвидационни разноски в обичания размер от 15 лева – 488, 20 лева.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

С плащането на обезщетението по чл. 410 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има сключена застраховка

"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на противното.

Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си – безспорни са договорът за застраховка с ощетеният собственик на МПС, по силата на който се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила му от ПТП; застрахователният договор между причинителя на ведите и ответника, по силата на който последният носи риска от ангажиране на гражданската му отговорност; действителния размер на причинените вреди; обезщетяването на застрахования при ищеца водач на МПС чрез извършване на ремонт в сервиз на стойност обявената сума, както и осъществяването на процесното ПТП и неговия механизъм. От допуснатата и приета САТЕ, която дава изчерпателни отговори на въпросите, поставени в 3 нея се установяват механизма на настъпване на произшествието, и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите по пострадалото МПС. Стойността на щетата възлиза на 473, 20 лева, която сума е необходима за възстановяване на автомобила, както и сумата в размер на 15 лева, представляваща обичайния размер на ликвидационните разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД при гражданския деликт вината се предполага, поради което съдът счита, че искът се доказа по основание и размер. Съгласно разпоредбите на КЗ застрахователят по задължителна застраховка „гражданска отговорност” отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора.

С оглед всичко казано дотук иска следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода на делото ищеца има право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно предсатвеният по делото списък, в общ размер на 770 лева, както следва – 50 лева държавна такса, 500 лева депозит за САТЕ, 120 лева депозит за свидетел, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ..................., със седалище и адрес на управление ..................... - изпълнителни директори, да заплати на ................ със седалище и адрес на управление ................., представляван от изпълнителните директори .............., сумата в размер на 488, 20 лева /четиристотин осемдесет и осем лева и двадесет стотинки/, представляваща невъзстановено от ответника застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на осн. чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането , както и сумата в размер на 770 /седемстотин и седемдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски, както следва – 50 лева държавна такса, 500 лева депозит 4 за САТЕ, 120 лева депозит за свидетел, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Банкова сметка на ищеца:

IBAN:.............

BIC: ...............

.................

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5