Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 173 от 11.02.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2577/2022
Вид
Решение № 173
Подписан
11.02.2023
В сила
11.02.2023
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Даниела Христова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. София, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000502577 по описа за 2022 година

С решение № 261140 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 9421/2016 г., СГС, І-1, ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД да заплати Ф. Ч. Б., сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от ПТП на 29.07.2013 г., и сумата 38 734, 95 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 4271, 50 лв. разходи за лечение, 11 400 лв. разходи за рехабилитация в периода 09.08.2013 г. - 08.03.2015 г., 13 363, 45 лв. разлика между получаваното обезщетение за нетрудоспособност и трудово възнаграждение за периода 29.07.2013 г. - 23.07.2014 г. и 9700 лв. стойност на мотоциклет "Кавазаки“ с ДК № *******, предпазна каска "SHOEI" и яке "ALPINE", ведно със законната лихва от 29.07.2013 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв.

Срещу решението, в частта над присъдената сума от 60 000 лв. за неимуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „Лев Инс“ АД. Оспорва изводите на съда, като поддържа, че присъденият размер е изключително завишен, не е съобразен с принципа за справедливост, обичайната практика на съдилищата, икономическите критерии, относими 1 към процесния спор. Твърди, че съдът не е изложил конкретни мотиви за формирането на крайния си извод, както и че събраните доказателства не установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от такова естество, че да се налага обезщетяването им с определения от съда висок размер на обезвреда. Счита, че пострадалият е напълно възстановен и то само година след инцидента, както и че липсват доказателства за последващи усложнения.

Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъдят разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от третото лице помагач Д. С. К.. Счита за нарушен принципа в чл. 52 ЗЗД, тъй като ищецът се е възстановил за една година и е в стабилизирано състояние. Сочи, че към момента на инцидента минималната работна заплата е била 310 лв., което е критерии, подлежащ на съблюдаване. Намира още, че пострадалият е съпричинил вредните последици, тъй като не е предприел действията, визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП (при опасност да намали скоростта или да спре), а е реализирал друга маневра – отклоняване към осевата линия и навлизане в насрещната лента. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят исковете.

В два писмени отговора ищецът Ф. Ч. Б. оспорва жалбите както на застрахователя, така и на третото лице помагач. Сочи, че К. не се е съобразила с постановеното решение на наказателния съд, според което е призната за виновна с наложено административно наказание, и няма основание да обжалва осъждането на застрахователя да заплати обезщетение.

Счита, че решението на СГС е правилно и мотивирано и следва да се потвърди, като изтъква, че възражението за принос е неоснователно, както и че съдът е спазил икономическите критерии.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).

Ищецът Ф. Ч. Б. твърди, че пострадал при ПТП на 29.07.2013 г. (като моторист), което било причинено от водача Д. С. К., призната за виновна и наказана по административен ред. В резултат на инцидента ищецът получил открито счупване на дясна раменна кост, многофрагментно счупване на долния край на хумеруса, счупване на пета ходилна кост на десния крак, 2 счупване на четири ребра вдясно, разкъсно-контузна рана на десния лакът, кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците. Лекуван бил оперативно (за поставяне на плаки и винтове на дясна ръка и дясно ходило), след това претърпял още четири операции. Търпял трудности при придвижването, имал нужда от чужда помощ в ежедневието, дълго не можел да си служи с дясната ръка, имал ограничен обем в движенията на дясното ходило. Твърди наличие на главоболие, болки в дробовете, остатъчно ограничение в обема на движение на десния лакът, нарушена чувствителност на пръстите на дясната ръка, която останала скъсена с около 3 см. и с трайно функционално ограничение. Изтъква, че изпитвал болки в десния глезен, изморявал се бързо, имал нарушение в паметта и концентрацията, което довело до напускане на работа, страхувал се да пътува, преустановил активната си спортна дейност, напълнял. Отделно от това сочи, че останали големи загрозяващи видими белези. За неимуществените си вреди претендира от застрахователя на гражданската отговорност на виновната водачка обезщетение в размер на 250 000 лв. Като имуществени вреди претендира за лечението си и консумативите сумата от 4271,50 лв., а за проведена в периода 09.08.2013 г. - 08.03.2015 г. рехабилитация - заплатената сума от 11 400 лв.

Изтъква, че преди ПТП заемал длъжност експерт по финансови и стопански анализи с получавано трудово възнаграждение от 1949.58 лв., като поради ползването на отпуск по болест за времето от 29.07.2013 г. - 23.07.2014 г. получил по-ниско като размер обезщетение. Разликата от 13 363,45 лв. претендира да му бъде заплатена. Отделно претендира да получи стойността на увредения мотоциклет от 8800 лв., както и увредените предпазна каска "SHOEI" и яке "ALPINE" на обща стойност 900 лв. Претендира законна лихва върху обезщетенията от датата на ПТП и разноските по делото.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД счита исковете за недопустими и неоснователни. Счита, че ищецът е способствал за инцидента, тъй като се е движел с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, при неспазване на странично разстояние от насрещно движещото се превозно средство и предприета маневра за отклоняване към осевата линия с навлизане в насрещната лента за движение. Твърди още, че не е използвана каска.

Трето лице-помагач на страната на застрахователя – Д. С. К. оспорва исковете.

3

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Според влязлото в сила решение на наказателния съд процесният инцидент от 29.07.2013 г. е настъпил поради виновното и противоправно поведение на Д. К., която управлявайки автомобил е предприела "завой наляво" и е нарушила чл. 50, ал. 1 ЗДвП, тъй като не пропуснала движещият се по път с предимство, обозначен със знак Б1, мотоциклет, управляван от ищеца.

По делото е приета САТЕ (и скица на л. 273), от която се установява, че мотоциклетистът се е движел (с 50 км/ч) по път с предимство (сигнализиран със Знак Б3) с общо четири ленти, по две за всяка посока с двойна непрекъсната линия по средата, и осева прекъсната между двете ленти с едно направление. В този път (в Т-образно кръстовище) отдясно се е вливал второстепенен път (сигнализиран със знак Б1), по който се придвижвал автомобила на К., със скорост от 11 км/ч. К. предприела маневра ляв завой.

Посочено е, че в зоната на кръстовището е имало паркирани МПС, ограничаващи видимостта – същите се намирали в дясната пътна лента спрямо посоката на движение на моториста, който по тази причини се движел в лявата си лента. В кръстовището е настъпил удар между двете ППС, като се установява, че към този момент мотоциклетът е бил под ъгъл т.е. той се е опитал да се отклони вляво за да избегне удара с автомобила. Ударът е настъпил на около 1,2-1,5 м. от двойната непрекъсната осевата линия в насрещната лента, където се е озовал мотоциклета след предприетата спасителна маневра. Вещото лице сочи, че мотористът не е намалил скоростта (която и при удара е останала 50 км/ч), а е отреагирал със заобикаляне в ляво на спрелият автомобил). Ищецът преминал през горната част на автомобила и паднал на терена. Опасната зона за спиране на мотоциклетиста е била 36 м.

При навлизането на автомобила в кръстовището мотоциклетът се е намирал на 26,95 м от мястото на удара, поради което е заключено от експерта, че ударът е бил непредотвратим – отстоянието не е било достатъчно за да може ищецът да спре безпрепятствено преди стълкновението при движението си с 50 км/ч. Ако той се е движел с 39 км/ч е можел да спре. Изчислено е, че ако мотористът е предприел спиране и скоростта към момента на удара е била 50 км/ч, то той се е движел преди това със скорост от 63,50 км/ч.

4

Според показанията на свидетеля-очевидец Н. Ш. моторът се движил с нормална скорост и в създалата се ситуация опитал да заобиколи препречилия пътя му автомобил, тъй като видял, че последният е спрял. Това обаче го заблудило, защото автомобилът отново потеглил и в опита си да го избегне моториста насочил мотора в друга посока, но се ударили.

Приета е ССЕ – л. 276 и л. 317, както и САТЕ по оценка – л. 315 Приетата КСМЕ е дала становище, че при ПТП ищецът получил открито многофрагментно счупване на дясната раменна кост, счупване на четири ребра (3,4,5,6) в дясно по мишичната линия, открито счупване на олекранона на дясната лакътна кост, счупване на 5-та ходилна кост на дясното стъпало, множество контузии, кръвонасядания и охлузвания на тялото и крайниците, лезия /прекъсване/ на десния улнарен нерв. Травмите са характеризирани като сложни по вид и трудни за лечение, тъй като са по цялото тяло. Лечението е било оперативно - две костни операции на дясната раменна кост и на дясната лакътна кост с наместване на фрактурите и стабилизиране с различни по вид метални остеосинтези, а след около 10 месеца (13.03.2014 г. - 20.02.2015 г.) са извършени нови три операции по изваждане на остеосинтезите, включително оперативно възстановяване на прекъснатия лакътен нерв. Затруднени са били движенията на дясната ръка и снагата за общо около 4 месеца, а възстановителния период и лечението са били продължителни една година, а след първите 6 месеца е издадено и решение на ТЕЛК (стр. 72 и сл.). Интензивни болки и страдания са търпени през първите 2-3 месеца след инцидента и извършените поредни костни операции, както и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация.

Извън това време пострадалият е търпял периодично явяващи се болки в зоните на фрактурите при обща преумора и при рязка промяна във времето (студено и влажно), когато е бил принуден да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с това през първите 2 месеца не е можел да стъпва на десния си крак, а в продължение на 6 месеца поради увредата в дясната ръка не е можел да си служи с нея и изпитвал затруднения при самообслужването и в ежедневието, наложило активното му подпомагане от близки. Според заключението на СМЕ към момента състоянието на ищеца е стабилизирано, но с някои остатъчни явления. Установени са два големи белега от проведените операции. Фрактурата на дясната раменна и лакътна 5 кост са зараснали окончателно, но движението на дясната лакътна става при флексия /сгъване/ е с дефицит от 15 градуса и с намалена ротация на ръката с 10 градуса. Възможно е движенията да се възвърнат в пълен обем след провеждане на усилена анестезирана рехабилитация. Констатирано е "хлътване на табакерата" на дясната длан, като движенията на 4 и 5 пръсти на дясната ръка вече са подвижни и имат добър обем на движенията, но са забавени, както и сетивността в тези пръсти е намалена поради увредата в лакътния нерв, които последици са трайни. Счупванията на ребрата са зараснали окончателно и е възстановена дихателната дейност на белите дробове. Счупената ходилна кост на дясното стъпало също е зараснала, като движенията на ходилото са в норма, но с лек спад на напречния свод. Вещите лица сочат, че рехабилитацията при ищеца е била изключително необходима и проведена първоначално в болнични условия, а после в домашна среда с рехабилитатор за продължителен период от време, който не може да бъде времево прогнозиран. В о.з. (л. 339) е посочено, че 7 години след ПТП ищецът не може да сгъва напълно 4-ти и 5-ти пръст и има нарушена сетивност, което е траен ефект и не може повече да се подобри. Това според експерта е постоянно разстройство, което засяга само захвата.