Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260700 от 11.12.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 855/2020
Вид
Решение № 260700
Подписан
11.12.2020
В сила
12.05.2022
Състав
НИКОЛАЙ СВИЛЕНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.1 и т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.115 · Наказателен кодекс
  • чл.116 · Наказателен кодекс
  • чл.199, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
  • чл.20, ал.4 · Наказателен кодекс
  • чл.29, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
  • чл.339, ал.1 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№………./11.12.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ С. при секретаря Нина Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №855 по описа за

2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск на С.С.П., ЕГН**********, с адрес ***,8-ма група, №312,с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.„Витоша“ №2, за сумата 250000.00лв.

– обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни душевни страдания, дискомфорт, депресия, психическо натоварване, липса на апетит и стрес, в резултат на задържането му на 11.03.2011г. в Испания, въз основа на издадена ЕЗА; задържането му под стража за периода от 09.04.2011г. до 25.11.2011г.; и също на неоснователното му привличане като обвиняем по ДП №2257/2004г. на 4-то РУП при ОД на МВР – Варна и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №1173/2016г. на ВОС, за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК (че на 13.12.2004. в село Аврен, в съучастие, като помагач с други четири лица, П. е отнел чужди парична сума 3000лв. и мобилен телефон „Нокия 3310“ на обща стойност 3220лв. от владението на П. П., с намерението за противозаконно своене, като е употребил сила и заплаха, като деянието е при условията на опасен рецидив), за което е признат за невинен с влязла в законна сила на 05.10.2017г. присъда, ведно със законната лихва върху главницата от дата 11.03.2011г. до пълното изплащане на сумата Ищецът твърди, че на 11.03.2011г., в гр. Уелба, Испания, въз основа на издадена ЕЗА, бил задържан под стража, след което екстрадиран в България, където бил привлечен като обвиняем по ДП №2257/2004г. на 4-то РУП при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК (без да сочи датата на привличането). По същото ДП сочи, че му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на 09.04.2011г.

На 10.09.2015г. на ищеца било повдигнато и обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК (че на 13.12.2004. в село Аврен, в съучастие, като помагач с други четири лица, П. е отнел чужди парична сума 3000лв. и мобилен телефон „Нокия 3310“ на обща стойност 3220лв. от владението на П. П., с намерението за противозаконно своене, като е употребил сила и заплаха, като деянието е при условията на опасен рецидив). По обвинителния акт било образувано НОХД №1173/2016г. на ВОС, по което с присъда от 27.03.2017г. на ВОС подсъдимият бил признат за невинен, като присъдата била потвърдена и на втора инстанция и влязла в сила на 05.10.2017г.

Ищецът твърди още, че в резултат на незаконното обвинение, в това число и взетата мярка за неотклонение, претърпял душевни страдания, стрес, дискомфорт, депресия, психическо натоварване и липса на апетит (които сочи по този начин, без да конкретизира допълнително).

Въз основа на характера на обвинението, периода на следствените и процесуални действия с негово участие, вида и продължителността на мярката за неотклонение последиците от тях, моли за обезщетение в претендирания справедлив според него размер. Моли за присъждане и на законна лихва за забава върху него (в случая от деня на задържането му).

В о.с.з. поддържа предявения иск по сочените съображения.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва привличането на ищеца като обвиняем, задържането му, повдигането на твърдяното обвинение срещу него, образуваното по обвинението НОХД и финалното му оправдаване по него.

Исковете обаче оспорва изцяло по основание и размер. В тази връзка навежда следните групи доводи: 1/ С.П. бил привлечен за обвиняем по ДП №2257/2004г. на 4-то РУП при ОД на МВР – Варна на 24.06.2009г., като в този момент срещу него се водели и две други ДП, като по едното №358/2008г. още на 12.01.2009г. му била взета мярка „задържане под стража“, която след това била изменена в „домашен арест“,който обаче обвиняемият не спазил- той се укрил и избягал в чужбина – което негово противопрано поведение довело до издаването на ЕЗА и задържането му в Испания; 2/ по ДП №2257/2004г. на 4-то РУП при ОД на МВР – Варна на 24.06.2009г. конкретно не е била взета по отношение на Ст. П. мярка за неотклонение; 3/ с присъда от 01.03.2011г. по друго НОХД №324 и №458 за 2010г. той бил признат за виновен за деяния по чл.115 НК и по чл.339, ал.1 НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, което се отразило на състоянието му; 4/ отделно към задържането му в Испания той бил обвиняем и по две други дела, също с аналогични последици; 5/ психологично изследване по НОХД №324 и №458 за 2010г. на ВОС доказало, че ищеца Ст. П. е с „емоционална резистентност и безчувственост“, поради което той не е възприел негативно обвинението по процесното НОХД; 6/ размерът на иска е силно завишен и силно несъответен на принципа на справедливостта, включително с оглед естеството на делото, на срока на разглеждане на същото и на другите висящи производства срещу този обвиняем;

7/ според ТР на ВКС законна лихва по ЗОДОВ се дължим само от деня на влизане в сила на оправдателната присъда. Моли за отхвърлително решение по иска. В о.с.з. поддържа становището си по сочените съображения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от материалите по приетото в оригинал

НОХД №1173/2016г. на ВОС, ведно с ДП №2257/2004г. на 4-то РУП, ОД на МВР – Варна, С.П. е бил привлечен за обвиняем по цитираното ДП №2257/2004г. на 24.06.2009г., като на същия не е била взета мярка за неотклонение по това ДП. П. само е бил разпитан, без други действия с негово участие. Няма и последваща по ДП мярка за неотклонение спрямо него, до м.03.2011г.

Видно от постановление от 09.10.2009г. на ВОП

(л.105 от делото) на тази дата, по друго водено срещу С.С.П. ДП №538/2009г. за деяние по чл.116 НК вр. чл.115 НК и др. НК, на П. е била изменена предходната по същото ДП мярка „задържане под стража“ в „домашен арест“.

Видно от постановление от 22.10.2009г. на ВОП

(л.114 от делото) на тази дата, по друго водено срещу С.С.П. ДП №538/2009г. за деяние по чл.116 НК вр. чл.115 НК и др. НК, на П. е била наложена още забрана за напускане на територията на Република България.

Приети по делото са и психиатрични и психологични експертизи за С.П., изготвени по ДП №538/2009г., само за сведение и евнетуално отчитане от вещото лице по назначената по настоящото дело СПсЕ.

Видно от приетата справка за съдимост С.С.П. е осъждан многократно за престъпления, всички от които с наложено наказание „лишаване от свобода“. Конкретно с Присъда №24/01.03.2011г. по НОХД 324/2010г., в сила от 16.11.2011г., той е осъден на 20 години лишаване от свобода, за извършено умишлено убийство на две лица, в съучастие, с начален режим на изтърпяване - строг. Самата присъда с мотивите също е приета по делото.

Безспорно е между страните и е видно от материалите по делото, че на 11.03.2011г., в гр. Уелба, Испания, въз основа на издадена ЕЗА, С.П. е бил задържан, след което екстрадиран в България, където вече бил привлечен за обвиняем по ДП №2257/2004г. на 4-то РУП на ОД на МВР- Варна. Видно е от приетите към отговора на исковата молба писма (л.66-67 и л.71-87 от делото), че въпросното задържане в Испания е било по ЕЗА, издадени по висящите по отношение на П. производства, включително и по ДП №2257/2004г., видно и от самата приложена ЕЗА №1568/2009г.

Видно от материалите по приетото в оригинал

НОХД №1173/2016г. на ВОС, ведно с ДП №2257/2004г., 4-то РУП, на 09.04.2011г. по ЧНД №496/2011г., спрямо С.С.П. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това е първата и единствена мярка за неотклонение спрямо С.П. по цялото ДП №2257/2004г.

Няма спор и е видно от материалите по делото, включително посочените по-горе справка за съдимост и присъда №24/01.03.2011г. по НОХД 324/2010г., че тази присъда е влязла в сила на 16.11.2011г.

Видно е от приложените към отговора на исковата молба писма (л.64-68 от делото) присъда №24/01.03.2011г. по НОХД 324/2010г. е била приведена в изпълнение на 25.11.2011г., в затвора в Бургас, като в Бургас С.П. е търпял и мярката му „задържане под стража“ по друго дело.

Времето след деня на задържане на П. в Испания чрез ЕЗА на 11.03.2011г. е зачетено.

Няма спор и е видно от материалите по приетото НОХД №1173/2016г., че с Обвинителен акт №65/2020г., с вх. при ВОС №25071/16.08.2016г., на лицето С.С.П. е било повдигнато обвинението за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК (че на 13.12.2004. в село Аврен, в съучастие, като помагач с други четири лица, П. е отнел чужди парична сума 3000лв. и мобилен телефон „Нокия 3310“ на обща стойност 3220лв. от владението на П. П., с намерението за противозаконно своене, като е употребил сила и заплаха, като деянието е при условията на опасен рецидив); по обвинителния акт е било образувано НОХД №1173/2016г. на ВОС, по което с Присъда от 27.03.2017г. на ВОС подсъдимият бил признат за невинен, като присъдата е била потвърдена и на втора инстанция и е влязла в законна сила на 05.10.2017г. след потвърждаване в тази част от ВАпС.

От заключението по приетата СПсЕ, което съдът цени, като обективно и като неоспорено от страните, се установява, че в периода 2011г. – 2017г. няма никакви данни, които да насочват към получено психично заболяване от С.П.. Такива данни не са открити и при експертното му освидетелстване по делото. Изведената в предходните експертизи по ДП диагноза „емоционална резистентност и безчувственост“ означава понижена способност за изпитване на съчувствие към други лица, но няма пряко отношение към възприемането от С.П. на стресогенни фактори. Нито за периода 2011г. – 2017г., нито в момента на обследване, не се установява психично разстройство у Ст. П..

Показанията на св. Въла М. (майка на ищеца) следва да се ценят по чл.172 ГПК с оглед заинтересованост от изхода по делото, а също и като до известна степен опосредствени. При тази особеност от показанията се изясни, че когато през 2011г. свидетелката посетила сина си в Бургас, след като вече бил арестуван в Испания и върнат в България, С.П. бил умърлушен, отслабнал и твърдял, че бил обвинен несправедливо за отнемане на телефон. При следващите им срещи всеки път му се „насълзяваха очите“, личало си, че бил „нестабилен“, а за самото дело казвал само, че бил наклеветен и очаквал да бъде оправдан. Свидетелката знае, че през 2011г. – 2017г. по отношение на сина й се водели няколко дела, по които той постоянно обжалвал, но не знае подробности.

Преди заминаване на сина й за Испания свидетелката не живяла с него и не е знаела за предстоящото му заминаване, знаела е само, че е под „домашен арест“ и че е във Варна.

Показанията на св. И.Н.съдът цени в частта относно лично възприетите от него обстоятелства.

От тях се установи, че когато през 2011г. свидетелят посетил С.П. ***, след като вече бил арестуван в Испания и върнат в България, П. бил много отслабнал и немощен, „не ми хареса как изглежда“, „имаше нездрав вид“. За 2011г. го посетил няколко пъти, след което напред в годините рядко го виждал, последно един път миналата година. На срещите през 2011г. П. не говорил много за делото, като само твърдял, че е невинен и че са го натопили за грабеж на телефон. Когато през миналата година го е видял последно П. изглеждал добре, вече работел в кухнята, поддържал се. Свидетелят не знаел за друго дело за убийство.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а предпоставка за ангажирането й е фактът, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъплениe, като впоследствие не е била реализирана наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези случаи обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от състава на отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на риска от такива действия на правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до реализиране на наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице. Поради това държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).