Определение № 1699 от 12.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1699 гр. София, 12.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110148158 по описа за 2023 година

Делото е образувано е по искова молба, подадена от И. В. Я. срещу „***********“ ЕАД.

В исковата молба се излага, че по гр.д. 67196/2016 г., СРС, ГО, 37 състав ответникът „***********“ ЕАД е подал молба за издаване на изпълнителен лист за разноски от 100 лв., като молбата е погрешно уважена от съда с Разпореждане от 12.07.2021 г. по посоченото гражданско дело и е издаден изпълнителен лист в полза на „***********“ ЕАД. Посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.д. 67196/2016 г., СРС, ГО, 37 състав ответникът е образувал изп. дело № 331/2022 г. по описа на ЧСИ Б.Б., в което от ищцата са били събрани освен останалите суми и 100 лв. – авансово платени от взискателя „***********“ ЕАД такси и разноски (по т. 1 – 24 лв., по т.3 – 18 лв., по т.4 – 12лв., по т.9 – 46 лв.), които са били разпределени и преведени по сметка на взискателя „***********“ ЕАД. Ищцата заявява, че е образувала производство по чл. 407 ГПК за обезсилване на изпълнителния лист, завършило с Определение от 03.10.2022 г. по възз.гр.д. № 8720/2022 г., СГС, ЧЖ. VI-Г състав, с което издаденият в полза на „***********“ ЕАД изпълнителен лист по гр.д. 67196/2016 г., СРС, ГО, 37 с-в, е обезсилен, а разпореждането за издаване на изпълнителния лист – отменено. Посочва, че в производството по чл. 407 ГПК е заплатила 200 лв. – адвокатско възнаграждение и 15 лв. – държавна такса, които не са били присъдени на ищцата в производството по чл. 407 ГПК по обезсилване на издадения изпълнителен лист. Посочва, че ако ответното дружество не беше образувало незаконосъобразно изпълнително производство, ищцата нямаше да заплати таксите за адвокати и държавните такси в производството по чл. 407 ГПК, поради което твърди, че така заплатените такси и адвокатски разноски са в причинна връзка с противоправно поведение на ответника и поради това ответникът следва да й ги възстанови. Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 100 лв. – заплатена от И. В. Я. сума за погасяване на авансово заплатени такси по изпълнително дело № 331/2022 г. по описа на ЧСИ Б.Б., което е образувано въз основа на представен изпълнителният лист по гр.д. № 1

67196/2016 г., СРС, 37 състав, който впоследствие е обезсилен в производство по чл. 407 ГПК, ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 215 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, сторени в производство по чл. 407 ГПК за обезсилване на изпълнителен лист, от които 15 лв. – платена държавна такса и 200 лв.-платено адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва от 02.03.2023 г. до окончателно заплащане на вземането, за които суми на 28.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 11510/2023 г. по описа на СРС, 61 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „***********“ ЕАД, с която оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва иска за възстановяване на авансово заплатените такси като недопустим с твърденията, че посоченият иск не следва да се квалифицира по чл. 59 ЗЗД и поради това е субсидиарен, т.е. правоимащият разполага с него само когато няма друг иск, с който да се защити, а в процесния случай ищцата е можела да поиска обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245 ГПК в производството по чл. 407 ГПК. Оспорва предявеният иск за удържани от ответницата авансови такси и като неоснователен, с твърденията, че изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден от съда изпълнителен лист, а отменянето на разпореждането за издаване на изпълнителния лист не отрича вземането на ответника и поради това не е налице неоснователно обогатяване. Оспорва предявения иск за заплатени разноски в производството по чл. 407 ГПК с твърденията, че липсва противоправно поведение на ответното дружество, тъй като последното се е снабдило с изпълнителен лист законосъобразно, а също така с поведението си ответникът не е станал повод за иницииране на производство по чл. 407 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, в частта за сумата от 215 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, сторени в производство по чл. 407 ГПК за обезсилване на изпълнителен лист, от които 15 лв. – платена държавна такса и 200 лв. - платено адвокатско възнаграждение, за недопустим по следните мотиви:

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съдебните разноски са разходите на страните, произтичащи от участието им в едно гражданско производство.

Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноски по извършените процесуални действия и за защита по инициран срещу нея или от нея съдебен процес и подлежи на овъзмездяване именно и само в рамките на водения процес. Аргумент в тази насока е и трайно установената съдебна практика, според която искането за разноски трябва да бъде направено до приключване на устните състезания в съответното производство, и ако такова не е заявено – разноски не се присъждат, още помалко допустимо е тяхното присъждане в рамките на друг самостоятелен процес. В този смисъл е и предвидената в закона процесуална възможност по чл. 248 ГПК за изменение или 2 допълнение на решението в частта за разноските. Ако законодателят бе предвидил и друг ред за присъждане на разноски (в самостоятелно производство), то същият не би обвързал процесуалната възможност за изменение и допълнение на решението в частта за разноските с преклузивни срокове. Предвид изложеното, и по аргумент от нормата на чл. 81 ГПК, в систематичната й връзка с чл. 80 ГПК, чл. 78 ГПК и чл. 248 ГПК, направените от страните разноски в друго производство, не подлежат на присъждане в самостоятелно (друго) производство, различно от това, по което са направени и при наличие/липса на искане от страната в тази посока.

По изложените съображения направените от ищеца И. В. Я. разноски в производството по ч.гр.д. № 8720/2022 г. по описа на СГС в общ размер на 215 лв., от които 15 лв. – платена държавна такса и 200 лв. - платено адвокатско възнаграждение, не подлежат на присъждане в отделно производство, различно от производството по обезсилване на издадения изпълнителен лист. Ето защо така предявеният иск за сумата от 215 лв., се явява недопустим, поради лиса на правен интерес, и исковата молба следва да бъде върната, а заповедта за изпълнение, в тази част – обезсилена.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД ищцата следва да докаже наличие на следните предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие);

2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага - т. е., че в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на ответника, изразяващо се в образуване на изпълнително дело, което е било прекратено на посоченото в исковата молба основание, е претърпяла имуществени вреди, като е заплатила сумата от 100 лв. - авансово платени от взискателя „***********“ ЕАД такси и разноски (по т. 1 – 24 лв., по т.3 – 18 лв., по т.4 – 12лв., по т.9 – 46 лв.) по изпълнително дело № 331/2022 г. по описа на ЧСИ Б.Б..

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина или да докаже плащане.

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: че по молба на ответника „***********“ ЕАД срещу ищцата И. В. Я.е било образувано изпълнително производство № 20228560400331 по описа на ЧСИ Б.Б., по издаден на 16.07.2021 г. изпълнителен лист по гр.д. № 67196/2016 г. по описа на СРС, 37 състав, които в последствие е бил обезсилен с определение № 9621/03.10.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 8720/2022 г., по описа на СГС; че сумата от 100 лв. е била заплатена от ищцата на 22.06.2022 г. по изпълнителното дело, като въз основа на протокол за извършено погасяване от 01.07.2022 г. сумата е преведена по банкова сметка на „***********“ ЕАД на 06.07.2022 г.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими 3 към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

Искането на ищцата по делото да бъде приложено ч.гр.д. № № 67196/2016 г. по описа на СРС, 37 състав, следва да се остави без уважение, като неотносимо към предмета на спора.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 421647/28.08.2023 г., подадена от И. В. Я. срещу „***********“ ЕАД, в частта относно предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „***********“ ЕАД дължи на И. В. Я., сумата от 215 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, сторени в производство по чл. 407 ГПК за обезсилване на изпълнителен лист, от които 15 лв. – платена държавна такса и 200 лв. - платено адвокатско възнаграждение, и прекратява производството в посочената част.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение парично задължение от 28.06.2023 г., издадена по ч. гр. д. №11510/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта по отношение на сумата от 215 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, сторени в производство по чл.

407 ГПК за обезсилване на изпълнителен лист, от които 15 лв. – платена държавна такса и 200 лв. - платено адвокатско възнаграждение.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата да се изиска и приложи към настоящето дело гр.д. 67196/2016 г., СРС, ГО, 37 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.04.2024 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на 4 основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.