Решение № 1599 от 20.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1599 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100510983 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от С. Ц. Х., ищец пред СРС, срещу решение № 6776 от 20.06.2022 г. по гр.д.№ 30812 по описа за 2021 г. на СРС, 154 –ти състав, с което са отхвърлени претенциите й по чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД за осъждане на МБАЛ „Света София“ ЕООД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 2 250 лв., ведно със законната лихва от 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни, както и в нейна тежест са възложени разноските в процеса.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение. Твърдят се допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Въззивницата сочи, че СРС се бил съсредоточил единствено върху това налице ли е причинно-следствена връзка между безспорно установеното противоправно деяние – поставяне на медицинско изделие с изтекъл срок на 1 годност и последващата операция, поради инфектиране на раната. СРС не бил обсъдил дали е била налице вътре-болнична инфекция /ВБИ/, която можела да се предаде не само чрез поставяне на замърсено медицинско изделие или такова с изтекъл срок на годност, а и чрез използване на нечисти инструменти, предаване от заразен персонал и контакт с различни замърсени повърхности. Счита, че СРС съвсем безкритично бил възприел заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза /КСМЕ/ като приел, че това изключва заразяване, свързано с медицинско обслужване или поставяне на медицинско изделие. СРС пропуснал да разгледа въпроса дали внасянето на инфекцията отвън навътре не представлява заразяване с вътрешно-болнична инфекция по време, или по време на престоя в болничното заведение чрез ръце на персонала, замърсени повърхности или инструментариум. СРС не бил съобразил противоречието между основното заключение и комплексната СМЕ в частта относно заявеното от вещото лице М.. Действително, единичната СМЕ, изготвена от вещото лице М. не била приета по делото, но била депозирана и подписана от вещото лице, както и съдържала неговото становище. Нито едно от вещите лица не било микробиолог, както било поискано още в исковата молба. Счита, че недопускането на повторна СМЕ довело до неизясняване на делото, както и представлявало процесуално нарушение. Нарушена била и практиката на ЕСПЧ. Не можело да се кредитират и изготвените в досъдебното производство експертизи, тъй като отговорите на поставените въпроси били декларативни. СРС не бил взел предвид, че по делото било установено по безспорен начин, че от раната на ищцата бил изолиран причинител, какъвто не бил установен в организма й преди операцията. Пренебрегната била дефиницията за ВБИ, съдържаща се в нормативните актове и по-конкретно като такива се считали инфекциите, придобити от пациента във връзка с медицинското обслужване по повод друго заболяване. Такива инфекции се установявали и след изписването на пациента. Сочи, че по делото били констатирани постоянни оплаквания от страна на ищцата след операцията – болков синдром, влошаване на състоянието, оток, невъзможност за движение, отваряне на оперативната рана и инфекция. Счита, че съжденията на СРС противоречат на формалната логика. Сочи, че документите, касаещи профилактиката на ВБИ били оспорени относно достоверната им дата, което обстоятелство СРС изобщо не бил коментирал. Освен това дори да имало планове и проекти за контрол на 2

ВБИ това не означавало, че е изключена вероятността такива да са се случили. СРС безкритично бил пренебрегнал факта, че от лице от персонала бил изолиран същият причинител, какъвто бил установен у ищцата. СРС се бил позовал на „оправдан медицински риск“ без да коментира какво означава „оправдан“ като не се бил съобразил и със съдебната практика на ВКС по този въпрос. Счита, че ответника не бил доказал, че е въвел и спазил съответните правила, които да предотвратят възникване на риска, който съпътства оказването на медицинска помощ. Намира, че било доказано противоправното деяние, както и наличието на инфекция с установен причинител, която отговаряла на дефинициите за ВБИ. С оглед на това необоснован бил извода на СРС за липса на причинно-следствена връзка.

Вещите лица не сочели като причина за втората операция друга причина освен инфекцията. Действително, диабетът или наднорменото тегло можели да бъдат обстоятелства, които да затруднят възстановяването, но те сами по себе си не били източници на инфекция, така било прието и в съдебната практика на ВКС. В този смисъл неясно защо вещите лица изключвали наличие на ВБИ. В случая било констатирано наличие на инфектирана атонична рана, а при микробиологичното изследване била установена candida spp staphylococcus aureus, които били типични причинители на вътреболнични инфекции. Вещите лица по КСМЕ били посочили, че причина за втората оперативна намеса е възпалителния процес настъпил постоперативно и отварянето на оперативната рана. При това положение един от възможните изводи бил, че възпалителния процес е причинен от ВБИ.

Според процесуалния представител на ищцата следвал извод, че това е найвероятната причина за възпалението. Това означавало и, че е налице причинно-следствена връзка. Освен това в КСМЕ било посочено, че наличието на цимент с изтекъл срок на годност създавало условия за възникване на инфекция. Дори да се приемело, че инфекцията не е привнесена, то определено влагането на материал с изтекъл срок на годност се явявал благоприятстващ фактор за развитието на инфекцията. Сочи, че ответника не бил доказал спазването на правилата за антисептика при ищцата при смяна на превръзки и провеждане на операцията. В резултат на това усложнение се наложило ищцата да приема и антибиотици, обезболяващи и други лекарства, което се отразило неблагоприятно върху общото й състояние. Ходила с патерици и възстановителния период продължил над 3 3 месеца. Затова намира за доказано търпените болки и страдания; налице били неимуществени вреди, които били причинени от действия и бездействия на служители на ответната болница, изразяващи се в предоставяне на некачествена медицинска помощ в противоречие с чл.81 ал.2, т.1 от ЗЗ. Освен това предоставената медицинска помощ не съответствала на утвърдените от науката и практиката методи, каквото било изискването на чл.79 ЗЗ. Налице било противоречие и на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, арг. от чл.80 ЗЗ.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да бъде постановено друго с което претенцията й по чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД да бъдат уважени. Претендират се разноски.

О т ответника в производството пред СРС – МБАЛ „Света София“ ЕООД, е постъпил отговор, в който отговор се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и съобразено с представените по делото доказателства. Сочи, че не били допуснати твърдените от въззивницата нарушения на материалния и процесуален закон.

Правилно СРС се бил съсредоточил върху изследването на това налице ли е причинно-следствена връзка, това било съществен елемент от фактическия състав на деликта и липсата му водело до неосъществен състав на непозволеното увреждане. Неверен бил довода на въззивницата, че СРС не е изследвал останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Правилно СРС не бил допуснал повторна КСМЕ, тъй като не били налице предпоставките на чл.201 ГПК. Сочи, че ищцата била преминала през стандартна процедура при която била извършено тотално колянно ендопротезиране на лява коленна става. В случая ставало въпрос за 4-та степен на гонатроза. Налице били множество остеофити, деструкция на ставните повърхности, нарушения в походката, като прогнозата била бавно, постепенно и необратимо влошаване в състоянието. Оплакванията на пациентката датирали от повече от една година, без подобрение.

Единствената възможност за нормализиране функцията на ставата и овладяване на болката било тотално колянно ендопротезиране, предвид напредналия процес на гонартроза. Сочи, че пациентката била запозната с диагнозата и била дала съгласие за извършване на операцията. Лекуващият лекар й бил разяснил вида на оперативната интервенция и вида на имплантите, които се използват. Нямало спор, че ищцата е подлежала само и 4 единствено на оперативно ендопротезиране поради същественото износване на ставния хрущял и невъзможността му за възстановяване по друг начин.

Операцията била извършена успешно и била постигнала изцяло своя резултат.

Счита, че сочените от ищцата противоправни действия на болницата не били доказани. И двете й твърдения – за поставен цимент с изтекъл срок на годност и вътреболнична инфекция били оборени от събраните по делото, доказателства. От приетата по делото СМЕ се установило, че не е налице лекарска грешка. Ищцата била изписана с подобрение и без наличие на възпалителен процес след операцията, извършена на 03.06.2020 г. По делото не се доказало ищцата да е посещавала ответното лечебно заведение след изписването й за контролни прегледи и извършване на превръзки. От извършеното лабораторно изследване на 22.06.2020 г. на раневия секрет на ищцата не била изолирана патогенна флора, което означавало, че не е налице причинно-следствена връзка между операцията на 03.06.2020 г. и инфектирането на кожната част на раната. Действително, от раневия секрет на 02.07.2020 г., т.е. един месец след операцията, бил изолиран стафилокок, за който вещите лица били категорични, че не е от вътреболнична инфекция, а живее под кожата на човека като нормална флора. Това означавало, че този стафилокок не е с произход от операцията или след нея по време на болничния престой до изписването на пациентката. Вещите лица били категорични, че произхода на инфекцията на раната е от вън на вътре и не е по причина на самата операция нито на използвания при нея цимент, защото при последното възпалението щяло да започне от ставната капсула на вън и ще има съществено различни последици и проявление. Според СМЕ ¼ от хората имат здраво носителство на този стафилокок. Причината за попадане на стафилокока в раната било наличието на оперативна рана. Причинената от този стафилокок инфекция на повърхността на раната било оправдан хирургичен риск. Сочи, че наднорменото тегло на ищцата /над 100 кг/ и съпътстващото заболяване диабет предразполагали същата към подобен вид вторично инфектиране на раната и по-трудното зарастване, т.е. причината не била поведението на ответника, а била обективна и се кореняла у анатомичните особености на ищцата. Твърди, че в болницата били изпълнени всички мероприятия и превенция за предотвратяване на вътреболничните инфекции. Счита, че срока на годност на използвания цимент не е в причинна връзка с възпалението; липсвали данни за влошени характеристики на 5 вложения цимент. Дори да се приемело, че цимента е с изтекъл срок на годност, то той не бил причинил никаква вреда на пациентката. Пълният му срок на годност бил 3 години след производството на продукта, но проучванията показвали значителна по-дълга годност и ефективност от официално посочените, което било потвърдено и от ваксините за Ковид 19, чийто срок бил увеличен с 50 %, а в случая се касаело до 5-7 %. Очевидно продукта не бил изгубил свойствата си за просрочения период предвид на това, че нямало данни за лоша фиксация на компонентите и нямало данни за инфекция на ендопротезните компоненти вътре в ставата. Налична била само повърхностна ранева инфекция от микроорганизъм, който бил разпространен обитател на кожата, лигавиците и околната среда на фона на налични рискови фактори от страна на пациента – захарен диабет и наднормено тегло. Това означавало, че цимента не е в причинно-следствена връзка с твърдения от ищцата резултат по ранева инфекция. Това било така, защото с цимента се фиксирала протезата за костта и ако цимента е негоден, то ще има проблеми с фиксацията. Ако се касаело да нестерилност на цимента, то възпалението щяло да бъде отвътре навън, а не обратното, както било в случая. Освен това независимо от проведената втора операция, ищцата не била търпяла болки и страдания за по-дълъг срок от обичайния. Използваните от ищцата помощи средства при възстановителния процес били заради протезирането, а не заради втората операция, тъй като последната била с незначителен обем спрямо първата и касаела само кожа и подкожна тъкан с дебелина няколко милиметра. Твърди се, че към момента на изписването на ищцата не било имало инфекция на оперативната рана. Такава не било имало и към 22.06.2020 г., което било видно от изследването, т.е. нямало я сочената във въззивната жалба причинно-следствена връзка между операцията и последващото възпаление на раната. Следоперативния период бил гладък и протекъл без усложнения със спокойно оперативна рана. Лабораторните показатели били нормални и липсвали данни за инфекция. Рехабилитацията протекла нормално. Пациентката била изписана с подобрение на 08.06.2020 г. Това означавало, че няма инфектиране на раната по време и след операцията. В случая ставало въпрос за повърхностна ранева инфекция на кожата и подкожните мазнини, без системно затягане на подкожните слоеве и на ендопротезираната колянна става. Лечението на раневата инфекция било успешно въпреки наличните рискови фактори от страна на пациента – 6 незадоволително контролиран захарен диабет и наднормено тегло, което я правело възприемчива към инфекции. От разпитаната на страна на ответника свидетелка, лекар при ответника, било установено, че лечебното заведение регулярно следи за стерилността и провежда профилактика и контрол на ВБИ, съобразно медицинските стандарти. За проведените дейности се водели журнали. Стриктното извършване на дейностите се следяло от лекар епидемиолог с 40 годишен стаж, затова наведените във въззивната жалба в противен смисъл, доводи, били голословни и неоснователни. Налице бил отличен резултат от ендопротезирането, възстановяване на функцията и обема на движенията на оперираната коленна става, което изключвало основание за връщане на заплатената цена на импланта. Намира, че претенцията на ищцата е недоказано освен по основание, така и по размер, тъй като не съответствала на търпените от нея болки и страдания; касаело се до локален възпалителен процес на кожата в рамките на оправдан хирургичен риск, който бил частичен по отношение на оперативната рана и бил преодолян чрез резекция на некротизиралите тъкани и затваряне на ревизираните ръбове. Периодът на овладяване на инфекцията бил кратък. Не били налице никакви трайни последици за здравето и живота на пациентката.