Решение № 13731 от 14.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13731 гр. София, ...................

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ..................... при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20241110174053 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава 25 ГПК.

Предявени са обективно съединени конститутивни искове за отмяна на уволнението на В. Г. С., извършено със Заповед № .................. на управителя .......................... на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и за отмяна на уволнението на В. Г. С., извършено със Заповед ...................... на управителя .......................... на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Ищецът В. Г. С. твърди да е незаконосъобразно уволнена с процесните заповеди, тъй като със заявление по чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ от 17.09.2024 г. е била упражнила правото си едностранно да прекрати трудовите си договори основен и допълнителен, без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, което било достигнало до работодателя – ответник .......................... на дата 17.09.2024 г. Твърди, че след като работодателят е бил получил заявлението от ищцата, на дата 08.10.2024 г. е прекратил трудовите правоотношения на друго основание - по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, без да е налице дисциплинарно нарушение от служителя или започнала процедура по установяване на такова преди волеизявлението й за едностранно прекратяване на договорите. Излага, че след като трудовите договори са били вече едностранно прекратени от нея, то същите не може отново да се прекратят. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът .......................... в срока за отговор по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага, че на 10.09.2024 г. ищцата е поискала прекратяване на трудовите договори по взаимно съгласие, която молба не била уважена от работодателя, като едва след получаване на съобщението за това, на 17.09.2024 г. в 16.42 часа ищцата 1 подала заявление по чл. 335, ал. 5, т. 3 КТ т.е. след като е следвало да се яви на работното си място в 8 часа сутринта на 17.09.2024 г. Излага, че работодателят не приел заявлението на ищцата за едностранно прекратяване на трудовите правоотношения. Излага, че не е била налице никоя от хипотезите на чл. 327 КТ. Твърди, че не е имало забавяне в изплащането на трудовите възнаграждения за месец юли 2024 г., което се установявало и от констатациите на извършената проверка от ................... и от разходни касови ордери от 16.08.2024 г. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже: наличие на трудово-правна връзка между страните към момента на връчване на процесните заповеди – чл. 195, ал. 3 КТ, че при налагане на дисциплинарните наказания е спазил формалните изисквания, свързани с мотивиране на заповедите и изискване на обяснения, както и че ищецът виновно е нарушил вменените му трудови задължения и наложените наказания се явяват съответни.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните са съществували трудови правоотношения по основен трудов договор № ...................., по силата на който ищцата е заемала длъжността .................. и по втори (допълнителен) трудов договор №..................., по силата на който ищцата е заемала длъжността .................... както и че на 17.09.2024 г. ищцата е подала заявление по чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, което е достигнало до работодателя – ответник на 17.09.2024 г., които обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства - трудов договор № ...................., трудов договор №..................., заявление по чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ от 17.09.2024 г. От последното се установява, че ищцата е отправила до ответника писмено изявление за едностранно прекратяване на трудовите договори - основен и допълнителен, без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради забавяне на изплащането на трудовите възнаграждения за месец юли 2024 г.

Според постоянната задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 193 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 559/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 34 от 3.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2016 г., III г. о., ГК) по приложението на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание, като при незаконно (без основание) прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор.

2

В конкретния случай съдът намира, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ с едностранно изявление на работника – ищец, считано от 17.09.2024 г. Както се посочи погоре, не е спорно между страните, че на 17.09.2024 г. ищцата е изпратила до работодателя си изявление, че желае трудовите й правоотношения да бъдат прекратени без предизвестие поради неплащане на трудови възнаграждения, като това изявление безспорно е достигнало до знанието на работодателя на 17.09.2024 г. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ трудовият договор се прекратява писмено, като при прекратяване без предизвестие, от която и да е от страните, това става от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор.

Следователно и едностранното писмено изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.

327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение от момента на получаването му от работодателя, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. В този случай издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, ако такава е издадена, има само констативен характер.

Отнесено към настоящия казус, това означава, че с достигане до знанието на работодателя на 17.09.2024 г. на писмено изявление на ищцата за едностранно прекратяване на трудовите договори – основен и допълнителен, без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, те следва да се считат прекратени от 17.09.2024 г. Доколкото това прекратяване не е било обжалвано от никоя от страните, то е влязло в сила, поради което и същите трудови правоотношения не е можело да бъдат прекратени с процесните заповеди – Заповед № .................. на управителя .......................... и Заповед ...................... на управителя .........................., тъй като към тази дата между страните в процеса вече не са съществували валидни трудови правоотношения.

Извършените с процесните заповеди уволнения са незаконни и подлежат на отмяна, тъй като към датата на налагане на наказанията, трудовите правоотношения между страните не са съществували, тъй като са били надлежно прекратени по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

В настоящия случай безспорно се установи, че изявленията на работодателя за дисциплинарното уволнение на ищцата са достигнали до нея след като преди това, на 17.09.2024 г. ищцата е направила изявление пред работодателя за прекратяване на трудовите правоотношения, считано от същата дата, на основание чл. 327, т. 3 КТ. Това изявление е основано на законоворегламентираното субективно преобразуващо право на работника да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото правоотношение в посока към прекратяването му. Именно защото това право е субективно и преобразуващо и може да бъде упражнено едностранно от работника то и не са необходими каквито и да било действия на работодателя, както и не е необходимо неговото съгласие или мнение във връзка с това, поради което и с достигането на изявлението до последния то е 3 произвело целеното действие и трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 17.09.2024 г. Въпросът дали преобразуващото право е съществувало, т.е. дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му и дали е било надлежно упражнено може да бъде предмет на преценка и установяване при евентуално предявяване от работодателя по съдебен ред на притезания, възникнали като негова последица, но не и в настоящото производство. С оглед на гореизложеното, неотносими са възраженията на ответника, че работодателят не приел заявлението на ищцата за едностранно прекратяване на трудовите правоотношения, както и че не е имало забавяне в изплащането на трудовите възнаграждения за месец юли 2024 г. След като трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работника или служителя, той не е длъжен да се явява на работа и поради това в случая не са налице дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, обуславящи уволнения по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са основателни и следва да се уважат, като бъдат признати за незаконни уволненията, извършени със Заповед № .................. на управителя .......................... и Заповед ...................... на управителя .........................., и бъдат отменени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца, видно от представения по делото договор за правни услуги, фактура и вносна бележка.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимите по делото държавни такси по предявените искове, които съдът определя общо в размер на 100 лева, определени съгласно чл. 3 ТДТССГПК, следва да бъдат възложени на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на В. Г. С., ЕГН

**********, извършено със Заповед № .................. на управителя .........................., ЕИК ...................... на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и го ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на В. Г. С., ЕГН

**********, извършено със Заповед ...................... на управителя .........................., ЕИК ...................... на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и го ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .........................., ЕИК ...................... да заплати на В. Г. С., ЕГН ********** сумата от 1000 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК .........................., ЕИК 4

...................... да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лева – държавни такси по уважените искове.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на постановяването му – ...................

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5