Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3111 от 08.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3483/2022
Вид
Решение № 3111
Подписан
08.11.2022
В сила
08.11.2022
Състав
Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, Гюлсевер Сали

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3111 гр. София, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100503483 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20217568/30.11.2021 г., постановено по гр. д. № 46251/19 г. по описа на СРС, 46 състав, „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Е.“ АД на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2005,22 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ /за ПТП от 27.06.2017 г. в гр. София, щета № 0500766483/28.06.2017 г./, ведно с мораторната лихва в размер на 272,41 лв. за периода от 06.04.2018 г. до 07.08.2019 г., и законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 07.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 470,21 лв.

Подадена е въззивна жалба от „Д.З.“ АД срещу решение № 20217568/30.11.2021 г., постановено по гр. д. № 46251/19 г. по описа на СРС, 46 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалноправния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е преценил доказателствата по делото, в резулат на което е достигнал до погрешен извод за основателност на предявения иск за заплащане на застрахователно 1 обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство не е било проведено пълно и главно доказване на твърдяната от ищцовото дружество изключителна отговорност на водача на лек автомобил „Ситроен Джъмпер“, със специален режим на движение /линейка/, за реализиране на процесното събитие и за причиняване на вредоносния резултат. Поддържа, че протоколът за ПТП, с който е удостоверено настъпването на процесното събитие, не е годен да установи причините и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, тъй като длъжностното лице, което го е съставило, не е възприело лично и непосредствено тези обстоятелства. Твърди, че в частта относно механизма на настъпване на ПТП протоколът за ПТП не е официален документ и не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, поради което в тежест на ищцовото дружество е да установи твърдения от него механизъм на ПТП.

Поддържа, че съдържанието на протокола за ПТП е било опровергано от показанията на св. К.Н., водач на лек автомобил „Ситроен Джъмпер“, от които се установява, че отговорност за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“, който в нарушение на чл. 104 ЗДвП не е осигурил безпрепятствено преминаване през процесното кръстовище на МПС със специален режим на движение /линейка с включен светлинен и звуков сигнал/, въпреки обективната възможност да стори това. Твърди, че водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ е имал възможност да възприеме и поведениетo на движещите се в съседните на него пътни ленти автомобили, които са спрели, за да пропуснат линейката. Поддържа, че привличането на водача на лек автомобил „Ситроен Джъмпер“ към административно – наказателна отговорност не е предпоставка за ангажирането на гражданската му отговорност за същото деяние, тъй като актовете на административно – наказващите органи нямат задължителна доказателствена сила за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието. Твърди, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява по безспорен начин наличието на равен принос на двамата участници в ПТП за причиняване на уврежданията по двата автомобила, поради което с извънсъдебното плащане на сумата от 2020,22 лв., равняваща се на ½ от изплатеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение, ответното дружество коректно и в срок е изплатило задълженията си като застраховател по задължителната 2 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер, съответстващ на отговорността на застрахования в дружеството водач. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ЗД „Е.“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че от съвкупната преценка на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства се установява по категоричен начин, че причина за настъпване на процесното ПТП е единствено и само противоправното поведение на водача на линейката, застрахов aн при ответното дружество.

Посочва, че от показанията на св. Б. се установява, че същият правомерно се е движел направо в лента, чиято хоризонтална пътна маркировка е указвала движение в същата посока, при зелена светлина на светофара. Твърди, че от показанията на св. Б. се установява, че той не е имал видимост към движещите от дясно на него автомобили, тъй като до него се е намирал автобус, който напълно го е закривал. Ето защо, доколкото не е имал възможност да възприеме линейката поради успоредното движение със съседните на него автомобили, водачът на увредения автомобил не е допринесъл за настъпване на събитието и не е нарушил законовите разпоредби. Счита, че предвид тръгването му от спряло състояние, лицето не е могло да се движи с висока скорост. Поддържа, че противоречиви в тази връзка са показанията на св. Н., който твърди, че се е изнесъл напред, погледнал наляво и надясно, след което е последвал удар. Счита, че виновният за настъпването на ПТП водач не е предприел действия за спиране на управляваната от него линейка, за оглеждане на пътната обстановка и уверяване, че преминаването му през кръстовището е безопасно, а напротив – навлязъл е в кръстовището с несъобразена скорост, без да има видимост към останалите участници в движението и е нарушил правилата за движение по пътищата на превозни средства със специален режим /чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП/.

В тази връзка поддържа, че поведението на застрахования при ответника водач е единствената причина за настъпването на ПТП. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на 3 страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът – ЗД „Е.“ АД твърди, че на 27.06.2017 г. в гр. София е настъпило ПТП, причинено от водача на МПС с рег. № *******, вследствие на което са нанесени вреди на МПС с рег. № *******, собственост на К. Б.. Поддържа, че според протокола за ПТП № 1681188/27.06.2017 г. водачът на МПС с рег. № ******* в нарушение на правилата за движение по пътищата е преминал при светещ червен сигнал на светофара, като по този начин е отнел предимството на МПС с рег. № *******, ударил го е и е станал причина за настъпване на ПТП. Посочва, че между ищеца и собственика на увредения автомобил с рег.

№ ******* е налице сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, валиден към датата на настъпване на събитието. Твърди, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие собственикът на увредения автомобил е предявил пред ищеца претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Посочва, че от определеното застрахователно обезщетение в размер на 4010,44 лв. е било извършено прихващане с насрещно дължима вноска от застрахователна премия в размер на 221,08 лв., след което е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3789,37 лв. на правоимащото лице. Посочва, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало правото да се суброгира в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респ. срещу застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, до размера на платеното застрахователно обезщетение /4010,44 лв./ и обичайните разноски за определянето му /15,00 лв./. Твърди, че е отправена до ответното дружество – „Д.З.“ АД регресна покана за плащане, която е била получена на 06.03.2018 г. Посочва, че по процесната щета ответното дружество е изплатило сумата в размер на 2020,22 лв., а непогасената част от дълга възлизала на 2005,22 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 2005,22 лв., представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500766483/28.06.2017 г. с включени ликвидационни разноски в размер на 4

15,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 07.08.2019 г. до окончателното плащане, и мораторна лихва в размер на 272,41 лв. за периода от 06.04.2018 г. до 07.08.2019 г.

Претендира разноски.

Ответникът – „Д.З.“ АД оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, наличието на причинно – следствена връзка между щетите по увредения автомобил и поведението на водача на лек автомобил „Ситроен Джъмпер“, както и размера на претендираното застрахователно обезщетение. Поддържа, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е противоправното поведение на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ – К. Б., който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и неосигуряване на безпрепятствено преминаване през процесното кръстовище на МПС със специален режим на движение, въпреки наличието на обективна възможност да стори това, е ударил лек автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № *******, движещ се с включен светлинен и звуков сигнал. Посочва, че по този начин, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата /чл. 104 ЗДвП/, е причинил щети на двете МПС. При условията на евентуалност прави възражение за преобладващ принос на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ за настъпване на вредносния резултат. Претендира разноски.

Не са спорни по делото следните обстоятелства: че на 27.06.2017 г. в гр.

София е настъпило ПТП между лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *******, управляван от К. Б., и лек автомобил „Ситроен Джъмпър“, с рег. № *******, управляван от К.Н.; че към момента на настъпване на ПТП за лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *******, е била сключена със ЗД „Е.“ АД валидна застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 00500100191602/01.03.2017 г.; че към момента на настъпване на ПТП е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на водача на лек автомобил „Ситроен Джъмпър“, с рег. № *******, с „Д.З.“ АД; че по повод на настъпилото застрахователно събитие – ПТП е била заведена претенция № 5

***/28.06.2017 г. в ЗД „Е.“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение от собственика на увредения автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *******; че ищцовото дружество е изплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 3789,37 лв., след извършено прихващане с насрещно дължими вноски от застрахователна премия в размер на 221,08 лв.; че размерът на обичайните разноски за определяне на щетата възлиза на 15,00 лв.; че ответното дружество е изплатило на ищцовото дружество по процесната щета сумата в размер на 2020,22 лв.

За установяване на спорното по делото обстоятелство, касаещо механизма на настъпване на ПТП, по делото са събрани писмени доказателства /протокол за ПТП № 1681188/27.06.2017 г. и преписка по щета № 0500766483/28.06.2017 г./ и гласни доказателства /показания на св. К. Б. и К.Н./ и е изслушано заключение на САТЕ.

Според протокола за ПТП № 1681188/27.06.2017 г., съставен от органите на КАТ, след посещение на място, като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП е посочено, че на 27.06.2017 г. водачът на МПС 1 /лек автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № *******/ се е движел по бул.