Определение № 1408 от 12.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1408 гр. София, 12.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. А. Д. като разгледа докладваното от М. А. Д. Частно наказателно дело № 20231110211435 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5, вр. ал. 4 НПК.

Образувано е по жалба на Б. Р. Савриев против постановление на СРП от 12.06.2022 г., потвърдено с постановление на СГП от 06.12.2022 г., с което е отказано образуването на досъдебно производство по преписка № ........... по описа на СРП. В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения в подкрепа. Иска се неговата отмяна.

По делото се установи, че Б. Р. С. е подал жалба до СРП на 20.09.2022 г., във връзка с която е издадено постановление за възлагане на проверка от прокурор при СРП.

В хода на проверката са приобщени писмени материали и са събрани сведения от Б. С., Б. Т., В. К., В. В., Ц. И. и др.

С постановление от 12.06.2022 г. СРП е отказала да образува досъдебно производство. За да постанови отказа си да образува ДП, прокурорът е изложил доводи в насока, че не се установява осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, нито на престъпен състав по никой текст от Наказателния кодекс, тъй като е налице спор с гражданскоправен характер относно собствеността върху вещта като Тасев е имал съзнанието, че тя е негова собственост.

Постановлението на СРП е потвърдено с постановление на СГП от 06.12.2022 г. като са споделени изложените от представителя на СРП мотиви.

Изводът на прокурорите от СРП и СГП, който практически е относно липса на съставомерните признаци на обсебването не може да бъде споделен.

1

Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази в акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждата движима вещ в свой или чужд интерес извън параметрите на основанието, на което вещта е получена. В настоящия случай изпълнителното деяние се е изразило във фактическо разпореждане с вещта чрез предаването на трето лице – К. срещу определена парична сума. От обективна страна към този момент Т. в качеството на прехвърлител не е бил собственик на вещта. Следва да се има предвид, че договорът за продажба на моторно превозно средство е формален и преди сключването му не настъпва разместване в правото на собственост. Освен това от събраните до момента данни е видно, че Т. е получил фактическата власт върху автомобила, с уговорката собствеността да му бъде прехвърлена, едва след като изцяло заплати нейната стойност. В случая е сключен договор за продажба на изплащане като на купувача е дадена възможност фактически да ползва вещта преди да я е заплатил изцяло и преди да е станал неин собственик, като това именно е правното основание на което Т. е получил фактическата власт върху вещта. В този случай купувачът отговаря за опазването на вещта и разноските свързани с нея, и носи риска от нейното погиване, но неин собственик остава продавачът. На следващо място налице са данни, че към момента, в който Т. фактически се е разпоредил с вещта нито цената е била изцяло заплатена /изводи в тази насока могат да се изведат освен от заявеното от С. и при съпоставка на заплатените от Т. и К. суми/, нито собствеността му е била прехвърлена, а той е имал качеството на обикновен държател. Налице са и достатъчно данни относно субективната страна, тъй като Т. се е разпоредил с автомобила като е съзнавал, че е чужд /не е изплатен и не му е прехвърлена собствеността в изискуемата се квалифицирана форма/, съзнавал е че упражнява фактическата власт на правно основание – договор за продажба на изплащане, т.е. деянието е при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Данни в тази насока се съдържат в показанията на третото лице К., който посочва, че Т. го е предупредил, че не може да му прехвърли собствеността върху автомобила.

Предвид изложеното следва да се приеме, че са налице елементите на състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, включително и от субективна страна и становището на прокурора за наличието единствено на гражданскоправен спор е необосновано и неправилно.

Така се стига до извода, че постановлението за отказ да се образува ДП не е законосъобразно по смисъла на чл. 213, ал. 5 НПК, доколкото не е съобразено с действителния смисъл на чл. 206, ал. 1 НК, респективно на основание чл. 213, ал. 6 НПК постановлението следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на прокурора със съответните задължителни указания относно прилагането на закона, а именно за съобразяване на 2 изложеното по-горе тълкуване на чл. 206, ал. 1 НК и за изследване елементите от фактическия състав на престъплението пълно и всестранно.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че постановлението на СРП от 06.12.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство, потвърдено с постановление на СГП от 12.06.2022 г., като незаконосъобразно следва да бъде отмено и преписката да бъде върната на СРП за продължаване на проверката по случая.

Водим от гореизложеното и на основание чл.213, ал.6 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на СРП от 06.12.2022 г., потвърдено с постановление на СГП от 12.06.2023 г., с което е отказано да се образува наказателно производство и е прекратена пр. пр. № 39198/2022 г. по описа на СРП.

ВРЪЩА на Софийската районна прокуратура материалите по преписка със задължителни указания относно прилагането на закона съобразно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3