Определение № 1797 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1797 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

М. Ненова като разгледа докладваното от М. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501699 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. С. С., ЕГН ********** от гр. Х., обл. П., ул.

„З.С.“ № *, подадена чрез пълномощника й адвокат Е. П., против Определение № 442 от 01.04.2024 г., постановено по гр.д. № 701/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 328 от 24.11.2023 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател намира определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като излага съображения, че съдът е игнорирал част от събраните доказателства във връзка с направеното от ответната страна възражение, че не дължи разноски по делото, а именно събраните гласни показания и приетата преписка на Районна прокуратура – Карлово. Счита за абсолютно неправилна тезата на съда във връзка с действащата персонална система на вписванията, като поддържа, че същата дава пълна и неограничена възможност историята на всеки един имот да бъде проследена назад в годините по имената на неговите собственици. Изтъква, че системата е компютъризирана през 1999 г., а през 2014 г. са въведени и помощни партиди за отделните имоти. Поради това счита, че през 2018 г., когато ответниците са закупили имота, ако бяха направили справка в Служба по вписванията за историята на имота, щяха да установят без каквито и да е било затруднения, че ищцата вече е собственик на ½ идеална част от имота. В подкрепа на доводите си се позовава на Решение № 60425 от 07.12.2021 г. по гр.д. № 1393/2021 г. на ВКС, I г.о. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответниците по жалбата С. Т. С., ЕГН ********** и Г. Г. С., ЕГН ********** и двамата от с. К., общ. К., ул. „П.“ № * не са подали отговор на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр.д. № 701/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово е образувано по искова молба на Г. С. С. против С. Т. С. и Г. Г. С. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., общ. К., обл.

1

Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-619/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, площ на имота: 0,566 дка, местност: Под селото, вид собственост: частна, вид територия: земеделска, категория на земята: 8, начин на трайно ползване: ливада, стар № 035002. Претендира разноските по делото. Правото си на собственост върху ½ идеална част от имота ищцата извежда от договор за дарение на недвижим имот от 02.02.2010 г., сключен с Г. С. Г., обективиран в Нотариален акт № 21, том I, рег. № 1036, дело № 21/2010 г. Преди около две-три години ответникът дошъл в имота с геодезист и полицаи и предявил претенции върху целия имот. Ищцата му възразила, че е собственик на половината имот, но той заявил, че щял да изчака да мине давност и да й вземе имота. При направена справка в Служба по вписванията – Карлово установила, че дъщерите на Г. С. Г. – М. Г. Г. и С. Г. Г., заедно със сестра му П. С. Х. и леля му П. Г. Д. били подали целия имот на И.Н.Т. с Нотариален акт № 148, том IV, рег. № 7292, дело № 582/2015 г., макар прехвърлителката П.

С. Х. да се била отказала от наследството на Г. С. Г. и всички прехвърлителки да знаели, че Г. С. Г. още през 2010 г. й бил прехвърлил ½ идеална част от имота. На 04.07.2018 г. имотът бил продаден от И.Н.Т. и съпругата му Т. Т. Т. на ответника С. Т. С. по силата на Нотариален акт № 45, том III, рег. № 3623, дело № 370/2018 г., като имотът станал собственост и на съпругата му Г. Г. С.. Към момента на предявяване на исковата молба имотът бил отразен в КККР на с. К., общ. К., обл. Пловдив като принадлежащ на първия ответник. Същият продължавал да оспорва правото на собственост на ищцата върху ½ идеална част от имота, което пораждало правния й интерес от завеждане на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са признали иска, като са направили искане да не бъдат присъдени разноските в полза на ищцата, тъй като не са пречили на ищцата да владее и ползва имота и не са дали повод за образуване на делото.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства във връзка с искането на ответниците да не бъдат възлагани разноските в тяхна тежест. Като доказателство по делото е приета преписка № 3355/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, ТО Карлово, инициирана по молба на ответника С. Т. С. от 28.10.2020 г. до началника на РУ Карлово, в която са изложени съображения, че през 2018 г. е закупил имот в с. К.. През 2020 г. трасирал имота, но се установило, че съседката С. С. е заградила част от имота с оградна мрежа и не желае да я премахне, за да влезе той в имота. Желае имотът да бъде освободен, за да си го ползва.

По искане на страните са разпитани свидетелите С. Г. С., майка на ищцата, и С.С.С., без родство със страните.

Свидетелката С. установява, че искала да закупи имота от собственика му Г. С. С., но ответникът разубедил него и другата наследница П. Д.. Затова през 2010 г. дъщеря й придобила половината от имота. Свидетелката веднага започнала да го работи и всеки знаел, че мястото било нейно. Не знаели, че целият имот бил продаден на И.Н.Т.. През 2020 г. в имота дошли ответниците, заедно с геодезист и полицаи. Свидетелката отишла да види какво става. Отворила им вратата и ги пуснала да мерят, без да има казва, че дъщеря й е закупила половината имот. Ответникът казал, че бил купил цялото място и имал документ.

Впоследствие свидетелката подала жалба, но за три години в прокуратурата още нямало решение по жалбата. Два-три пъти ходила при нотариус и той й казал, че без дело няма да се реши въпросът. Не били опитвали с ответника да решат доброволно спора. Преди няколко години той й казал да не работи и да не тори мястото, че ще има дело, но свидетелката продължавала да си го работи, защото полицаят й казал да не се притеснява. Ответникът не й бил казвал, че ще вземе целия имот след 10 години, но споделил с комшийките, че щял да анулира нейния договор, защото бил дарение, а неговия – покупко-продажба. Не разбрали, че имотът бил продаден на И.Н.Т., защото той не работил имота, не пращал работници и не се интересувал от мястото, затова го продал.

Свидетелят С.С.С. установява, че е кмет на селото от 12 години. Присъствал на 2 трасирането на имота по молба на ответника. Там бил и кварталният полицай, но не знае кой го бил извикал. По време на трасирането дошла майката на ищцата. Нямало нито кавга, нито пререкания. Още преди трасирането на имота ответникът му казал, че може да възникне спор с нея и да има скандал, но и преди се било случвало хора от селото да го викат, когато трасират имот. По-рано свидетелят бил виждал майката на ищцата да работи в имота.

С Решение № 328 от 24.11.2023 г. съдът е уважил иска, като е признал за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по силата на договор за дарение на ½ идеална част от процесния недвижим имот. Относно разноските съдът е приел, че ответниците не са дали повод за предявяване на иска, тъй като праводателят им се е легитимирал като собственик на целия процесен имот, а фактът, че част от него била отчуждена и нотариалният акт бил вписан, не можело да се счете за даване на повод за предявяване на иска, тъй като към 2010 г. липсвали имотни партиди и нямало данни решението на поземлената комисия да е било вписано пред разпоредителната сделка.

С молба от 05.12.2023 г., наименована „въззивна жалба“, ищцата чрез пълномощника си е направила искане за изменение на решението в частта за разноските, като й бъдат присъдени направените по делото разноски за внесена държавна такса и платен адвокатски хонорар.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ответникът С. Т. С. чрез пълномощника си адвокат Т.С. е оспорил искането, като са е позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и обстоятелството, че ответниците макар да се легитимират като собственици на целия имот, не са оспорвали и възпрепятствали ищцата да владее и ползва половината от имота, като тя дори ползвала повече от половината. Поддържат, че е ирелевантно дали ответниците са знаели, че ищцата е собственик на половината от имота, доколкото не й пречили да го владее.

Ответницата Г. Г. С. не е взела становище по искането.

С Определение № № 442 от 01.04.2024 г. съдът е оставил без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските, като се е мотивирал с действащата персонална система на вписванията, легитимацията на първоначалните собственици – сънаследници чрез неподлежащ на вписване на акт (реституционно решение) и различните праводатели на първоначалните приобретатели на имота.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 от ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

В настоящия случай е налице първата от тези предпоставки – признание на иска, но не е налице втората предпоставка – ответниците да не са дали повод за завеждане на иска, тъй като именно тяхното извънпроцесуално поведение е довело до необходимост от предявяването на иска за собственост. Ответниците са придобили чрез покупко-продажба недвижим имот, ½ идеална част от който е била собственост на ищцата въз основа на надлежно вписан в имотния регистър нотариален акт за дарение. При полагане на необходимата грижа и извършване на справка в Службата по вписванията, това обстоятелство лесно можеше да бъде установено, като по този начин бъде предотвратено възникването в бъдеще на спор за собственост. В тази насока не е необходимо да бъде обсъждано действието на персоналната система на вписванията, тъй като е достатъчно да 3 бъде посочено, че по преписка № 3355/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, ТО Карлово се намира справка за вписванията, отбелязванията и заличаванията на процесния имот, в която фигурират всички сделки със същия, в т.ч. дарението на ½ идеална част от имота на ищцата през 2010 г. Справката е изготвена през 2021 г., но не е съществувала никаква пречка такава да бъде изготвена и през 2018 г., когато ответникът е придобил имота, тъй като информационната система е от 1999 г. Нотариалният акт за покупко-продажба легитимира ответниците като собственици на отчасти чужд имот, от което е възникнала нужда действителният собственик да предяви установителния иск за собственост. Следователно действията на ответниците по закупуване на чужд имот са достатъчни, за да се породи отговорността им за разноските по образуваното исково дело.

Не е нужно тези действия да са виновни и противоправни, тъй като отговорността за разноските по делото е обективна.

Допълнителен довод в тази насока дава и обстоятелството, че ответникът С. открито е заявил претенции за собственост върху целия имот, като първо е осъществил трасиране, означаване и координиране на границите му чрез правоспособен геодезист, за което по делото са налице безспорни писмени и гласни доказателства, а впоследствие е подал в РУ Карлово нарочна молба с искане за съдействие за премахване на съществуващата в имота оградна мрежа, за да може да влезе в имота и да го ползва. Това са действия, с които се оспорват правата на ищцата, и дават повод за завеждане на иска.