Решение № 769 от 09.12.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Разград, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20243330101032 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и ЗПК.

Депозирана е искова молба от „Банка ДСК“ АД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Е. Р. А. за установяване , че ответникът дължи на ищеца сумите: 2 131,94 лева - главница по договор за кредит, ведно със законната лихва считано от 13.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 550,67 лева - дължима лихва за периода от 07.09.2020 г. до 08.11.2023 г. 89,66 лева - обезщетение за забава за периода от 07.09.2020 г. до 08.11.2023 г. 50,17 лева - законна лихва за периода от 09.11.2023 г. до 12.01.2024 г. 120 лв.~ дължими такси и разноски; както и сумите 58,85 лв. заплатена държавна такса в заповедното производство и 100 лв. юрисконсултеко възнаграждение. За които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 586/2023 г. по описа на Районен съд Разград. Твърди, че 20.02.2020 г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор и Е. Р.

А. като кредитополучател е сключен Договор за кредит за сумата 2 500 лв., че кредитополучателят е изпаднал в забава, поради което „Банка ДСК“ АД е обявила кредита за предсрочно изискуем, след което е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и по частно гражданско дело № 586/2023 г. на Районен съд – Разград е издадена такава че същата е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като Районен съд - Разград е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му особен представител оспорва обективно съединените искове, като сочи, че при сключването на договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, като не става ясно какви разходи са включени при изчисленията и по-конкретно дали таксата оценка на риска е сред тях; че липсва приложение №2, за което в договора е записано, че съдържа референтния лихвен процент и условията за 1 прилагането на променливия лихвен процент; че чл.11 от договора, с който кредитополучателят дава съгласие за събиране на суми от негови сметки в „Банка ДСК“; както и че договора не е обявен за предсрочно изискуем преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.к. уведомлението не е връчено на кредитополучателя.

След анализ на представените по делото доказазателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между Е. Р. А. и „Банка ДСК“ АД на 20.02.2020 г. е сключен договор за кредит за кредит за текущо потребление /л.10/ за сумата 2500 лв., която ответникът следва да върне за срок от 110 месеца /до 15.08.2021 г./. В договора е записано, че падежа на отделните вноски е 7-мо число на месеца, че сумата се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,00 % годишно, както и размера на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора –10,61%. Изрично е посочено, че кредитът се обезпечава със залог на вземания в лева. В т.16 от договора е записано, че всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора за кредит се считат за получени от кредитополучателя, ако са изпратени от кредитора на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция. Адресът, посочен в договора е **************.

В погасителния план е посочен размера на всяка една от вноските, като е посочен размера на задълженията на ответницата – 2500 лв. главница, 1020,95 лв. лихва и 295 лв. такса или общо 3815,95 лв./л.15/

В приложените Общи условия, подписани от ответницата, е разписан подробно начина на променяне на променливия лихвен процент. В чл.18.1 от същите условия е посочен лихвения процент при забава, а в чл.18.2 – възможността за обявяване на кредита за предсрочно изискуем при забава, продължила над 90 дни.

На същата дата – 20.02.2020 г. Е. Р. А. и „Банка ДСК“ АД са подписали договор за залог на вземания. Предмет на този залог са вземанията на ответницата по конкретно посочена банкова сметка, като е посочено, че по нея постъпват вземания от трудови правоотношение и от НОИ /л.14/ Ответницата е подписала и екземпляр от тарифата с такси по кредити за текущо потребление. В тази тарифа в т.5 е записана сумата 120 лв. – разходи при изискуем кредит.

С покана уведомление, връчено на ответницата по реда на чл.47 от ГПК /л.18/ на 08.112023 г. Договорът за банков кредит от 20.02.2020 г. е обявен за предсрочно изискуем

Със заявление, депозирано на 16.01.2024 г., „Банка ДСК“ЕАД е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№70/2024 г. РС Разград е допуснал незабавно изпълнение и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил ответницата Е. Р. А. с да заплати на кредитора Банка ДСК АД с ЕИК: 121830616 следните суми: сумата 2 131,94 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 550,67 лв. договорна лихва за периода 07.09.2020г. – 08.11.2023г., сумата 89,66 лв. лихвена надбавка за периода 07.09.2020г. – 08.11.2023г., сумата 50,17 лв. законна лихва за периода от 09.11.2023г. до 12.01.24г., сумата 120 лв. дължими такси и разноски, сумата 58,85 лв. разноски по делото и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.

2

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза в заключението на която /л.85 и сл./ е записано, че сумата 2500 лв. е предсотавена на ответницата по банкова сметка; че в посочения ГПР от 1061% са включени: нотариална такса преди условояване – 3,60 лв., такса за разглеждане на кредита – 20 лв., годишни такси за поддържане на сметка - 110 бр. по 2,50 лв. – 275 лв.дължими лихви при 8% ГЛП 1020,95 лв., съотв. общо разходи от 1 319,55 лв., респ. ГПР от 10,6087%. Възнаградителни лихви по договора са начислени за периода 20.02.2020 г. – 08.11.2023 г. в размер на 635,45 лв. От тях са платени 84,78 лв., а 550,67 лв. са отнесени като просрочени. При тези изчисления е спазена т.8 от договора и т.7.1, 7.2.1 и 7.2.2. от ОУ. Редовни плащания по договора са постъпвали в периода 07.03.2020 г. – 07.08.2020 г., като общият размер на платената сума е 452,84 лв.

В счетоводството на ищеца са отразени 39 броя просрочени вноски за периода 07.09.2020 г. – 09.11.2023 г. в общ размер 2 682,61 лв., от които 2 131,94 лв. просрочена главница и 550,67 лв. просрочена лихва. В това счетоводство кредитът е записан като предсрочно изискуем от 09.11.2023 г. За периода 07.09.2020 г. – 09.11.2023 г. са начислени суми за забава върху просрочени главници на обща стойност 139,83 лв., от които 89,66 лв. обезщетение за забава на редовно падежирали главници за периода 07.09.2020 г. - 09.11.2023 г. на база законната лихва от 10% и 50,17 лв. обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода 09.11.2023 г. – 12.01.2024 г. , изчислено на база на законната лихва – ОЛП от БНБ и надбавка от 10%.

Според заключението към датата на изготвяне на същото – 18.11.2024 г. задължението на ответницата е в размер 3 190,71 лв., от които 2 131,92 лв. главници, 550,67 лв. редовно изискуеми лихви за периода 07.09.2020 г. – 09.11.2023 г., 89,66 лв. обезщетение за забава на редовно падежирали главници за периода 07.09.2020 г. - 09.11.2023 г.; 50,17 лв. обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода 09.11.2023 г. – 12.01.2024 г.; 248,27 лв. обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода 13.01.2024 г. – 18.11.2024 г. и 120 лв. дължими разходи при изскуем кредит.

По отношение на сумата 2 лв., осчетоводена като такса, дължима от ответницата според ищеца това е такса за банковия превод на нотариуса.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявените установителни искове са за задължения за заплащане на главница, лихви и разходи по договор за кредит. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на кредитополучателя – ответник при условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК е предявен установителен иск за вземането.

Договорът за кредит, въз основа който се претенидрат вземанията, е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма. Същият отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителя. „Банка ДСК“ЕАД е изпълнила своето задължение по чл.430, ал.1 от ТЗ да предостави паричната сума. По силата на договора за кредитополучателя – ответник е възникнало задължението да върне тази парична сума, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ/. Това задължение е разсрочено във времето, като отделните вноски и техните падежи са фиксирани в погасителния план. Тези вноски, макар и със закъснение са плащани до 07.08.2020 г. След изпадането на длъжника в забава, ищецът се е възползвал от правото, регламентирано в 3 общите условия, които са част от договора – чл.18.2 да обяви договора за предсрочно изискуем.

След обявяването на кредита за предсрочно изискуем, ответникът отговаря за връщане на цялата главница. Претендираната такава е в размер на 2 131,94 лв..

Тази сума съвпада с начисленията в счетоводството на ищеца. Предвид обстоятелството, че не беше изяснена за какво е начислена такса от 2 лв., Съдът счита, че следва да уважи иска за главницата в размер на 2 129,94 лв., а в останалата част да го отхвърли.

По отношение на коментираната от процесуалния представител на ответника сума от 65 лв., т.к. с тази сума е намалено задължението на ответника в счетоводството на ищеца, Съдът счита, че не е относимо към спора на какво основание е направено това намаляване.

Ответникът следва да заплати и уговорената възнаградителна лихва за времето до обявяването на кредита за предсрочно изискуем, така както същата е посочена в погасителния план към договора. Размерът на тази лихва за процесния период 07.09.2020 г. – 09.11.2023 г. е 550,67 лв. В този размер следва да бъде уважен и предявения иск.

Предвид изпадането в забава и обявяването на кредита за предсрочно изискуем, основателни се явяват и исковете за установяване на задължение за сумата 89,66 лв. обезщетение за забава върху редовно падежирала главница за периода 07.09.2020 г. – 09.11.2023 г. на база законната лихва от 10% и 50,17 лв. обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода 09.11.2023 г. – 12.01.2024 г. , изчислено на база на законната лихва – ОЛП от БНБ и надбавка от 10%.

По отношение на възражението на процесуалния представител на ответника, че в договора не е разписана методиката за формиране на ГПР, Съдът намира същото за неоснователно, т.к. същата е записана в общите условия, подписани от двете страни, а в погасителния план ясно е записана цялата дължима сума – общо и по компоненти. Обстоятелството, че не са спазени правилата на „Банка ДСК“АД за отпускане на кредити не води до недействителност на процесния договор, а подписването на договора за залог не влече допълнителни разходи за ответника.

За обезпечаване на разходите на ищеца при предсрочно изискуем кредит в тарифата за такси по кредити за текущо потребление изрично е записана такса за тяхното компенсиране в размер на 120 лв.

Предвид основателността на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски. Тези разноски са в размер на 926,43 лв. /126,43 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за особен представител и 400 лв. за съдебно-счетоводна експертиза//. С оглед цената на иска, съдът счита, че ответникът следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл.25 от Наредба за правната помощ.