Определение № 28977 от 10.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28977 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261110110676 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. П. Б., ЕГН **********, срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба, с които се оспорва основателността на предявените искове.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, но на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК предвид процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА о.с.з за 10.12.2026г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговорите на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:

Предявени са установителни искове от С. П. Б., ЕГН **********, срещу 1

„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, както следва:

1/ главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1240686 от 28.02.2019 г. поради противоречие със закона.

2/ евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 1240686 от 28.02.2019 г., както и клаузата регламентираща размера на възнаградителната лихва, поради накърняване на добрите нрави.

Предявен е установителен иск от С. П. Б., ЕГН **********, срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2019 г. поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД на 28.02.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит № 1240686 за сумата от 500 лева, като общата сума за връщане е 534,75 лева, при годишен процент на разходите – 50,00 %, фиксиран лихвен процент – 41,24 % и срок на договора – 3 месеца.

Сочи, че съгласно чл. 4 от договора следвало да осигури обезпечение под формата на одобрено от заемодателя дружество – поръчител. В изпълнение на договорните си задължения на 28.02.2019 г. сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, при уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 155,73 лева, платимо разсрочено на три вноски по 51,91 лева. Твърди, че така сключените договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство са нищожни поради нарушаване на изискванията на чл. 22 ЗПК. Твърди, че при изготвяне на текста на договора за потребителски кредит не е спазено изискването същият да е съставен по начин, който е ясен и разбираем за потребителя, както и не е спазена предвидената в чл. 10 ЗПК форма. Твърди се, че в договора за потребителски кредит липсва посочена методика за изчисляване на лихвения процент, така както предписва чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК. Навежда, че е налице допуснато нарушение от заемодателя и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като липсва информация за размера на погасителните вноски, както и за включените компоненти във всяка погасителна вноска по пера главница, лихва и такси за обслужване на кредита. Сочи, че са нарушени още разпоредбите на чл. 11, ал .1, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК, тъй като договорът за потребителски кредит не съдържа клаузи относно правото на отказ от договора, срока и условията, при които би могло да се осъществи това право. Твърди, че нищожността на договора за потребителски кредит влече и нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото се касае за взаимно свързани сделки, а освен това дружеството – заемодател и дружеството – поръчител са свързани лица. Излага, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен още и поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона 2 и нарушаване на императивните изискванията на ЗПК. Евентуално твърди, че клаузата на чл. 4 от договора за потребителски кредит и клаузата, регламентираща лихвения процент противоречат на добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца е предоставена и усвоена главница в размер на 500 лева. Не оспорва, че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва да са налице нарушения на ЗПК, който да водят до нищожност на договора на потребителски кредит. Сочи, че в ГПР е включена възнаградителната лихва, като това е единственият разход по кредита. Оспорва възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да представлява „общ разход“ по см. на § 1, т. 1, от ДР на ЗПК, тъй като сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, размерът на възнаграждението не е известен към момента на сключване на договора за потребителски кредит, а освен това е възнаграждението е дължимо в полза на трето лице, различно от заемодателя.

Поради тези съображения счита, че заемодателят няма задължение да включи възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към формирането на ГПР по договора за потребителски кредит. Оспорва евентуалната недействителност на договора за предоставяне на поръчителство да води до недействителност на кредитното правоотношение. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, както и обстоятелството, че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Излага твърдения, че в изпълнение на задълженията въз основа на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство, от своя страна е сключил договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задълженията на ищеца, поради което намира, че му се дължи възнаграждение. Оспорва възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да представлява „общ разход“ по см. на § 1, т. 1, от ДР на ЗПК, по съображения, че същото е възникнало след възникване на кредитното правоотношение. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК е да установи пълно и главно че е сключил с ответниците договор за потребителски кредит № 1240686 от 28.02.2019 г., съответно договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2019 г., със соченото в исковата молба съдържание, както и твърдените основания за нищожност на договорите, като установи, че същите са сключени в противоречие със ЗПК съобразно изложеното в исковата молба, 3 евентуално заобикалят закона, евентуално накърняват добрите нрави.

По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че клаузата на чл. 4 от договор за потребителски кредит № 1240686 от 28.02.2019 г, както и клаузата за възнаградителна лихва накърняват добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, респ. оспорените клаузи, са действителни, включително са договорени индивидуално, за което не сочи доказателства.

На основание чл. 153 ГПК, с оглед твърденията на ищеца и оспорванията на ответника, съдът следва да отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между С. П. Б. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 1240686 от 28.02.2019 г., както и фактът, че между С. П. Б. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2019 г.

СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4