Решение № 498 от 28.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215300101493 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД против П. С. И. в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. №***, с район на действие района на Пловдивски окръжен съд.

Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело №386/2017г. на ЧСИ П.

И., образувано от взискателя Община Сопот за събиране на задължения за неплатени данъци и такси за недвижими имоти в общ размер на 15 162.55 лева. Твърди се, че по това изпълнително дело ЧСИ е наложил възбрана на 19 имота на дружеството, които обезпечения били явно несъразмерни с размера на задължението. Освен това ответникът извършил и редица други незаконосъобразни действия по изпълнителното дело, които подробно се посочват в исковата молба. Поддържа се, че в резултат на тези незаконосъобразни действия ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, подробно индивидуализирани в исковата молба. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева, претендирани като вреди, произтичащи от незаконния отказ на ответника да спре изпълнителното дело и от незаконното изнасяне на публична продан на имотите на ищеца с идентификатори: *** и *** по кадастралната карта на гр. Карлово; сумата 6 376.50 лева, представляващи стойност на вредите, произтичащи от начислени такси и разсоки в полза на ответника, вследствие на диспропорционално приложения принудителен способ по разпределение от

02.07.2020г.; сума от 388.71 лева, представляваща вреди от начислените такси и 1 разноски в полза на ответника, вследствие на принудителния способ по разпределение от 29.03.2021г.; сума от 1721.57 лева вреди, представляващи лихвите, начислени върху вземането по Акт за установяване на задължения от 30.08.2012г., поради незаконосъобразното разпределение от 02.07.2020г. и незаконосъобразно превеждане на суми по обявения за нищожен акт от 18.02.2016г. За вредите в размер на 80 000 лева ищецът предявява претенция за лихви за забава в размер на 10 577.78 лева. За вредите в размер на 6376.50 лева се предявява иск за мораторни лихви в размер на 607.54 лева.

За сумата 388.71 лева се претендира лихва за забава от 7.88 лева. За вредите в размер на 1721.57 лева се претендира мораторна лихва от 164.03 лева. В исковата молба за всяка претендирана мораторна лихва са посочени периодите, за които се отнася. От съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца и сумата 15 000.00 лева, явяваща се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, като последица от незаконосъобразно протичане на изпълнителното производство и от явната несъразмерност на наложените обезпечения. Върху тази сума се претендира лихва за забава в размер на 6412.51 лева, с посочен период на претенцията.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се прави възражение за недопустимост на претенцията за неимуществени вреди, която не може да се предявява от юридическо лице. По същество исковете се оспорват със следните възражения: Описаните в исковата молба действия на ЧСИ по изпълнителното дело не били противоправни, а представлявали законосъобразно приложени обезпечителни и изпълнителни способи. Ищецът не претърпял твърдените вреди от възбраните и от предприетата публична продан на имотите му; не била налице причинно-следствена връзка между действията на ответника и неблагоприятните последици за ищеца; липсвало и виновно поведение от ответника, който действал в рамките на своята служебна компетентност. На 29.07.2021г. по искане на Община Сопот срещу ищцовото дружество било образувано още едно изпълнително дело с № 1346, което било присъединено към изпълнително дело №386/2017г. и наличието на тези допълнителни задължения, според ответника били допълнителен аргумент за основателността и целесъобразността на наложените възбрани и за липсата на несъразмерност между тях и дълга.

Ответникът е заявил своевременно искане за привличане на застрахователите на неговата професионална отговорност, поради което, с определение от 03.08.2021г. са конституирани като трети лица-помагачи на ответника ЗК „Лев Инс“ АД и „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, на които е даден едноседмичен срок за вземане на писмено становище.

В този срок по делото е постъпило становище от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, в което са изложени подробно съображения за неоснователност на исковите 2 претенции.

Постъпило е и становище от ЗК „Лев Инс“ АД, с което се оспорват исковете.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 441 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.08.2012 г. е издаден акт за установяване на задължения по декларация, с който са установени задължения за ищеца в размер на 2376.31 лева главница и 245.67 лева лихва до 30.08.2012 г.

На 18.02.2016 г. е издаден акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК в размер на 2148.81 лева главница и 374.40 лева лихва (общо 2532.21 лева) и в размер на 10320.18 лева главница и 2319.16 лева лихва (общо 13639.34 лева.

На 06.02.2017 г. с акт за възлагане събирането на публични задължения е образувано изпълнително дело № 386/2017 г. по описа на ЧСИ П. И.. С него е възложено събирането на задължения в полза на община Сопот по двата акта за установяване на задължения от 2012 г. и 2016 г.

С молба от 14.02.2017 г. по изпълнителното дело е поискано пълно проучване на имуществото на длъжника и налагане на възбрани върху открити недвижим имот или на запор върху движими вещи и други активи.

На 21.02.2017 г. ответникът е изпратил на ТД на НАП Пловдив уведомление за образуваното изпълнително производство срещу ищеца по делото. Същото е направено в изпълнение на разпоредбата на чл. 191, ал. 3 ДОПК, която предижда, че когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Съгласно ал. 5 на същата норма съдебният изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на удостоверението по ал. 4. Независимо от това, дали е получено удостоверението след изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението по ал. 3, съдебният изпълнител може да продължи производството.

С писмо от 22.03.2017 г. съдебният изпълнител е поискал вписването на възбрана върху 2 самостоятелни обекта в сграда, 5 поземлени имота и 13 сгради разположени върху два от тях. Изпратени са и запорни съобщение относно банкови сметки и вземания от трето лице.

3

След това на 22.03.2017 г. до ищеца по делото- длъжник по изпълнението, е изпратена покана за доброволно изпълнение, като задължението към този момент е посочено в размер на общо 23398.08 лева и е уведомен за наложените запори и възбрани. ПДИ е получена на 31.03.2017 г.

През месец април са се върнали отговори от банките, до които са били изпратени запорни съобщения за това, че по сметките няма налични суми. Не се установява връчване на запорно съобщение за вземания от трето лице.

На 12.04.2017 г. е изпратено запорно съобщение до Сектор „Пътна полиция“ за налагане на запор върху две МПС собственост на дружеството.

На 30.05.2017 г. е постъпило удостоверение от НАП за задължения на дружеството в размер на 35097.54 лева и за наложена възбрана върху поземлен имот и запор на банкови сметки.

На 21.09.2017 г. е предприето принудително изпълнение чрез насрочване на опис на 3 поземлени имота по молба на взискателя.

На 19.10.2017 г. е извършен описа на един поземлен имот с № ******, землище на село ******, като е направена оценка за пазарна стойност в размер на 8500 лева.

Заключението е оспорено от дружеството и по негово искане е изготвена нова експертиза, която дава стойност в размер на 48 900 лева.

На 01.11.2017 г. е поискано ново вписване на възбрана, но същото е по отношение на имот образуван от два други поземлени имота, за които вече е било отправено такова с предходното писмо- 011002 и 011003.

На 05.02.2018 г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на публична продан на имот № ******. Такава е насочена в периода от 28.02.2018 г. до 28.02.2018 г.

С молба от 16.04.2018 г. е поискана нова публична продан на имота, поради това, че първата е обявена за нестанала. Такава е насрочена за периода 18.05.2018 г.- 18.06.2018 г. След като и тя е обявена за нестанала е направено ново обявление с нова оценка за имота в размер на 6700 лева. След неуспешното й провеждане е обявена нова продан по искане на взискателя с начална цена 4824 лева.

На 12.07.2018 г. и 18.09.2018 г. са вписани възбрани върху недвижимите имоти на ищеца за вземания на Община Карлово и НАП. От приложеното на лист 919 от делото искане се установява, че вземанията са в размер на общо 51126.31 лева.

В края на 2018 г. изпълнението е насочено срещу друг поземлен имот с № ****** както и срещу ПИ с идентификатор *** и сградите в него. За последния се установява само да е насрочен опис за 18.12.2018 г., но и да е извършен.

С определение от 28.11.2018 г. изпълнението на АУЗД от 18.02.2016 г. е спряно 4 по образувано от ищеца административно дело за неговото оспорване. Актът е представен на ЧСИ И. с молба от 17.12.2018 г. като е поискано спиране на изпълнителното дело. Направено е и възражение по чл. 442а ГПК и е поискано прекратяване на изпълнението срещу имот .148 по КК на Карлово и имот № ****** и № *****

ЧСИ И. е спрял частично изпълнителното дело по отношение на вземанията по АУЗД от 18.02.2016 г. и е продължил изпълнението за вземанията по АУЗД от 30.08.2012 г. Този акт на ЧСИ е съобщен на длъжника на 10.01.2019 г.

На 08.01.2019 г. е постъпило ново удостоверение от НАП за размер на задълженията от 34823.02 лева.

Междувременно на 22.01.2019 г. е обявена за нестанала четвърта публична продан на имот ****** за сумата от 4824 лева, а на 01.02.2019 г. е обявена за нестанала първа публична продан на имот № *****с първоначална цена от 15200 лева.

На 22.01.2019 г. след представяне на доказателства от длъжника на цената на имотите, ЧСИ И. е оставил без уважение искането за прекратяване на изпълнението срещу част от имотите и вдигане на наложените обезпечения.

На 25.02.2019 г. е направено ново възражение по чл. 442а, ал. 2 ГПК. То отново е оставено без уважение от ЧСИ, като разпореждането му е обжалвано пред ПОС. С решение по гр.д. № 1037/2019 г. на ПОС жалбата е оставена без уважение.

На 25.03.2019 г. е постъпило искане от взискателя за опис на СОС с идентификатори *** и *** по КК на гр. Карлово.

На 23.04.2019 г. новите публични продани на двата поземлени имота (****** и № ***** са обявени за нестанали.

На 14.05.2019 г. е извършен опис на двата самостоятелни обекта в гр. ******* и след това е определяна пазарна стойност от 37 000 лева за СОС с идентификатор .2 и 31000 лева за СОС с идентификатор .4. С жалба от 10.06.2019 г. дружеството е оспорило оценката на двата имота и е внесло разноски за изготвянето на нова оценка от посочено от него вещо лице. ЧСИ е определил едноседмичен срок за изготвяне на заключение. Съобщението е връчено на 27.06.2019 г. В последният ден от срока е постъпило искане за продължаването му, като същото е оставено без уважения. Към постъпилата молба не се констатира да се приложени доказателства за обстоятелства, на които страната се позовава. Поради непредставянето на заключение и липсата на доказателства за уважителни причини за това на вещото лице е наложена глоба в размер на 300 лева с разпореждане от 08.07.2019 г.