Решение № 275 от 15.04.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Благоевград, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20231210101314 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от М. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б., община Б. чрез адв. А. П. М., личен номер, Адвокатска колегия - Благоевград, адрес гр. Б., ул.

„Б.” №, офис против О. Б., ЕИК, с адрес гр. Благоевград, пл. “Г.” №, представлява от Кмета на О. Б. - И. С..

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответника О. Б., с ЕИК, с административен адрес в гр. Б., пл. „Г.“ №, представлявана от Кмета на О. Б., че М. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес - О. Б., с. Б. е собственик на 245 /двеста четиридесет и пет/ кв. м. от имот №*** /нула седем три седем седем точка четири нула шест точка три/, целият с площ от 514 /петстотин и четиринадесет/ кв. м., представляващи на място имот с проектен номер №*** /нула седем три седем седем точка четири нула шест точка пет/, с площ от 245 /двеста четиридесет и пет/ кв. м., при съседи на имот ***, както следва: имоти с идентификатори ***,

***, ***, *** и *** по кадастралната карта на с. Б., община Б., одобрена със заповед РД-18-139 от 13.03.2019 година на изпълнителния директор на АГКК, местност “Андъко”, с трайно предназначение на територията “земеделска”, начина на трайно ползване нива, шеста категория, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, владение на имота в продължение на 32 години.

Претендират се и сторените съдебни и деловодни разноски.

Твърди се, че с решение №RE-6/l9.12.2000 г. на Поземлена комисия 1 Благоевград, на наследниците на С. Х. Ц., под т. 3 е възстановено право на собственост в стари реални граници на имот №107003, местност “Андъко”, землище на с. Б., община Б., с площ от 3.604 дка, представлавящ нива, шеста категория. За същия имот №107003, землището на с. Б., община Б., местност “Андъко”, е издадена скица №Ф00208/12.01.2001 г., съгласно която имотът е собственост на наследниците на С. Х. Ц.. Сочи се, че скицата е издадена въз основа на решение №RE-6/19.12.2000 г. на Поземлена комисия - Благоевград, от която е видно, че в имот №107003 са изградени две сгради, представляващи селскостопански постройки, които изцяло попадат в имот №107003.

Твърди се, че на 08.12.2008 г. между наследниците на С. Х. Ц. е сключен договор за доброволна делба /договор за доброволна делба №124, том седми, per. №21083/2008 г., вписан в СлВп с вх. per. №5260, том трети, акт 231/08.12.2008 г./, съгласно който имот №107003 остава в дял и става собственост на М. С. Д..

Твърди се, че ищецът е собственик на съседен до процесния имот имот, по силата на възстановително решение на ПК -Благоевград и договор за доброволна делба, като между имот №107003 и спорните 245 кв. м. от имот с номер №*** липсва ограда.

Излага се, че още през 2013 г. ищецът Д. се е снабдил с удостоверение за търпимост на селскостопанска постройка за отглеждане на домашни животни /удостоверение за търпимост №670/26.11.2013 г. на Главния архитект на О.

Б./, като строежът “селскостопанска постройка за отглеждане на домашни животни”, находящ се в имот №107003, местност “Андъко”, землище с. Б., община Б., е търпим, съгласно §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и съгласно цитираното удостоверение строежът е изграден през 1994 г.

Сочи се, че за втората селскостопанска постройка също е издадено удостоверение за търпимост /удостоверение за търпимост №669/26.11.2013 г. на Главния архитект на О. Б./.

Твърди се, че през 2022 г. е издадена нова скица на поземления имот №151158227/06.10.2022 г. с площ на имота 3604 кв. м., с. Б., община Б., местност “Андъко”, при която същата постройка - “селскостопанска постройка за отглеждане на домашни животни” частично попада в имот №*** и в имот №***.

Твърди се още, че ищецът е предприел действия по заснемане на владения от него имот - 245 кв. м. от имот №***, целият с площ от 514 кв. м., представляващи на място имот с проектен номер №***, в резултат, на които действия е създаден проектен имот с идентификатор №***, с площ от 245 кв. м. Към обяснителната записка на правоспособното лице по ЗКИР, се посочва, че е вписано в Регистъра на правоспособните лица с №318, е приложен протокол за трасиране, означаване и координиране на проектни имоти №*** и №*** по кадастралната карта на с. Б., община Б.. Сочи се, че съгласно този протокол са трасирани, означени и координирани границите на поземлените имоти. Твърди се, че изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри относно отнемане на 245 кв. м.

2 от имот *** е прието от Агенция по геодезия, картография и кадастър, в резултат, на което е образуван нов имот с проектен номер №***.

Твърди се, че през март 2023 г. се оказвало, че за поземлен имот с идентификатор №*** “е образуван от имот №***”, като О.

Б. е съставила акт за общинска собственост №10470/13.10.2021 г.

/удостоверение изх. №134/29.03.2023 г. на О. Б./. Сочи се,че наличието на акт за общинска собственост е възпрепятствало ищецът да се снабди с нотариален акт за собственост по давност върху 245 кв. м. от имот №***, целият с площ от 514 кв. м., представляващи на място имот с проектен номер №*** , който ищецът владеел от 1991 г., като преди 1991 г. имотът е владян от родителите на ищеца.

Излага се, че ищецът е владял 245 кв. м. от имот ***, спокойно и явно, без което и да било друго лице да е имало претенции към 245 кв. м. от имот ***, в продължение на 32 години, че ищецът е заградил 245 кв. м. от имот *** и ги обработва, че имотът е ограден с трайна ограда с бетонова основа и телена мрежа около 1.50 м. на височина. Твърди се, че в имота има посадени от ищеца овощни дървета след 1991 година, като само ищецът ползва изградената в имота селскостопанска постройка, като държи в нея селскостопански инвентар, инструменти, както и вещи от личен характер.

Излага се, че няма каквито и да било данни общината да е владяла имота или още повече имотът да е общинска собственост, на някое от правните основания в Закона за общинската собственост.

Сочи се, че съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОС, общинска собственост са: 1. имотите и вещите, определени със закон; 2. имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон; 3. имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условия и по ред, определени със закон; 4. имотите и вещите, дарени или завещани на общината; 5. имотите и вещите, придобити от общината с доброволен труд и/или с парични средства на населението; 6. имотите и вещите, придобити от общината при ликвидацията на търговски дружества с общинско участие; 7. имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.

Твърди се, че не е налице нито една от законовите хипотези на чл. 2, ал. 1 от ЗОС.

Излага се, че съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОС, общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. Актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС, актът за общинска собственост няма правопораждащо действие.

Сочи се, че е трайна практиката на административните съдилища, че липсата на документ за собственост за даден имот, не е основание за определянето му като такъв общинска собственост и не дава автоматично право на органите на местна власт да съставят актове за общинска 3 собственост за същия. За да бъде съставен такъв акт, следва да са налице достатъчно доказателства, че имотът отговаря на изискванията на ЗОС и не попада в патримониума на държавата или на частни лица. Тези данни трябва да бъдат събрани от общинската администрация преди предприемане на действия по актуването му. Изключена е възможността общината да придобие в собственост недвижим имот чрез съставяне на акт за собственост преди това да е сторено от действителния му собственик.

Сочи се, че е категорична практиката на гражданските съдилища, че актовете за държавна собственост, както и актовете за общинска собственост, съгласно чл. 5, ал. 3 ЗДС и чл. 5, ал. 2 ЗОС, нямат правопораждащо значение.

Те са официални документи, които удостоверяват правото на собственост на държавата, респективно на общината, но ако е налице основание за възникване на това право, като актът не създава права /Определение № 190 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 1041 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр.

Отделение/.

Твърди се, че М. С. Д. е упражнявал непрекъснато и необезпокоявано фактическата власт върху 245 кв. м. от имот №***, целият с площ от 514 кв. м., представляващи на място имот с проектен номер №*** с намерението за своене, като го е считал за собствен, в продължение на 32 години, поради което се е снабдил и с удостоверение за търпимост на построените върху имота сгради. Сочи се, че доколкото няма прехвърлителен акт, владението на М. С. Д. е недобросъвестно, и по отношение на него се прилага срокът по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.

Сочи се, че придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС на право на собственост по давност върху недвижим имот предпоставя непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно дефиницията на чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Признаците на владението са два-упражняване на фактическа власт върху вещта лично или чрез другиго непрекъснато, явно и несмущавано /обективен/ и осъществяването му с намерение за своене /субективен/.

Според трайно установената съдебна практика, включително и разрешенията дадени в ТР № 1/2012г., ОСГК на ВКС, се сочи, че в случаите, в които фактическата власт е получена на правно основание и упражняващият я има положението на държател, за да започне да тече в негова полза придобивна давност е необходимо да превърне с едностранни действия държането във владение изключително за себе си. Действията трябва да бъдат от такова естество, че по явен и недвусмислен начин да показват отричане правата или владението на собственика, да манифестират намерението за своене и да са сведени до неговото знание.

Следователно се твърди, че са налице всички предпоставки за придобиванена имота по давност - владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно т. е. да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие.

4

Твърди се, че М. Д. е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus) - имот с проектен номер №***, без противопоставяне от страна на който и да е субект, имащ претенции като титуляр на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че е упражнявал собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Твърди се, че владението на М. Д. е законно, тъй като съдържа всички признаци по чл. 68 от ЗС - постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена.

С Разпореждане № 1575/02.08.2023г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника О. Б. е връчено на 04.08.2023 г. чрез Елица Стоянова - деловодител.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 30.08.2023 г. е депозиран писмен отговор от ответника, с който се иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.