Разпореждане № 647 от 13.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 647 гр. Пазарджик, 13.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20225200900214 по описа за 2022 година

Образувано е по предявена искова молба вх. № 8798 от 13.12.2022 г. н а „Е Б“ ЕООД, ЕИК , чрез адв. К от С, срещу „Л М“ ЕООД, ЕИК , със седалище в гр. П.

Исковата молба е нередовна.

При преценка допустимостта на предявения иск съдът дължи да установи доколко е налице съответствие между обстоятелствена част и петитум, тъй като ако такова липсва, искът е нередовен. В настоящия случай е налице именно противоречие между обстоятелствена част и петитум. Липсва и ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът – изискване на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.

От една страна в съобразителната част на исковата молба е посочено, че страните са сключили на 02.11.2020 г. споразумение за извънсъдебно уреждане на висящи задължения по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, произтичащи от забавени плащания по друг договор. Изложените твърдения са неясни. Посочва се, че втората сума от 6 600 лева е изискуема ако първата сума от 44 400 лева не бъде заплатена в посочения срок до 01.02.2021 г., а паралелно се твърди, че същата сума от 6 600 лева става изискуема на 01.03.2021 г. Отделно се сочи мораторна лихва в размер на 322.22 лева за периода от 01.02.2021 - 01.03.2021 г. върху главница от 33 400 лева (44 400 лева 11 000 лева), при плащане на 11 000 лева в периода от 04.12.2020 г. - 18.12.2020 г.

Посочват се две суми, претендирани като мораторна лихва - 7 255.55 лева и 7 524.56 лева, които обаче не става ясно как са формирани и за какъв период, не става ясно и претенцията включва ли и лихва върху лихва.

Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение, 1 възникнало от договорен или от извъндоговорен източник. При изложени твърдения за договорен източник на задължението, съотв. на кореспондиращото му субективно право, чиято защита се претендира, ищецът не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключване, субекти и характеризиращи престации. Това е така, защото правните последици от различните видове договори са различни и съдът не може да реши спора без да е изяснено какви точно последици от какъв договор се претендират.

Отделно от горното, при претенция за периодични вземания (мораторна лихва), ищецът задължително следва да посочи периода и размера на главницата върху която се начислява лихвата.

След отстраняване на посочените нередовности, съдът ще провери редовността на исковата молба отново.

ІІІ. След това съдът ще се произнесе и по молбата по чл. 389 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 8798 от 13.12.2022 г.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с препис за ответника да отстрани противоречието между обстоятелствена част и петитум, като изложи ясни твърдения относно претендираните суми, съобразно мотивите на настоящото разпореждане, както и ясно да уточни източника на правоотношението споразумението за новация или висящи задължения по предходен договор.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение изцяло и в срок, исковата молба ще бъде върната на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, а производството ще бъде прекратено.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС да се връчи на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 2