Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 19.02.2021, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 686/2020
Вид
Решение № 58
Подписан
19.02.2021
В сила
19.02.2021
Състав
РАЙНА ДИМОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 121, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.121, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.121, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 121, ал. 4 и ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 121, ал. 4 и ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 121, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 165 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.167 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.196, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 197 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.197, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 197, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 197, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 197, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.202, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 208, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 209, ал. 2, т. 1- т.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 209, ал. 2, т. 1- т.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 209, ал. 2, т. 1- т.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 209, ал. 2, т. 1- т.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 209, ал. 2, т. 1- т.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 209, ал. 2, т. 1- т.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 209, ал. 2, т. 1- т.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 209, ал. 2, т. 1- т.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 19.02.2021г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.

ТОДОРОВА административно дело № 686 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.197, ал.2 – ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „ТАИС - 91“

АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, кв.

„Индустриален“ № 32, представлявано от Изпълнителния директор Г.М.К., срещу Решение № 341/ 26.10.2020г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е потвърдено като законосъобразно Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200024-023-0003042 от 09.10.2020г., издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с решението Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № С200024-023-0003042 от 09.10.2020г., издадено от ст. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че нито в ПНПОМ, нито в потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП - Пловдив, е мотивирано наличието на обезпечителна нужда, като законово регламентирана материалноправна предпоставка по чл. 121, ал.1 от ДОПК за налагане на обезпечителните мерки. Твърди, че преди налагането на предварителните обезпечителни мерки не е извършен анализ на имущественото състояние на дружеството, поради което формираният извод, че без предприемане на действия по обезпечаване на бъдещите публични вземания ще се затрудни събирането на задълженията за данъци, се явява фактически и доказателствено необоснован. Счита, че макар големият размер на предполагаемите публични задължения, които ще бъдат установени при извършваната ревизия, да предпоставя по-висок риск за тяхното събиране, това не може да бъде единственото основание за налагане на предварителните обезпечителни мерки, като при преценката за наличието на обезпечителна нужда следва да се изхожда и от естеството, продължителността и характера на осъществяваната търговска дейност от задълженото лице, от общото му финансово и имуществено състояние и фискалната му история, вкл. резултатите от предходно извършвани ревизии и данъчни проверки, наличието на други непогасени публични задължения, извършвани действия по възпрепятстване на данъчния контрол, укриване на данни, разпореждания с активи след започване на ревизионното производство и т.н.

Поддържа, че с наложените предварителни обезпечителни мерки е нарушено императивното изискване по чл.121, ал.3 от ДОПК, доколкото с наложените запори върху банковите сметки на дружество на практика ще се стигне до спиране на дейността на търговеца, преимуществено осъществявана чрез сделки с разплащания по банков път. Твърди се и непропорционалност на обезпечителните мерки от гл.т размера на предполагаемите публични вземания и активите, върху които са наложени обезпеченията. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на Решение № 341/ 26.10.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с решението Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200024-023-0003042 от 09.10.2020г.

Ответникът по жалбата -

Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение и потвърденото с него ПНПОМ са постановени в съответствие и при правилно приложение на закона, за което излага подробни съображения.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420005326-020-001/ 03.09.2020г., издадена от Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „ТАИС – 91“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, жк „Индустриален“ 32, като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2019г. и задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2015г. до 31.05.2020г. Извършването на ревизията е възложено на С.Д.Й. – Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и Н.Д.Г. – Главен инспектор по приходите.

От Ръководителя на ревизията – Главен инспектор по приходите Станислав Йорданов, е изготвено и изпратено до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-16002420005326-039-001/ 08.10.2020г. Искането е за налагане на мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със ЗВР № Р-16002420005326-020-001/ 03.09.2020г., извършвана по отношение на „ТАИС – 91“ АД, гр. Казанлък. Посочените мотиви за обстоятелствата, налагащи предприемането на мерките за предварително обезпечаване, се свързват с установени в хода на ревизията индикации за измама – създадена система на документиране на доставки на стоки – втора употреба, в резултат на която се създават кръгове от привидни документални потоци с непрекъснато нарастваща данъчна основа на доставките. Очакваният размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне, са посочени като такива в размер на: задължения за ДДС – 1 880 556.50лв. /главница/ и 419 169.44лв. /лихва, изчислена към 08.10.2020г./ и задължения за корпоративен данък – 18 299.33лв. /главница/ и 4 333.20лв. /лихва, изчислена към 08.10.2020г./. Сочи се в искането, че налагането на предварителните обезпечителни мерки е необходимо за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на което събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Към искането са приложени справки за притежавано от ревизираното лице недвижимо имущество и ППС.

Въз основа на направеното искане, с Постановление изх. № С200024-023-003042/ 09.10.2020г. на ст. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, във връзка с извършваната ревизия на „ТАИС – 91“ АД и по съображения, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер 2 322 358.52лв., в т.ч главница 1 898 855.90лв. и лихва 423 502.62лв. към 08.10.2020г., на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, за обезпечаване на очакваното публично вземане, на дружеството са наложени обезпечителни мерки, както следва: 1. Възбрана върху недвижим имот – търговски обект /магазин/, КИД ***, обект за търговска дейност – магазин за дрехи, брой нива на обекта 1, находящ се в сграда за търговия с идентификатор ***, с площ 111.5кв.м, находящ се в гр. Стара Загора, ***, ет.1, с данъчна оценка 148 971.80лв.;

2. Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД BIC ***.52лв. и в ТБ АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД BIC ***.52лв.; 3. Запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***, находяща се в ТБ РАЙФАЙЗЕН БАНК BIC ***.52лв. и 4. Запор върху движими вещи - лек автомобил марка PEUGEOT, Модел

Експерт, рег. № *****, рама № VF3BBRFNC86045591, двигател № 10LH570899842, година на производство 2003, мощност 100kw, със застрахователна оценка 3 800 лева. Въз основа на изложените в Искане № Р-16002420005326-039-001/ 08.10.2020г. мотиви и анализ на наличната информация, е прието, че размерът на активите е доста по-малък по стойност от предполагаемия размер на задълженията и в този смисъл събирането на задълженията ще бъде затруднено, като с налагането на обезпечителните мерки ще се гарантира интереса на публичния взискател, без да се възпрепятства или спира дейността на ревизираното лице.

На основание чл.202, ал.1 от ДОПК, са изпратени запорни съобщения до УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ТБ АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, ТБ РАЙФАЙЗЕН БАНК и до ОД на МВР – Стара Загора. Изпратено е заявление за вписване на наложената възбрана върху недвижимия имот до Служба по вписванията – гр. Стара Загора, както и съобщение до Централния регистър на особените залози.

С подадена от „ТАИС – 91“ АД жалба до Директора на ТД на НАП – Пловдив, Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200024-023-003042/ 09.10.2020г. на ст. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е оспорено по административен ред.

С обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 341/ 26.102020г., издадено от Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, е потвърдено като законосъобразно Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200024-023-003042/ 09.10.2020г. на ст. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив. Решаващият административен орган е приел, че налагането на предварителните обезпечителни мерки се явява обосновано от гл. т установената по несъмнен начин обезпечителна нужда по см. на чл.121, ал.1 от ДОПК, като при съпоставката между предполагаемия размер на задълженията, които се очаква да бъдат установени при извършваната ревизия на „ТАИС – 91“ АД и стойността на притежаваните от дружеството активи, правилно е преценено, че събирането на очакваните публични задължения значително ще се затрудни. Направен е извод че оспореното ПНПОМ, като издадено от компетентен орган въз основа на мотивирано искане от орган по приходите, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл.195 във вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК и при съблюдаване на условията по чл.121, ал.1 и ал.3 от ДОПК за налагането на предварителните обезпечителни мерки, е правилно и законосъобразно.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаване на обжалваното Решение № 341/ 26.10.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с решението ПНПОМ № С200024-023-003042/ 09.10.2020г., както и материалите от извършени по отношение на „ТАИС – 91“ АД ПУФО, приключили с Протокол № П-16002418217156-073-001/ 10.05.2019г. и Протокол № 16002419205008-073-001/ 29.04.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. На основание чл. 197, ал.

2 ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство, е решението на Директора на ТД на НАП – Пловдив, като по аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки.

Следователно, съобразно задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът следва да извърши цялостна служебна проверка както на законосъобразността на оспореното Решение № 341/ 26.10.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, така и на потвърденото с решението Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200024-023-003042/ 09.10.2020г., издадено от ст. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение и на потвърденото с него ПНПОМ, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.197, ал.2 от ДОПК, е процесуално допустимо.