Решение № 195 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20231100107252 по описа за 2023 година

Ищецът М. Н. С. е предявил срещу ответниците И. С. Х. и Х. С. Х.

– солидарно отговорни длъжници, осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 150 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ищеца, вследствие на нанесен побой от ответниците на 29.09.2016 г., ведно със законната лихва от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция: на 29.09.2016 г. около 10:30 часа, в гр. София, ж.к. „******* на ул.

„Търново“, в близост до спирката на масовия градски транспорт до 12-та Поликлиника двамата ответници И. С. Х. и Х. С. Х. му нанесли побой, като първият ответник го ударил с юмрук в горната част на носа, а вторият ответник го ударил с юмрук в областта на лявото око; в резултат от инцидента на ищеца били причинени кръвонасядания на клепачите; разкъсно-контузна рана на роговицата с пролапс на ириса, намаление на зрението до VOS+0.04 (при норма 1.0) субконюнктивна хемотерапия, както и открито счупване на костите на носа с дислокация на фрагментите, девиация на носната преграда вляво, затруднена носна проходимост, от които травматични увреждания продължава да търпи силни болки и страдания; противоправността и вината 1 на двамата ответници била установена с влязла в сила присъда от 17.06.2022 г. постановено по НОХД №3577/2020 г., по описа на СРС, НО, 100 състав. Иска се от съда да осъди ответниците да му заплатят обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 21.06.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответниците И. С. Х. и Х. С. Х. в законоустановения срок по чл. 131, ал.

1 ГПК, са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявения иск по основание и размер. Отричат да са извършили деянието, за което са осъдени с влязла в сила присъда. Релевират възражение за настъпила погасителна давност на вземането за главница и лихви. Твърдят, че ищецът проявявал агресия спрямо тях и много други лица, като изпитвали съмнения, че той може да е страдал от душевни заболявания и че е осъждан за насилие над хора.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С определение от 17.10.2024 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че налице влязла в сила присъда от 17.06.2022 г. , постановена по НОХД №3577/2020 г., по описа на СРС, НО, 100 състав, като основание чл. 300 ГПК следва да се приеме, че ответниците са причинили на ищеца: комбинирана травма на лявото око – разкъсна рана на окото, с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, осъществяващо медикобиологичния признак, трайно отслабване на зрението на лявото око, за срок по-дълъг от 30 дни; открито счупване на носните кости, с леко разместване на костните фрагменти, със симптоми: болки, оток и изкривяване на носната пирамида, кървене на носа, оток на околните меки тъкани, кръвонасядания в областта около очите и затруднено носно дишане, осъществяващо медикобиологичния признак, постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал.,1, т.3 от НК.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел О. Н. С.

(брат на ищец), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени 2 доказателства, че свидетелят е присъствал на инцидента, при който на 29.09.2016 г. в гр. София двамата ответници И. С. Х. и Х. С. Х. нанесли побой на ищеца. Свидетелства, че вследствие на инцидента брат му е загубил над 90 % от зрението си и изпитва затруднения при дишане през носа. Сочи, че от този момент той и майка му се грижат за ищеца. Свидетелства, че след инцидента ищецът е посещавал психиатър и психолог-психиатър.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза (СМЕ) неоспорена от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че в следствие на процесния инцидент ищецът е получил кръвонасядане на клепачите на очите, рана на лявата очна ябълка с пролабиране и загуба на вътреочни тъкани, открито счупване на костите на носа с изкрияване на ностана преграда. Установява се и, че ищецът е лекуван оперативно и за разкъсаната очна ябълка и за счупените носни кости, като е бил на болнично лечение до 07.10.2016 г. Вещото лице е посочило, че при нормално протичане на лечебния процес, носните кости са заздравели до около един месец след операцията, като се очаква носовото дишане да е възстановено. По отношение на разкъсаната очна ябълка е посочено, че е довела до намаление на зрението на лявото око, което ще остане за цял живот.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Твърденията в исковата молба дават основание искът да се квалифицира по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е основателен така предявеният иск, следва да се установи деяние, същото да е противоправно, от него за ищеца да са произлезли неблагоприятни последици, изразяващи се във вид на вреда, както и същите да са в пряка причинна връзка с деянието. На основание чл. 45, ал.2 ЗЗД, вината се предполага.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата на наказателния съд обвързва гражданския съд и относно причинената вредата от престъплението, 3 когато последната е елемент от фактическия му състав и е била предмет на наказателното производство. Когато съответното деяние представлява престъпление с оглед настъпването на вреда и вида на вредата, фактическият състав на престъплението обхваща и вредата. В тези случаи (при резултатните престъпления), в чийто фактически състав се включва задължително настъпването на вреда, постановената присъда обвързва гражданския съд и конкретно установения вид вреда.

В настоящия случай се установи, че е налице влязла в сила присъда от 17.06.2022 г., постановена по НОХД №3577/2020 г., по описа на СРС, НО, 100 състав, като основание чл. 300 ГПК следва да се приеме, че ответниците са причинили на ищеца: комбинирана травма на лявото око – разкъсна рана на окото, с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, осъществяващо медикобиологичния признак, трайно отслабване на зрението на лявото око, за срок по-дълъг от 30 дни; открито счупване на носните кости, с леко разместване на костните фрагменти, със симптоми: болки, оток и изкривяване на носната пирамида, кървене на носа, оток на околните меки тъкани, кръвонасядания в областта около очите и затруднено носно дишане, осъществяващо медикобиологичния признак, постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал.,1, т.3 от НК.

С оглед приложението на чл. 300 от ГПК настоящият съдебен състав е задължен да приеме, че ответниците са извършили посоченото в исковата молба деяние, че деянието им е противоправно и виновно, както и че същото е причинило на ищцата средна телесна повреда.

Съдът е длъжен да се произнесе, относно възражението на ответниците за погасяване по давност по отношение предявения иск.

Тълкувателно решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК, представляващо задължителна за правоприлагане от съдилищата практика, в своята т. 2 изрично сочи, че ,,ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност‘‘. Следователно и независимо от връзката на 4 наказателното производство с гражданското, образувано заради последиците от първото и независимо от това, че увреденото лице участва в наказателното дело, чийто резултат е преюдициален за правото му на обезщетение, последното не се ползва от защитата, заради висящността на наказателното дело. Двете дела - наказателното и гражданското - нямат идентичен предмет, поради което висящността на първото не прекъсва, нито спира давността за предявяване на второто.

С оглед разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, вземането възниква от деня на откриване на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок. Съгласно чл. 115, ал. 1, б.

,,ж‘‘ висящият съдебен процес е основание за спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора в този период от време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се погаси по давност. Изискването на закона обаче е да е налице висящ съдебен процес относно вземането, спрямо което тече погасителна давност. Наказателният процес относно престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта, защото съгласно целта е да се определи реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона.

В Решение № 643 от 4.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 533/2008 г., I н. о., НК е прието, че „вземането възниква от деня на откриването на дееца и от същия момент то става изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД . В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта.

Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори когато става дума за престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизането на присъдата в сила, с която се 5 установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъпление трябва да се предяви в петгодишния давностен срок. С предявяването на иска може да бъде прекъснат срокът на погасителната давност само доколкото този срок тече, но не и след като този срок е изтекъл. Предявяването на иска след изтичане на срока на погасителната давност не може да заличи последиците на давността, след като възражението за изтекла давност е направено, защото това правоизключващо възражение се зачита към момента, в който е настъпило”.

В настоящия случай следва да се приеме, че лицата, извършили деликта са открити с разпознаването им от ищеца, което е извършено на 26.03.2018 г., видно от протоколи от 26.03.2018 г. по ДП № 33843МК 667/2017 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. 13588/17 г. по опис на СРС.

Съобразно изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че се установи от представените по делото доказателства, че доколкото исковата молба е подадена от ищеца на 22.06.2023 г., т.е. след повече от 5 години от откриване на извършителите на процесния деликт, поради което и следва да бъде уважено направеното в отговора на исковата молба от ответниците, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, възражение за изтекла погасителна давност.