Определение № 18704 от 25.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18704 гр. София, 25.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20221110127167 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.312 и следващи от ГПК по насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./ на бързо производство.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец Д. П. Г. с ЕГН **********, с адрес ******, срещу ответник 141 ОУ Н.Б., ЕИК 000675485, със седалище и адрес *******, със съдебен адрес ****** чрез адвокат К.К. Л.-САК, която удовлетворява изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 ГПК, въвеждайки допустими за разглеждане искове, родово и местно подсъдни на СРС с правно основание чл.344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по делото с вх.№152472/ 21.7.2022г. което е в срок.

С оглед горната констатация съдът намира, че са налице предпоставките за изпълнение на процедурата по чл.312 ГПК по насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, изготвяне на доклад и произнасяне по доказателствените искания на страните.

С оглед съдебната ваканция и предстоящ отпуск на 163-ти състав при СРС, следва да се насрочи 1-то по делото о.с.з. след това, като времето е малко по-късно от три седмици.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 26.8.2022г. от 10,00 часа , за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилият писмен отговор.

1

СЪОБЩАВА на страните ДОКЛАДА по делото, в следния смисъл:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца срещу ответника обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – 1/ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна Заповед № Заповед № РД11-129/ 25.3.2022г. на директора на училището, с която ТПО е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 и т.6 КТ, 2 / за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Учител ЦЦО” при ответника, както и 3/ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа след прекратяването на ТПО в размер на 7938,00 лева БТВ за шест месечен период считано от 28.3.2022г. до 28.9.2022г., ведно със законната лихва за забава считано от подаване на ИМ в съда – 25.5.2022г. до окончателно заплащане на задължението.

Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя. Твърди се, че уволнението е незаконно, защото е изпълнявал точно трудовите си задължения. Твърди, че работодателя е бил наясно, че ищеца е с полувисше образование още при назначаването на ТД с клауза за изпитване, но не е бил прекратен и е станал безсрочен. Твърди се, че Заповед № РД-11-129/ 25.3.2022г. на директора на училището-ответник не е мотивирана.

Твърди се, че заповедта за прекратяване на ТПО е незаконосъобразна, защото: 1/ ищеца притежава необходимите професионални и делови качества за длъжността, която заемам Учител ЦЦО, 2/ както и че работата на тази длъжност на ищеца е била ефективна и няма данни за обратното вследствие на каквато и да е била липса на качества у нея, 3/ както и защото в заповедта не са изброени липсващите на ищеца качества като учител, поради което съществено е ограничено правото й на защита и това е съществено нарушение при издаването на заповедта; 4/ директорът е назначил на работа ищеца като е бил напълно наясно с това какво образование и квалификация притежава тя, и няма данни впоследствие тези изисквания за образование и квалификация да са били изменени, затова не е налице основанието по чл. 328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудови договор на ищеца; 5/ издадената заповед е напълно немотивирана по същество, тъй като в нея не се посочват нито какви качества липсват на ищеца, нито се обосновава как тези качества се отразяват на ефективността на нейната работа, няма и обосновка за това какви промени настъпват в изискванията за заемане на длъжността и на какво основание се въвеждат, които да обосноват правното основание на чл.328,ал.1, т.6 КТ.

С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и да се присъдят сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен отговор, застъпва становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Поддържа, че уволнението е извършено при съблюдаване на изискванията за законосъобразност. Твърди се, че на 17.11.2020г. е сключен трудов договор №21 между ищцата-Д. П. Г. и 141 ОУ „Н.Б.” на основание чл.70 от КТ - със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, за длъжността „Учител ЦДО”, с място на работа гр.София, жк.Свобода, ул.Н.Б. до бл.5, за пълно работно 2 време с определено трудово възнаграждение. След изтичане на изпитателния срок трудовият договор се е превърнал в безсрочен, поради липса на учител със съответно образование и квалификация. Ищцата е назначена за учител ЦДО - учител в група за целодневна организация на учебния ден /1-4 клас/, тъй като не е имала съответното образование и квалификация за останалите категории учител по НКПД. Основната причина за назначаването и е да се осигури обучение на учениците по предмет музика, за което Г. е имала образование. Същата е завършила Институт за музикални и хореографски кадри със специалност „акордеон” - полувисше образование, което дава възможност за преподаване по „Акордеон”, солфеж и елементарна теория на музиката в ДМШ нередовен учител по пеене и музика”, с възможност да преподава като нередовен учител по пеене и музика. Тя е обучавала учениците по музика като лектор-преподавател. Още при сключване на първоначалния трудов договор е било известно, че Г. не отговаря на изискванията за заеманата длъжност-липса на съответното виеше образование, поради което се е обръщало внимание на изпълнение на възложените и задължения. Разчитало се е, че във времето тя ще се квалифицира от практиката и от указанията, които са и давани от Директора на училището и от другите преподаватели. Публично известно е, че има сериозен недостиг на педагогически кадри в гр.София. Във времето се е оказало, че Г. не е изпълнявала указанията, които са и давани и все по-трудно е осъществявала дейността, за която е била назначена и че и липсват качествата, необходими за изпълняване на длъжността.

Със Заповед №РД-11-129 от 25.3.2022г. трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл.328, ал.1 т.5 и т.6 КТ. Заповедта е връчена на работника при отказ, в присъствие на двама свидетели на 25.3.2022г.

Работникът не е изпълнявал задълженията, за които е назначен, както посочени в длъжностната характеристика, така и поставяните и от работодателя-ответник задачи и изисквания. Не е направила никакви усилия да повиши квалификацията си. Отказвала е присъствие на ежеседмичните срещи с всички категории учители в училището, на които са се обсъждали текущи задачи и проблеми на учебния процес.

Във връзка с проверката на работата на ищеца са били давани указания от работодателя и са извършавани проверки обективирани в констативни протоколи №21/2.2.2022г. и № 22/1.3.2022г. След първия са искани писмени обяснения и със Заповед №РД-12-144/1.3.22г. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ищеца.

За подобряване на работата на ищеца е била издадена Заповед №РД-10-127/22.3.2022г. на директора на училището-ответник, с която се задължава ищеца Г. да се явява на работа всеки работен ден в 9,30 часа, за да изготвя план за часовете за самоподготовка на учениците в занималнята, който да бъде консултиран със съответния класен ръководител. На 23.3.2022г. е постъпило Заявление от ищец Г., в което отказва да изпълни тази заповед на Директора на училището-ответник. Неколкократно към Директора на училището са постъпвали сигнали от класни ръководители, че децата, които посещават занималия при ищеца Г. не са подготвени за учебните часове за следващия ден, както и за грубо отношение 3 към децата от нейна страна. На 5.3.2022г. е получен сигнал от родител, че детето му е прибрано от училище със синини на ръката като е посочило ищеца Г. за извършител на това.

По повод този сигнал са поискани писмени обяснения от ищеца Г. с покана връчена на 17.3.2022г. Постъпил е и Доклад от класния ръководител на детето с вх.№275А/21.3.2022г. до директора на училището-ответник.

Твърди се, че всички посочени обстоятелства са известни на ищеца Г., но същата не е предприела каквито и да било действия за отстраняване на направените от нея нарушения, както и за отстраняване на всички забележки, които са и отправяни от директора на училището в продължителен период от време с оглед подобряване на труда полаган от ищеца при ответника. Същата не е правила и опити за повишаване както на образованието си, така и на квалификацията си и професионалното си развитие.

Поради изложеното се посочва, че ответника напълно законосъобразно е издал оспорената от ищеца заповед за прекратяване на ТПО с ищеца /уволнение/.

Поради изложеното се моли съдът да отхвърли предявените искове и да присъди сторените в производството разноски.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.344, ал.1, т.1, 2, и3 КТ и чл.245 КТ.

БЕЗСПОРНО Е МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че са били във валидно трудово правоотношение, което е прекратено със заповед на ответника по реда на чл.328, ал.1, т.5 и т.6 КТ, както и че преди това на ищеца е било наложено друго дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“, както и че още при сключване на ТД със срок за изпитване в полза на ответника, който в последствие е станал безсрочен, ищцата не е притежавала висша образователна степен за учител.

СПОРНИТЕ ФАКТИ са дали е законосъобразно уволнението.

Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 ГПК, указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че с ответника са се намирали във валидни трудови правоотношения, както и че е останал без работа след уволнението за шест месечен период.

Ответникът от своя страна е длъжен да установи законосъобразността на предприетите от него действия по уволнение на ищеца.

ЗАДЪЛЖАВА ответника най-късно в 1-то по делото открито съдебно заседание /о.с.з./ да заяви спорно ли е, че последното БТВ за пълен месец преди прекратяването на ТПО на ищеца е било в размер на 1323,00 лева.

УКАЗВА НА страните, че не са ангажирали доказателства за следните обстоятелства изложени от тях:

ИЩЕЦ – оставане без работа в 6 месеца след прекратяване на ТПО/със служебна бележка от Бюро по труда/ справка от НАП/НОИ или с друг писмен документ/.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора копия на писмени документи - Заповед № РД-114 129/25.3.2022 г. издадена от директора на ответното училище, трудов договор № 21/ 17.11.2020 г. сключен между ищцата и ответното училище, допълнително споразумение № 10/14.1.2021 г. към трудовия договор на ищцата, длъжностна характеристика на ищцата, документи за образование и квалификация на ищцата, трудова книжка на ищцата – извлечение, покана за писмени обяснения №95/28.2.2022г., Констативен протокол №21/8.2.2022г., Заповед №РД-12-144/1.3.2022г., Доклад №275А/21.3.2022г., Констативен протокол №22/1.3.2022г., План за работа в ЦДО - 6 бр., Констативен протокол от 18.3.2022г., покана за писмени обяснения №107/17.3.2022г., Заповед №РД-10-127/22.3.2022г., Заявление от 23.3.2022г., Присъствена форма - 2 бр., диплома за завършено образование с приложение, два броя доклади от учител.

ДОПУСКА при режим на водене на 2-ма свидетели за ответника в о.с.з.

ОТЛАГА произнасянето на съда по искането на ищеца за назначаване на ССчЕ за о.с.з. след установяване на факта дали между страните е спорно, че за последен пълен отработен месец преди прекратяване на ТПО БТВ на ищеца е било 1323 лева.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 ГПК или да прекрати производството.